В Троянския край сливата е издигната в култ. Днес този плод си има дори празник.

Някога единственото му предназначение е било да се суши и да се прави на ошав - компота на старите българи. Постепенно откриват целебните качества на синята слива - подобрява храносмилането и премахва някои болести на стомаха и стомашни разстройства. След това народните певци разбират, че влияе особено добре на гласните струни, и преди седенки и сборове хапват по няколко шепи, та да им държи гласът. Постепенно в Троянския край я превръщат и в средство за препитание. В началото и средата на миналия век правят мармалади, пестил, сушени сливи и пулпове, които изнасят за Западна Европа.

Плодът обаче става най-тачен заради троянската сливова ракия. В Троянския манастир твърдят, че варенето на ракия по тия краища е още от ХIV в. - с основаването на обителта. Рецептата е с 40 билки и се предава от игумен на игумен. През 1894 г. монашеската ракия заминала на конкурс в белгийския град Анверс, спечелила бронзов медал и станала световнопризната марка. От нея са пили всички видни гости на манастира и страната. Сред тях са папа Йоан-Павел II и американският президент Бил Клинтън.

Ракия се вари и по домовете. Стоян Стоянов, управител на Националното сдружение на художествените занаяти и изкуствата "Орешак", смята, че това е вид занаят. И е прав. Домашната ракия днес се продава, трудно се намира на пазара и струва добри пари. С усъвършенстване на технологията троянската ракия става 5 вида - обикновена, билкова, отлежала, стара и специален резерв.

Във възхвала, написана за огнената течност, се казва, че тя е "постоянна величина", защото не се влияе от капитализъм, социализъм или нова демокрация, а при кризи, политически възходи и падения внася успокоение в душата на пиещия. От 12 години насам сливата и сливовата ракия имат ежегоден празник в село Орешак.

Орешак е най-голямото село измежду 21-те в Троянска община. 4000-те му жители имат над 200 фирми - хотели, дървообработващи предприятия, производство на мебели, за художествени занаяти, защото Орешак открай време е било занаятчийско село, а в последните 30-40 години - и туристическо. "От памтивека нашите хора пият ракия като вода - преди ядене, по време на ядене и след ядене", казват местните хора.

Троянската сливова е единствената българска ракия, призната в Европейския съюз и с лиценз за САЩ.

Най-много очи събира конкурсът за домашна ракия. Миналата година журито е пробвало 27 вида ракии и още помни махмурлука. Така е, като използват този архаичен начин на оценка - дегустацията. За догодина предвиждат най-после състезанието да стане национално. "На победителя даваме сертификат, става майстор, а ракията му - търговска марка", обясняват от журито.

Победител в конкурса за най-добра домашна сливова е бил и 72-годишният бай Димо. Той е дал търговската марка "Димова ракия". Вари от близо 60 години. "От хубав материал става хубава ракия, както от хубава булка - хубава бабичка. Казанът трябва да е идеално чист. Има си два вида ракия - оригинална и билкова. В нея се слагат риган, маточина, мащерка, мента и босилек. Цветът на коняк идва от отлежаването в буре, което задължително трябва да е черничево, дъбово или салкъмено", обяснява дядо Димо.

Старецът продължава и с една тъжна история: "Ракията на сергията е на 27 години. Сварих 50 литра, като се роди внукът ми, запечатах ги в буре и ги държах за сватба уж. Сега той е в Лондон, свикнал на уиски и ми се обади: "Дядо, продавай си ракията. Не ми трябва." Болка жегнала сърцето на балканджията.

От другата страна Васил Манджуков подклаждаше единия от двата казана, та гостите да опитат първак. Той пък допълни рецептата за хубаво питие: "Големите казани са мъжки, малките - женски. Сливова ракия се вари в женски казан - до 120 литра."

Бай Васил и съпругата му са единствените у нас производители на пестил. Правят го по стари рецепти. Съпругата му обяснява: "Вземат се сливите, изчистват се от костилките, нарязват се. Ври. Ври. Ври. Много време ври. Часове. За да не загори, бъркам и не мъркам. Слагам изпечени начупени орехови ядки. Разстила се на слънце. Съхне седмица-две. Нарязваш го. И се яде с удоволствие!"

"И цялото това нещо за едното ядене" - недоумявам, разбрал най-сетне какво е да те направят на пестил. Тя поглежда с убийствения поглед на професор, преди за трети път да скъса студент на един и същ изпит, и казва: "Че как!? Пестилът е най-доброто средство за подмладяване!? Ама много трябва да изядеш."

Продукцията на двата казана за домашна ракия се изпи до капка.Тазгодишният Празник на сливата и сливовата ракия не даде жертви. Млади и стари си тръгваха със закачливи погледи и еротични щения. И търсеха отговор на извечния за тоя край въпрос кое е по-ценно - сливата или сливовата ракия.