:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,787,859
Активни 632
Страници 14,733
За един ден 1,302,066

Данъчна политика 2007 - неоправдано предпазлива

И това правителство е на път да изпусне шанса за по-силен тласък на икономическия ръст
Георги Ангелов
2007-а е много важна година - не само заради влизането на България в ЕС, но и заради уникалните възможности да се реализира данъчна реформа, насърчаваща икономическото развитие. Но дали правителството има намерение да използва тези възможности?

Благоприятна основа за по-смела реформа е фактът, че в последните години приходите в бюджета традиционно надхвърляха планираните нива. През 2005-а приходите в консолидирания държавен бюджет бяха 43% от Брутния вътрешен продукт (БВП), а преизпълнението - около 2 млрд. лв. Част от тези средства бяха похарчени както предизборно, така и след наводненията, а остатъкът образува бюджетен излишък от 3.2% от БВП - най-големия до този момент.

Тази година приходите също растат по-бързо от очакваното и вероятно отново ще достигнат 43% от БВП, а излишъкът дори ще се повиши до 4-5%. Очертава се настоящата 2006-а да бъде годината с най-голям бюджетен излишък, откакто се публикуват данни за този показател.



Очаквани загуби и презастраховка



Правителството обяснява предпазливостта си с аргумента, че влизането на България в Европейския съюз ще се отрази неблагоприятно на приходите от ДДС. Причините са няколко - промяна в начина на събирането на данъка, еднократна загуба заради едномесечно забавяне на приходите по вътрешнообщностни придобивания, отпадане на облагането при вноса на автомобили втора употреба. Очакваната загуба е около 420 млн. лв., т.е. около 1% от БВП.

За сравнение, загубата на приходи в Естония през първата година на членството е била около 0.8% от БВП, като през втората година приходите в голяма степен са се възстановили. Можем да приемем, че и в България ще се случи нещо подобно.

В същото време обаче за догодина българското правителство планира и ръст на отделни налози. Известните към момента са:

- Ръст на акциза върху горивата, което ще донесе допълнителни приходи от 145 млн. лв.

- Въвеждане на акцизи върху електрическа енергия, въглища и кокс - 27 млн. лв.

- Вероятно повишаване на данъчните оценки на имотите, което ще повиши данък сгради и такса смет. Подробностите все още не са ясни, но едва ли увеличението ще е под 50-100 млн. лв.

- Отмяна на преференциите по ДДС за някои групи данъкоплатци.

Така общата сума на допълнителните приходи, които ще влязат в бюджета заради увеличаване на отделни данъци, е 250-300 млн. лв.



Равновесие



В резултат на тези две противоположни тенденции може да се прогнозира, че през следващата година приходите в държавния бюджет ще намалеят с около половин процент от БВП. В същото време обаче в страната ще влязат, макар и малки, средства от фондовете на ЕС. Затова може да се очаква относително уравновесяване, в резултат на което приходите в бюджета и догодина ще останат около и над 43% от БВП.

За 2007 г. правителството планира разходите да са в рамките на 40.7% от БВП. В сметката се включва вноската на България в бюджета на ЕС, която ще е малко над 600 млн.лв.

На този фон планираният излишък в бюджет 2007 от 0.8% от БВП изглежда подценен, както се случи през предходните години и най-вероятно ще бъде поне три пъти по-голям.



Данъците - какво се планира



За 2007 г. правителството обсъжда няколко идеи за намаляване на облагането - падане на данък печалба от 15% на 12%, намаление на осигуровките с 3%, премахване на една от ставките по данъка върху доходите, увеличение от 180 на 200 лева на необлагаемия минимум.

Според финансовото министерство бюджетните загуби от по-ниските данъци ще са следните:

- 140 млн. лв. от по-ниския данък печалба. Реалистичната сума обаче е около 40 млн. лв. - не само независими икономисти, но и зам.-министърът на финансите Георги Кадиев приемат официалното пресмятане за преувеличено, тъй като не отчита динамичните ефекти.

- 300 млн. лв. от намалението на осигуровките. И тук обаче не се отчитат динамичните ефекти - понижаването на осигурителната тежест през тази година ясно показа как това стимулира заетостта и ръста на доходите и в крайна сметка очакваните загуби са по-ниски. Отново според Георги Кадиев реалистичната загуба от ново понижение на осигуровките ще е около и под 150 млн. лева.

- 90 млн.лв. от повишаването на необлагаемия минимум и премахването на средната ставка от скалата за облагане на доходите.

Ако всички четири идеи бъдат изпълнени, бюджетът ще загуби по-малко от 300 млн.лв. Ако правителството се ограничи до двете сравнително сигурни промени - 12% данък печалба (защото премиерът и министърът на финансите се ангажираха с него на международни форуми) и по-висок необлагаем минимум, данъчното облекчение ще струва не повече от 100 млн.лв.

