Първа учебна седмица. Неотърсили се от ваканцията ученици и учители, решавани в ход организационни проблеми, напрегнати родители.

Ако се случваше в комедиен сериал, поведението на здравното, образователното и социалното министерство в самото начало на учебната година би представлявало истински образец в жанра. Вече втора седмица образователен и здравен министър се замерят с реплики и контрареплики за допустимото натоварване на учениците, докато училищата недоумяват какво да правят. Без да приказва, тихичко и подмолно, социалното министерство спретна дори по-добра циркова програма. Така изневиделица се оказа, че най-малките деца трябва ката ден да преглъщат студено мляко и съвсем нездравословни сухи пасти вместо обещаните топли и пресни закуски, а училищата - да се превърнат в хранителни складове.

Удивителен е опитът на институциите да представят тази китна картина като рожба на неразбрана от обществото загриженост. Всъщност и двете постановки се играят под режисурата на безхаберието.



Надали някой родител би протестирал



срещу въвеждането на ограничения за допустимия брой часове на ден, както предлага здравно министерство. Ограничения има и в момента, но те са седмични и в много училища натоварването не се разпределя равномерно върху 5-те учебни дни. Така ученици в 5-и клас са принудени да взимат по 7 часа в даден ден срещу по-ниско натоварване на следващия. В гимназиите 7-те учебни часа са масова практика, защото задължителната седмична норма е 32 и здравното министерство има основание да твърди, че дневният максимум трябва да падне на 6.

Абсолютно ненормално е обаче всичко това да се променя постфактум, след началото на учебната година, когато училищата са готови със седмичните си програми. Със същата сила просветният министър Даниел Вълчев би могъл еднолично и постфактум да иска по-ниски лимити за броя на пациенти с дадено заболяване, да речем. Отделно замислената промяна в гимназиите към момента е невъзможна, защото по-малкото часове противоречат на закона за образователния минимум. Тя би нарушила и забраната учебните планове да се променят след постъпването в дадена образователна степен. Тоест в случая ограничението може да се въведе едва догодина, и то само за бъдещите деветокласници.

Откровена екзотика е другата идея на МЗ - да дели учебните предмети на трудни, по-малко трудни и лесни и да иска те да се подреждат в програмата в строго определен ред. За целта регионалните здравни инспекции трябва да изчислят коефициенти за правилност на учебната програма за всеки ден от седмицата, за всяка паралелка в България поотделно. При това се допуска огромно изключение от правилото - при 50% от учебните часове.

Най-убедителното доказателство, че



тази мярка не работи,



е реалността - подобни изисквания съществуват от 1998 г., но не се спазват. Показателна е и формулата за оценка на предметите - МЗ е решило, че българският, математиката и чуждите езици са най-трудни, съдейки по "обема, сложността и (б.а. забележете) актуалността на учебния материал".

Вместо да получи отговор на тези въпроси, през изминалата седмица обществото научи, че здравният министър Радослав Гайдарски е станал професор, защото е имал само по 5 часа дневно. Даниел Вълчев пък упорито отказва да коментира по същество с твърдения от рода на "Аз как не се занимавам с "глюкозо-фосфат-дехидрогиназната недостатъчност". А в суматохата и последвалите нови искания от МЗ - за преместване на началото на учебната година на 1 септември и прехвърляне на медицинските вузове към Гайдарски, спорната наредба кротко чака ред за обнародване в "Държавен вестник".

Зад другия голям "успех" на институциите - програмата "Студено мляко и суха паста", би следвало да стои административен гений. Само на човек, отдалечил се от този свят, би му хрумнало, че една-едничка фирма може да зарежда с топли закуски и мляко ежедневно и централизирано всички училища на територията на три големи града - София, Пловдив, Пазарджик. Само административен гений, забравил за кого работи, може да уверява, че здравословното хранене може да се сбъдне само по пътя на централната поръчка. И само на подобни гении по правило не им се случва нищичко, независимо какви са ги сътворили. По всичко личи, че децата седмици наред ще останат без закуски, защото много училища, с пълно право, отказват да подписват смешния договор. Социалното министерство обаче си държи на него, не смята да сменя доставчика и обвинява училищата в умишлен бойкот.

С такава тържествена програма откриха новата учебна година българските училища. Както се казва - да ни е честито.