Българските съкровища си имат своите тайни, мистерии и скандали. Почти всички те са откривани случайно - най-вече при земеделски работи или строителни работи. Това си има своето обяснение - принадлежали са на богати владетели, които по време на опасност, епидемия, каквито често е имало в древността, са ги криели. Загадка защо са откривани на 40-50 см от повърхността обаче остава. Според учените те са символично заравяни в земята като послание към боговете или към висшите сили, които управляват съдбата им. Така древните хора принасяли своите жертви към тях, очаквайки отплата, подобно на жертвоприношенията на животни, а в древна Тракия - и на най-личните хора от племето.

Най-пазеното в тайна е



съкровището от Требинище



През 1916 г. щабът на българската армия взема решение най-изтъкнатите български учени да извършат цялостно проучване на "новоосвободените български земи" - дотогава ходът на Междусъюзническата война се развива с променлив успех за България. В тази група е и Богдан Филов, най-известният тогава български археолог, който по-късно става министър-председател. Два месеца той броди из Македония и прави проучвания в планината Беласица и местата, в които са се разигравали кървавите българо-византийски сражения през 1018 г. Групата случайно попада на некропола край Требинище. Първите разкопки правят войници, отзовани от фронта. На следващата година има още няколко експедиции. След това на същото място се озовават сръбски археолози. В момента находките са разпръснати в музеите в Белград, Скопие и Археологическия музей в София. Тази история заформя мистерия, подобна на прочутата руска Кехлибарена стая. Съкровището от Требинище не бе излагано допреди 2 години, а си стоеше в хранилището на Археологическия музей. В него освен златни и сребърни предмети има и керамика, стъкло, бронз.

Твърде любопитна е



историята с Вълчитрънското злато



На 28 декември 1924 г. братята Тодор и Никола Цветанови копаят за ново лозе в землището на селото и попадат на златни предмети. Поделят си намереното по братски и всеки от тях започва да продава или парчета от него, или цели предмети съобразно нуждите си - къща да построи, деца да изучи, нива да купи, данъци да плати. Но един от златарите, при които отиват - Коста Златарев, ги издал на полицията. На следващия ден братята били арестувани, но след като претършували къщата, станало ясно, че са останали едва 13 предмета от цялата находка. Най-големият от тях бил във форма на купа с две дръжки и тежи 4,5 кг. Било уведомено и ръководството на Националния исторически музей и неговият директор Богдан Филов изпратил уредника д-р Иван Велков. Той пристигнал в селото и конфискувал съкровището в полза на държавата. Сложил го в една раница и без никаква охрана се качил на влака за София и благополучно представил съкровището в Историческия музей. И днес то си е там.

От запазените 13 съда от Вълчитрън 7 имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки. Един наподобява кратер със силно издължени и извити настрана дръжки, друг е съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове. В него е намерено изсъхнало от вековете вино. Предполага се, че съдовете от Вълчитрън са се използвали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе жреци. Съкровището е датирано към края на Бронзовата епоха, т. е. XIII-XI в. пр. н. е.



Най-ценното тракийско съкровище, намирано по света - Панагюрското,



също е открито съвсем случайно.

На 8. ХII. 1949 г. братята Павел, Петко и Михо Дейкови тръгват към нивите около циглената фабрика край гара Панагюрище, за да копаят глина. При един от ударите Петко попада на някакъв предмет. Разкопали внимателно, разчистили пръстта с ръце и видели, че върху една тава лежи някаква ваза, а около тях били разхвърляни други предмети, които им приличали на златни. После измили съдините от полепналата все още по тях глина в река Мерул. Замижали с очи, щом златото лъснало с цялото си великолепие, наредено върху една дъска. Разделили съкровището по братски - всеки вземал по три съда, скрили ги в торбите, в които си носели храна, и тръгнали към бащината си къща. Мълвата за съкровището обаче се разнесла, намесила се местната власт, която решила да го изложи във витрината на ударниците на фабриката за производство на хавлиени кърпи. Извървял се целият град. Мнозина не харесали съкровището. Сигурно в съдовете са очаквали да видят пари. Боговете Херакъл, Дионис, Аполон, Афродита, Хера, Нике и героите Парис и Тезей нищо не им говорели. Съкровището останало цяла нощ под открито небе и никой не му посегнал.

