Гледката от втория етаж на "Граф Игнатиев" 3 е прекрасна - вижда се Витоша (планината), хората, кафенетата... А когато по улицата се стеле дим, изглежда и малко мистично. За съжаление този дим не е на добре, колкото и да е мистичен. Дори когато хората на терасата се шегуват, че "пожарче в центъра е нещо нормално", пак те свива под лъжичката. Знаете ли за принципа на втората линейка? Научих го като стажант-репортер от Йово Николов и Вельо Русев - колеги естествено. Принципът е, че когато един репортер чуе вой на втора линейка в рамките на една минута, значи трябва да тръгва след нея.

От опит вече знам, че преди да се появи втората линейка, става тихо. Покрай този дим на "Графа" стана много тихо… много. Сирените после не бяха само две. Не знаех колко лошо е. Още преди да стигна до ъгъла на "Графа" с "Алабин", виждах как с голяма скорост влитаха линейки, полицейски коли и пожарни.

Димът и прахолякът още висяха във въздуха, когато видях барикадата от тухли, която бе задръстила улицата. Отдолу се подаваше кола. По-точно - нищо не бе останало от колата. Атентат? Не, в България това е най-малката вероятност. Пък и това не е от значение. Хора лежат под руините, умират и няма никакъв шанс да им помогнеш - нито ти, нито специалистите. Някой обаче е много виновен. Пежото на тези две момичета изглеждаше сякаш е минало под преса. Не са усетили нищо, но близките им тепърва ще изживяват всичко.



"Помагайте, има хора отдолу!"



Призивите идват от свидетел на инцидента. Полицаите още не са наясно. Страх ги е, че още нещо ще се случи, но плюят на страха и скачат да махат тухлите. Лекарите също. За всички е очевидно, че никой няма жив под колата, никой не знае колко души може да са затрупани, но работят.

Мои приятели са в съседната сграда и не знам дали и тяхната няма да падне. "Махайте се бързо, стената може да се срути", казва някакъв и полицаите бързо отцепват района. Пожарникарите се опитват да разчистят камъните от пежото и да се опитат да спасят който и да е там. Никой още не знае какво се е случило, но усещането, че има хора под камъните е ужасно.

Ужасно е, понеже няма как да им се помогне. Ужасно е, понеже никой не знае колко са. Ужасно е, понеже минавам по няколко пъти на ден оттам. Ужасно е, понеже половин минута, преди да падне сградата, съм слязъл от таксито до самата сграда. Ужасно е, защото тепърва ще гледаме ЛЪЖИ.

Вече приемаме тези събития като рутинни новини. Това се случва за пореден път. Само преди пет години по същия начин стоях на терасата на петия етаж на ъгъла на "В. Левски" и "Гурко". Пак се появи втората линейка, пак стана тихо. Умряха много деца в "Индиго". Ужасно е, защото на една маса не можем да се надприказваме, кой на колко инцидента е присъствал. Около всеки ъгъл, на всеки офис или редакция, в които съм работил, има паметници на престъпността. Чух как се взривява бомбата в асансьора на Стоил Славов. Бях наблизо до още много взривени и убити.

Този случай обаче е много важен. Той може да се сравни, макар и в малък формат, с атентатите в Ню Йорк. Срина се сграда, срина се благодарение на един уникално бандитски начин, по който се застроява, ремонтира, приватизира и реституира София… и България изобщо. Може и да е пророчески несправедливо, но всеки може да усети, че ТОВА дело ще се потопи в блатото на съдебната ни система по същия начин, по който затъна "Индиго".

Знаете ли каква е обобщаващата дума в случая?



Безнаказаност



Никой нормален човек няма да започне такива реконструкции незаконно, ако го е страх, че ще има възмездие. Това важи не само за падналата сграда. В нашата страна безнаказаността се шири с пълна сила. Всеки месец, всяка седмица пишем за нередности, за престъпност, но очевидно това вече не прави впечатление на никого. Незаконна сграда на гърба на МВР-музея, незаконни сгради по Околовръстно шосе, незаконни сгради около вододайни зони, незаконни строежи, незаконни реконструкции.

Защо съм гневен? Защото чух как някой от общината казва, че нямат достатъчно хора, за да следят тези неща. От такива думи падат сгради.

Имам приятел, който има сергия за зеленчуци в "Овча купел". Всеки месец го глобяват от общината поне 3-4 пъти, защото някой от кашоните с домати е 20-30 сантиметра напред и по този начин нарушавал нормативните актове. ОК, знам, там съседната сергия е в приятелски отношения с инспекторите. Но как за 20 лв. глоба общината може да пилее ресурс, а няма кой да следи за сградите?

Тези две момичета са жертви на гигантската корупция. Общината има и ресурс, и хора, и закони, по които да спре всичко това. Но в България така не се прави. Имаш връзки, плащаш и никой не те закача. Променяш първоначално одобрения план и след това той се узаконява. Тук няма морал, има само корупция. Неслучайно градовете ни, язовирите ни, курортите ни са задръстени от антиобществени строежи.

Кой е виновен? Аз не смятам, че само собствениците на сградата са виновни, така както смятам, че те няма да получат възмездието си. От години никой не желае да спре бандитизма в строителството. Защо? Отговорът е един: тук властва безнаказаността и двете момичета платиха с живота си.