Това не само е 12-13 пъти по-малко от наличния излишък, но не може да компенсира дори очакваното увеличение на акцизите. Тоест данъчната тежест върху българските граждани догодина би нараснала.

Ако пък се изпълнят и четирите идеи, общото данъчно облекчение просто ще компенсира ръста на акцизите и данъчните оценки и пак ще е над 4 пъти по-малко от бюджетния излишък.



Последните идеи на БСП



Само преди два дни на пленум на БСП бяха обсъдени и две нови идеи - увеличение на необлагаемия минимум до 220 лева и повишаване на ставката за най-високите доходи от 24% на 28%.

Първото ще намали бюджетните приходи с 40 - 50 млн. лв., но няма да повлияе насърчаващо на икономиката. Затова е по-добре отново да се намалят осигуровките. Тази стъпка също ще облагодетелства хората с ниски доходи, но същевременно ще повлияе положително на икономическата активност и ще стимулира бизнеса да напусне сивия сектор.

А идеята за повишаване на ставката за най-високите доходи може да се определи единствено като неоправдана. Защото при огромен бюджетен излишък правителството не бива дори да си помисля за увеличение на пряк данък. Най-малкото това би създало очаквания за допълнителни повишения, когато бюджетният излишък престане да съществува след няколко години. А подобно очакване не е благодатно за бизнес средата в България.

Ако БСП иска да увеличи разликата между данъчното облагане на различните доходи, то позитивният вариант е да се намали значително ставката върху най-ниските доходи или дори изцяло да се премахне.



Данъците - какво е възможно



Освен излишък в бюджета съществуват и множество други резерви, които могат да се използват за намаляване на данъчната тежест. Възможно е да се свие раздутата бройка на бюджетните служители, както и свързаните с нея разходи за издръжка. Може най-после да се оздрави БДЖ и съответно да се премахнат субсидиите за компанията. Може да се спестят средства и от социалните разходи, тъй като безработицата и получателите на помощи намаляват. Може да се намали корупцията и да се извършват структурни реформи.

Така бюджетният излишък ще се удвои и ще достигне над 2.5 млрд.лева. А ето какво може да се направи с подобна сума:

1. Осигуровките да се намалят три пъти - от сегашните над 36% до около 10-12%

или

2. Данъкът върху доходите и данъкът върху печалбата да се премахнат изцяло

или

3. Данъкът върху доходите и данъкът върху печалбата да се намалят под 10%, а осигуровките да паднат под 20%.

Всеки един от трите варианта гарантира на бюджета излишък, който ще запази стабилността на публичните финанси. В същото време българските граждани и фирми ще спестят значителни средства от намалените данъци, а икономиката ще реагира позитивно - с ръст на доходите, заетостта и благосъстоянието.

В сравнение с тези възможности за данъчна реформа обсъжданите от правителството намаления изглеждат по-скоро скромни и предпазливи. А така още веднъж ще се изпусне шансът за пълноценно използване на възможностите на бюджета и по-силен тласък за ръста на икономиката.
Снимка: Велислав Николов
Данъчните промени за догодина, които обсъждат премиерът Станишев и финансовият министър Орешарски, отново са прекалено предпазливи и няма да доведат до желания прелом в ръста на българската икономика.
12
4053
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
12
 Видими 
29 Август 2006 01:03
Добра статия до предпоследния абзац.В последния са просто празни приказки и глупости.
29 Август 2006 01:21
Всичко е наопаки ***** - загубите са наричани печалби и обратно

Редактирано от - bot на 29/08/2006 г/ 09:17:24

29 Август 2006 02:03
Това е стъкмистика, усвоена в "науката" икономика. Всички правила са измислени от богатите и обслужват богатите. Събират, правят излишък за да си раздават премии, да купуват избори и коли. След това го опаковат в "научни" термини и го наричат анализ. ...... Следва програми и разчетни за харченето. ГЛУПОСТИ.............
29 Август 2006 02:56
увеличение на необлагаемия минимум до 220 лева... ще намали бюджетните приходи с 40 - 50 млн. лв., но няма да повлияе насърчаващо на икономиката.

