"Когато някога светът се размножил много и за да може по-добре да го управлява, Бог намислил да намери между хората някои свои помощници. За да открие кой ще бъде достоен за тази работа, сам наклал всред селото Припор голям огън и казал: Който момък може да го прескочи, той ще бъде негов заместник. Тогава един момък не само, че прескочил огъня, но почнал да играе в него. Тогава Бог казал: "Този момък да се казва Константин". Но момъкът казал на бога, че без една сестра не ще може да управлява правилно. Една мома играла и я нарекли Елена. Оттогава в огъня почнали да играят и жени."...

-------------------------------

Мистичният ритуал с танцуването върху жарава трудно може да се обясни на някой, който не го е виждал. Не може да се преразкаже как тъпанът и гайдата отекват дълбоко в сърцето и тази причудлива музика и ритъм покачват така адреналина, че усещането е по-силно, отколкото при скок с бънджи. Погледът ти се приковава в стъпалата на нестинарката и въглените, които се пръскат под тях. Винаги съм смятала, че ходилата на тези танцуващи в огъня хора са обгорели и черни и любопитствам.

„Не мога да ги показвам, нозе на родилка и нестинарка не се показват, има лоши очи. Но ето, виж все пак", казва ми 60-годишната Веселина Илиева - най-известната българска нестинарка от с.Бродилово, община Царево. Изумително, стъпалата й са гладки и бели, без нито един белег от изгаряне. „Всички си мислят, че нестинарите си мажат краката с нещо, за да не ги гори огънят. Истината е, че още преди да влезеш в жаравата, те изстиват, стават ледени. Обикновено не помня как съм танцувала. Нещо става и ми се губи този отрязък от време".

Веселина е родена на Възкресение Христово, трябвало да се казва Величка. Започнала да танцува внезапно на 40 г. По онова време пеела в странджанска група. Един ден били в село Българи - единственото, където автентичният ритуал е запазен и до днес. Гледали нестинарски танц. „В един момент ми стана много зле, казах на другите от групата, че умирам. Извикаха лекар и той каза: "Не мога да проумея - пулсът е нормален, кръвното също, но жената е ледено студена, някаква реакция става в тялото й, изкарайте я навън." Беше на 3 юни, преди 20 г. После с една от жените отидохме до параклиса на Св. Елена, пих вода от аязмото. Усещах, че мислех, а не можех да говоря. Тогава една възрастна жена дойде при мен и ми каза: Каквито ти са студени ръчонките и нижонките - ще станеш нестинарка". Само при мисълта изтръпнах. След няколко минути попитах моята спътница как да тълкувам казаното от бабата. Оказа се, че тя не е видяла никаква баба. До ден-днешен не знам дали това наистина се е случило", разказва Веселина.

Когато тръгнала към огъня за пръв път, като видяла иконите, изведнъж почувствала, че те я „гледат". „Преминах през огъня, тичайки, за секунди. Усетих, че краката ми са студени. Вторият път се върнах по-бавно, пак същото. И така се почна. Сега ме канят навсякъде, където има събор или празник. Викат ни по панаири, танцуваме с иконата на Дева Мария в Ахтопол, Синеморец, Малко Търново, Варвара, играем на двете Богородици, на Св. Пантелеймон, на Св. Илия в Бродилово.

"Но истинският ритуал с цялата му красота, с начина, по който се обличат иконите, с осветяването на ризата на иконата, накичването й със стари пари, музиката, гайдата, тъпана - всичко това може да се види само в Българи", казва Веселина.

Нестинарската обредност обхваща територията между Василико, днешно Царево в България и Люлебургаз-Виза-Сарай в европейска Турция. Сведенията за ритуала датират от 1878 г. Нестинарската общност е парацърковна структура и е чужда на православната църква. Смята се, че нестинарството е християнизиран езически обред. Гръцкият автор Хурмузиадис счита, че нестинарството води началото си от древногръцката Дионисиева обредност. Проф. М. Арнаудов вижда връзка между нестинарството и „средноазиатския шаманизъм и неговите екстази, магии, пророчества и чудесни лекувания".

Нестинарите се придържат към свой особен празничен календар. Годината се разделя на две от най-свещените за нестинарите дни - тридневният празник на св. Константин и Елена и тридневният празник, когато църквата чества паметта на св. Атанасий Александрийски и преп. Евтимий Велики (18 - 20 януари). През лятото играят в жаравата на открито, а през зимата се играе в свещеното огнище, намиращо се в конака им. Нестинарите не ходят на църква и не са набожни. Най-тържествено честват най-светия за тях ден - Св. Константин и Елена. За тях наместник на Бога е св. Константин, наричан Светока или Великия баща. Той осигурява благоденствие, щастие, добруване и мир, когато е почитан.