"То е от чисто злато от III или IV век преди Христа. Чудно тракийско съкровище. То няма цена", казва археологът Петър Горбунов. От многобройните изследвания безспорно са установени три неща - съкровището е принадлежало на голям тракийски владетел, правено е в гръцка колония в Мала Азия и е подарък на тракиеца от гръцки владетел. Както във всяка историческа находка, споровете и тук са неизбежни. Едни от специалистите твърдят, че е принадлежало на владетеля на Тракия Лизимах, управлявал провинцията след Александър Македонски. Други смятат, че е подчертавало величието на местния тракийски владетел на одрисите.

Днес Панагюрското съкровище се съхранява в Националния исторически музей. При едно от пътуванията му зад граница европейска държава плаща застраховка от 3,5 млн. долара. Това е само 1,5% от истинската му стойност. Което означава, че застрахователят го е оценил на около 230 млн. долара.



Рогозенското съкровище



През 1965 г. във Враца решават да се построи жилищна кооперация на мястото на насип, който дълги години е стърчал почти в центъра на града. Още при първите копки багерът изважда железни части, за които по-късно се установява, че са от тракийска колесница. Археолозите откриват ограбена в древността гробница и други две, които са сравнително запазени. В по-голямата камера са намерени скелети на възрастен човек и млада жена, както и уникални погребални дарове. Най-ценни сред тях са откритите златен венец, златни обеци и позлатен сребърен наколенник, който изобразява Великата богиня-майка Бендида. Намерени са и две сребърни канички, четири фиали, златни апликации от конска сбруя, бронзови съдове и различни оръжия.

Погребението било изключително богато и това дало основание да се мисли, че то е на тракийски владетел и неговата съпруга. Главата на младата жена била украсена от изящен златен венец, наподобяващ лаврови клонки. Той тежал 205 грама 24-каратово злато. Венецът се допълвал и от масивни златни обеци, украсени в долната част с фигурки на сфинксове и растителни орнаменти. В третия гроб, частично ограбен в древността, били открити скелети на мъж и жена със златни и сребърни канички, златни скъпоценности, предмети от глина, стрели със заострени железни върхове. Златната кана изобразява две колесници, теглени от по четири коня, означаващи двете начала на древния свят - слънцето и земята, соларното и хтоничното. Поради тази причина едната колесница е управлявана от бог Аполон, а другата - от бог Дионис. На дръжката на каничката пък е апликиран Херкулесовият възел.

Богатите находки в съкровището от Могиланската могила утвърждават мнението, че става въпрос за гробница, принадлежала на род от племето на трибалите, което през IV в. пр. н. е. е обитавало земите на днешния Врачански край. Богатите гробни дарове пък са направени в ателиетата на известния тракийски владетел Котис.

Минават 20 години. През 1985 г. трактористът Иван Димитров решава да копае канал в двора си в с. Рогозен, намиращо се на 40 км от Враца, та да напоява по-добре зеленчуците. Изкопал е няколко метра, когато лопатата му се натъква на някаква тава. Открива 42 кани, 22 фиали и една чаша. Иван Димитров не е обхванат от иманярска треска и не се опитва да задели нищо за себе си, а веднага се обажда на кмета, който пък извиква археолозите от Враца. Те откриват втора яма, от която изваждат още 100 сребърни съда.

Фиалите имат най-голям дял сред сребърните съдове от Рогозенското съкровище. Те са 108 на брой и това надхвърля всички скъпоценни фиали, които се намират днес в музеите по света.

Очевидно е, че скъпите съдове са били укривани. Причината вероятно е била грозящата опасност от военните походи на македонския владетел Филип II в земите на трибалите през 341, 339 и 335 г. пр. н. е.

Съкровището от Рогозен с право беше наречено "находката на века" - то е най-голямото, откривано в българските земи, и представлява една огромна колекция от 165 красиво изработени сребърни съда. От тях 31 са позлатени. Всички съдове от Рогозен са с общо тегло 20 кг.

Древногръцки съкровища могат да се видят в много световни музеи, но Рогозенското по направата си е уникално. То е изработено в стил, типичен за тракийското изкуство, който рядко се среща и е чужд на разпространените по света предмети на древногръцките майстори. Върху съдовете са изобразени божества и сцени от интересната, но слабо позната тракийска митология и обредност.