Това е увеличение на търсенето и то точно на стоките от първа необходимост. Тези пари ще бъдат изхарчени и то на вътрешния пазар, докато в излишъка на бюджета просто ще бъдат умъртвени.
*
Понякога се учудвам, как от повтаряне на едни и същи (по принцип верни неща) се произвеждат висящи клишета. Парите нямат смисъл за икономиката, ако не бъдат изхарчени. За икономиката (структурата й) има значение и за какво ще бъдат изхарчени.
*
Ако ги оставиш в печалбите на големи бизнес структури, то начинът да бъдат върнати на пазара е чрез личното потребление на собствениците им или чрез инвестиции.
Колкото по голяма и концентрирана в по-малък брой собственици е една бизнес структура, толкова относителният дял на личното потребление ще бъде по-малък и пределната склонност към спестяване по-голяма. Толкова повече потреблението ще е в луксозни вносни стоки с влияние върху търговския дефицит.
*
Ако пазара е беден и неплатежоспособен, средата административно и корупционно затруднена, то инвестиции няма да бъдат направени и паричната маса няма да бъде върната в обращение. И тук няма значение пряко или през банковата система.
*
(Вероятно банковата система ще ги връща, чрез потребителски кредити, но това след първата година още повече свива пазара, защото тези с малките доходи вече са голям брой и отделят голяма част от парите си вместо за покупки за погасяване на кредита. Връщането чрез потребителски кредити има кратък и изчерпаем потенциал. След това зацикля. Към настоящият момент зациклянето вече е факт.)
*
Ако обаче се стимулира, чрез повишаване на масовите доходи, то платежоспособността на пазара ще се повиши и ще стимулира инвестициите и растежа. Разбира се при административно свободна и некорумпирана среда (при несвободна и коруппирана, ефекта ще е единствено стагфлация).
*
Държавата не може (и не бива) да се меси пряко в заплатите в честния сектор, но може да върне бюджетният излишък на пазара и да стимулира икономиката, чрез повишаване на търсенето, наливайки пари в тези, които ще ги изхарчат и то не за лукс.
*
Държавата може рязко да увеличи бюджетните заплати и пенсиите с което да повлече крак в общото увеличение на доходите в България.

Редактирано от - ole-le на 29/08/2006 г/ 03:28:23

29 Август 2006 03:10
Пропуснах да подчертая, това, което написах и вчера - бюджетният излишък (за разлика от обикновеното семейно спестяване) нищо не спестява. Той единствено нарушава моментното равновесие между наличните на пазара стоки и паричната маса в обращение.
Държавата изземва паричвна маса, но не и съответните им стоки. В най-добрия случай теоретично ефекта би трябвало на бъде дефлация, но реално е нереализиране и похабяване на вече създадени стоки и неосъществяване на услуги в които е инвестирано. Създава се ново равновесие на по-ниско ниво и бюджетния излишък се превръща в пари без покритие.
*
Ако след примерно 6 месеца, държавата реши да върне бюджетния излишък на пазара (да го похарчи), то ефекта ще е същия, като при наливане на парична маса без покритие.
29 Август 2006 09:15
нека господинът не забравя, че на 1 март 2007 предстои плащане по 1 от трите емисии външен дълг. тогава излишъкът със сигурност не би бил безполезен
29 Август 2006 16:33
Плащанията по външният дълг са предвидени в бюджета и нямат нищо общо с излишъка. С него можем да пледираме за предсрочно погасяване, но както вече мнозинството българи се убедиха , кредиторите никак не са доволни и слагат наказателни лихви при подобна операция.
По принцип бюджетен излишък в такава степен говори за калпаво планиране и за желание за "усвояване" на безконтролни средства.
29 Август 2006 20:33
На времето, когато изгонеха някого от техническите вузове заради мързел и тъпотия, отиваше в икономическите вузове, след което ставаше отличник, а после началник. Преди няколко дни четох статия от Хърсев, после изказването на Гущеров, как да се оправила икономиката. Всички говорят за такси, данъци, акцизи... Как пък един не каза , че трябва да има ИЗНОС, ПЕЧЕЛИВ ИЗНОС. И производство, конкурентно. И Закон за защита на производителя! Не на търговеца, дилъра, комисионера, посредника...
29 Август 2006 21:02
П.П. Впрочем , богатите държави са такива, защото имат Мицубиши, Сони, Дженерал мотърс, Дженерал илектрик, Сименс, Филипс и т.н и т.н. и т.н.
29 Август 2006 21:09
Брей-й старши икономист!
Сигур има и една рота младши икономисти?
Ма то голяма работа бе? Колкото няколко по-малки събрани на едно място?
29 Август 2006 21:24
Слабичко! Част от плана на института и лично на автора за годишния PR . Що не пита първо колко е събираемостта по ДДС сметката към днешна дата в срамнение с миналата година например, а? И да каже кой е виновен за това? Нека да дойде и да вдигне на бачкера с 100 лв. заплатата и да го видя откъде ще намери около 75 лв отгоре, за да се издължи данъчно към държавата? Ако разбира се работи прозрачно. Иначе абонамента във вестника върви-публикации, имидж...
29 Август 2006 21:37
Инститют Отворено общество... В България?
Що за смешка?
Куго шъ отварями,
мутритьи? Мафиотитьи?
а - аха
Горките човеци, дето ги набеждават за граждани, за да се гаврят, щото предварително са ги вързали за гърлото с тънька връв ???
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД