Татул, Перперикон, Старосел, Дъбене - откритите по тези земи находки са само част от най-новите попадения на археолозите в България през последните години. Буквално всеки ден из недрата на земята излизат уникални златни и сребърни предмети.

Най-прясната находка е от Синеморец, където археолозите се натъкнаха на погребение на жрица, живяла през III в. пр.н.е. Екипът на Даниела Агре откри преди дни над 160 златни и керамични предмета. Сред по-ценните от тях са миниатюрна златна колесница - част от диадема и изящна златна бича глава с уникален релеф. Намерени бяха още десетки златни розети и перфектна огърлица с инкрустиран надпис "Деметриус направи за", какъвто досега не е откриван по българските земи. Накитите бяха изложени в Националния исторически музей. Там са и последните златни находки от с. Дъбене, каквито в Средна и Южна Европа се броят на пръсти и доказват, че производственият център, снабдяващ цяла Европа със златни украшения, се е намирал по българските земи.

Историята в Дъбене започва през 2004 г. като приключенски роман. Археолози забелязали жена с огърлица от златни мъниста в Сопот, в които разпознали висококаратово древно злато. Оказало се, че мъжът й е тракторист, открил предметите при оран в землището на селото. Човекът ги завел на нивата и така били разкопани 81 дка, откъдето досега са излезли над 16 000 халкички и мъниста отпреди 4 хил. години с чистота на златото между 18 и 23 карата и с изключително фина изработка.

Преди седмици в карловското село, където често изникват златни предмети, археологът Мартин Христов откри нова серия ценности. Сред най-атрактивните е острият като бръснач кинжал, свидетелстващ за високо организиран живот на праисторическото общество преди 5 хил. години. Британската преса дори сравни находката по обем и значение с откритото от Шлиман съкровище на Троя.

Преди две години бяха направени сензационни разкрития и край Казанлък. В район от 12 км археологът д-р Георги Китов попадна на 20 неограбени гробници и злато, заради което районът бе наречен Долината на тракийските царе. 11 от гробниците са проучени и отворени за посетители. В могилата "Голямата косматка" бяха открити бронзова скулптурна глава на тракийския цар Севт III, великолепен златен венец и копие на бисерна мида, а в "Оструша" - уникални стенописи в миниатюрните квадрати. В гроб в могилата "Светица" пък бе намерена единствената от Тракия златна маска-фиала с лице на мъж с властно и сурово изражение - изключително произведение на античното изкуство. Оттам е златният пръстен с изображение на атлет, за който се предполага, че е на тракийския цар Терес, живял в средата на V в. пр.н.е.

Находките предизвикаха небивал интерес по света. Както и откритията на скалния град Перперикон и с.Татул, които според експерти се нареждат до египетските пирамиди и пирамидите на маите в Средна Америка. Преди три години на Перперикон бе открит дълго търсеният храм на Дионис в Родопите - едно от чудесата на Древния свят. През 2004 г. пък археолозите с ръководител проф. Николай Овчаров попаднаха на най-ранната християнска църква в Родопите. Същата година край момчилградското с.Татул бе проучено главното светилище на Орфей и открит тракийски храм от IV-III век пр. н. е. Последните намерени в район ценности са 12 статуетки, керамични съдове, златни накити и изображения на божествата Ерос, Аполон и Меркурий.

Сред интересните за посещение места е откритата през 2002 г. тракийска гробница със стенописи от IV в пр. н. е. край хасковското с. Александрово. Заедно с Казанлъшката гробница те са най-забележителните паметници на античната стенопис в България. Една от най-големите ранни средновековни катедрали в Европа пък е открита същата година във Велики Преслав. През лятото на 2004 г. в Странджа бяха разкрити и най-старите гробници на траките.

Находките в тракийския култов център край хисарското село Старосел също са сред по-новите открития по българските земи. През 2000 г. там изникна грандиозен 20-метров тракийски храм с централно парадно стълбище, за който се предполага, че е на тракийския владетел Ситалк. От могилите в района са златният пръстен-печат с изображение на сфинкс и некрополът на тракийски аристократ в зидан гроб с дарове. Край с. Мътеница пък бе намерен гроб и златни украшения на тракийски вожд от V-IV век преди н. е.