Нестинарството не е само атрактивна игра в жарава. Един от основните атрибути са нестинарските икони. Те са схващани от нестинарите като идоли, а по-късно като персони - живи и одухотворени. Всички нестинарски икони са "облечени" с червени "ризи", които представляват калъфи с отвор отпред, за да се вижда изображението. Иконите са украсени със сребърни вериги, към които са прикрепени звънчета, парички и други украшения. По "ризите" се закачат нестинарски кърпи. Всички нестинарски икони имат дръжка, за да стоят прави и да „гледат".

Играещите с иконите в жаравата нестинари се явяват жреци, измолващи от Светока блага за всички.

Жителите на нестинарски села в по-ново време смятат, че нестинарите са „болни хора". За тях от особено значение е привеждането в транс, при което се извършва танцът върху жаравата. Това състояние се обозначава с думата "прихващане". Първоначално се е считало, че нестинарите изпадат в екстазно състояние под влияние на музиката и околната предразполагаща обстановка. Впоследствие се е изяснило, че преди да придобият способността да се потапят в транс, даващ им възможност без опасност да тичат върху жаравата, те прекарват състояние на мъчително боледуване. Това било задължително за почти всички нестинари в миналото. "Боледуването е тежко и продължително. Изразява се в губене на апетит, силна отпадналост и пълно изтощение на целия организъм. При такова боледуване на нестинарките им се явява лично св. Константин и им казва, че за да оздравеят, трябва да играят на празника в огъня. От този момент болната жена се обрича в служба на светеца и става нестинарка", пише един от изследователите на ритуала психологът д-р Гарвалов.

„От самото си рождение възкръсвам от различни неприятни ситуации. На 23 г. влязох в болница с много страшно белодробно заболяване. Искаха да ме оперират, отказах се. Започнах да се лекувам с билки и се оправих", разказва Веселина Илиева.

Тя смята, че нестинарството не се учи. „Ако можех, щях да науча всички мои близки. Вярвам, че иконата ме пази. Затова когато влизаме в жаравата, казваме: Боже Господи, ти бъди ни утеха, опора и закрила и нека Константин и Елена да гасят огъня в стъпките ни."

Всички действия - от подготовката на празника до обредното обхождане на селото с иконите на Константин и Елена и с нестинарския тъпан, имат за цел да пропъдят болестите и да се придобият повече здраве и плодородие за населението. В деня на празника млад нестинар изнася иконата на св. Константин и цялото село с гайди и тъпани потегля за аязмото край селото. Там иконите се „къпят" - измиват се ритуално дръжките им в свещената вода на аязмото. Хората колят курбан, пият и играят, а следобед всички селяни се завръщат в селото.

Привечер запалват огън. Навремето се е смятало, че за него са нужни 12 волски каруци с дърва. Нестинарите с иконата почват да обикалят всяка къща в селото. После отиват към огъня, обикалят го няколко пъти, издавайки звука "вах, вах, вах". През това време разриват жаравата в средно голям кръг. После гайдата и тъпанът засвирват т. нар. „панагирски свирни". Под звуците на специална мелодия, наречена „скопос", нестинарките се разтреперват, изпадат в транс и влизат една по една в огъня. Която влиза първа, взема иконата и с нея играе. Понякога по време на танца нестинарките предсказват какво ще се случи за селото или за някого, ако не почита св. Константин.

Медици са установили, че кожата на стъпалата на повечето нестинари е нежна и въпреки различната по продължителност игра в огъня те не получават дори бегли следи от изгаряния. Интересно е, че ако от нестинарите паднат кърпи или дрехите им се допрат до жаравата, те не изгарят. Свидетели твърдят, че има случаи, когато нестинарите сядат в огъня, облечени в обикновени дрехи, а дори се е случвало и да лягат. Някои посипват жарава по лицето си.

Около жаравата се завърта т. нар. Костадинско хоро, водено от момчета с икони. То е единственото българско хоро, което се започва с левия, а не с десния крак. Хората поиграват 5-6 минути "за адет, за здраве" и се пръскат.

И както един гръцки нестинар някога е казал, обяснява ми Веселина, "Вярвай и не задавай въпроси!".