Своеобразен мегафонд ще подпомага от догодина местната власт, за да кандидатства за финансиране с европейски средства. Идеята е специално създаден Български фонд за местна власт (FLAG) да кредитира общините при изпълнението на проекти по европейските структурни фондове, като им предоставя заеми при по-облекчени условия.

Очаква се фондът да бъде създаден с решение на Министерския съвет в началото на октомври. Юридическата му регистрация вероятно ще стане факт през декември, а в управителния съвет на фонда ще бъдат включени представители на министерствата на финансите и на регионалното развитие, както и на Националното сдружение на общините в България, разказа зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски пред "Сега".

Очаква се фондът да бъде учреден с капитал от около 100 млн. евро. 40% от него ще внесе българското правителство, което планира да преведе първите два транша в началото на 2007 г. и на 2008 г. Останалите 60% ще бъдат синдикиран заем, който ще се управлява от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

За да е по-лесно администрирането на фонда, банкирането ще бъде възложено на търговска банка. Прогнозите са тя да бъде избрана до края на ноември след конкурс, организиран от ЕБВР. Търговската банка, която ще спечели конкурса, вероятно също ще участва със свои ресурси в капитала на фонда. Целта е финансовата институция да бъде заинтересована от правилното управление на парите.



Какъв е смисълът на мегабанката?



Факт е, че за България има определени внушителни средства в европейските фондове за периода 2007 - 2013 г. Но е факт и че огромна част от българските общини нямат средства, за да подготвят проекти, с които да кандидатстват за еврофинансиране. Една от целите на фонда е именно да се осигури сравнително евтино финансиране за тази подготвителна фаза.

Другата задача на FLAG ще бъде да подпомогне финансово, макар и минимално, самото изпълнение на общинските проекти. Защото колкото и огромни маси пари да се очаква, че ще се изсипят у нас след влизането ни в ЕС, те ще се отпускат след изпълнението на проектите. Тоест, реалното финансиране ще е факт едва когато пречиствателната станция Х, или депото за отпадъци Y бъдат построени и сертифицирани. Което означава, че всички дейности - от проектирането, през съгласуванията и строителството, до приемането на обекта, ще трябва да се финансират с пари на държавата, общините или бизнеса. И тъй като основните мерки ще бъдат концентрирани в изграждане на инфраструктура, която изисква немалки инвестиции, без сериозно кредитиране проектите няма как да бъдат реализирани.

При сегашното финансово състояние на по-голямата част от общините това би означавало отказ от изграждане на инфраструктура и невъзможност да се използват парите на Брюксел. Което пък ще задълбочи още повече диспропорцията между богатите и мизерстващите общини.



Как ще работи новият фонд



Общините, или съответните общински предприятия за комунални услуги, ще кандидатстват за ресурси от фонда с проектни идеи. Те ще се пресяват и в рамките на няколко дни кметствата ще получават еднозначен отговор дали проектът им е одобрен или не.

Окончателната оценка ще зависи и от това дали общината - кандидат е кредитоспособна. За целта се предвижда да се създаде единна база данни за състоянието на общинските бюджети, която ще се актуализира на три месеца. Ще се следи как върви събирането на местните приходи спрямо първоначалните разчети, как се извършват плащанията по държавно делегираните дейности, каква е задлъжнялостта на общината според Закона за общинския дълг и т.н.

Засега няма да се поддържа система за цялостен кредитен рейтинг на общините, тъй като подобна стъпка се смята за твърде амбициозна. Общините с кредитен рейтинг обаче ще имат бонус при кандидатстване.

От фонда ще се отпускат краткосрочни кредити за проучвателни работи, отчуждителни процедури и ОВОС - дейности, които е необходимо да се извършат преди кандидатстването по съответната оперативна програма на ЕС. След отпускането на заема FLAG ще контролира дали стриктно се спазва погасителният план.



Финанси за одобрените проекти



Одобрените от ЕС проекти по структурните фондове ще получават от Брюксел до 85% от парите без ДДС, а по Кохезионния фонд - до 80 на сто. Финансирането на останалите 15-20% се осигурява от държавния бюджет.

В момента на договориране на обекта Брюксел отпуска малък процент от средствата. Остатъкът до 80% или 85% се дава в края на периода, след като проектът бъде сертифициран. Технологията на финансиране включва и възможност сумите да бъдат разпределени по-рано във времето след междинната сертификация на обектите. От технологична гледна точка самите плащания ще идват на четвъртия или едва на 12-ия месец от стартирането на проекта. Това означава, че българското финансиране на обекта от 15-20% трябва да бъде осигурено в самото начало.

Ролята на новия фонд е да осигури предварително около 7% от финансирането. Идеята е да се предвидят средства, които под формата на своеобразни овердрафти ще осигуряват междинни финансови потоци на 30 или 40 дни, за да може изпълнителят ритмично да изпълнява работата си.

Регулярното финансиране е важно и поради друга причина. От догодина България ще трябва да спазва правилото n+ 3. Тоест, всички проекти, договорени в периода 2007-2009 г., ще трябва да се изпълнят най-много за 3 години. След това, в периода 2010-2013 г., максималният срок за изпълнение на обектите се скъсява на 2 години. При просрочване европейското финансиране се орязва и разходите остават за сметка на данъкоплатците.



Има ли повод за притеснения?



България в момента е доста критикувана, че не се справя добре с усвояването на европейските фондове. И към днешна дата действително може да се каже, че проблемът е реален.

Защо? От действащите предприсъединителни фондове сравнително добро усвояване се отчита по програма САПАРД. За задоволителна може да се приеме и ситуацията с ФАР, където по документи се усвояват между 85 и 95% от средствата. Отделен е въпросът как стоят нещата с т.нар. устойчивост на проектите, защото е важно дали те продължават да бъдат работещи и след изпълнението им.

Но ситуацията с ИСПА, по която досега се финансираха инфраструктурни проекти, е близка до катастрофата. От предвидените около 1.5 млрд. евро по програмата, досега са изплатени 200 млн. евро и са договорени обекти за още около 300 млн. евро.

Основен проблем остава лошото качество на проектите, най-вече когато става въпрос за инвестиции в инфраструктурата. Това от своя страна води до необходимост от допълнителни работи, до закъснения, до допълнителни искания и съответно до оскъпяване на проекта. Резултатът е, че бюджетът се натоварва допълнително и съотношението на евросредствата към българските става 50 към 50, вместо заложените 75 към 25.

Затова неслучайно се смята, че едно от най-важните условия е общините да имат добри и адекватни проекти. Това означава на първо място добра подготовка при проектирането, а също и работещи механизми, които да гарантират качествено и в срок изпълнение при спазване на всички условия. В противен случай има реална опасност след време, при евентуален одит да се окаже, че нещата не са изрядни и да се налага българската държава и общини да връщат пари.

Маса подобни случаи има в сегашните членки на Европейския съюз. При проверките за финансовия период 1993-1999 г. например се оказа, че Гърция трябва да връща 500 млн. евро.





каре

Големите общини ще са първи

Проблем в замислената схема е, че не всички общини биха могли да теглят кредити. Очакванията на експертите са от 264 такава възможност да се отвори пред около 80-100.

Затова идеята е фондът първоначално да бъде в помощ на най-големите кметства, които искат да правят по-големи проекти за градско развитие, инфраструктура и т.н. Ако през първите 2-3 години те успеят да направят поне по един проект, в бюджета ще постъпят доста средства. Идеята е тази допълнителна маса пари да се планира като допълнителна субсидия към малките общини.