|
| Хубаво е Волен да свика един предизборен митинг в София, за да се убеди сам колко голям е отливът на електората му. |
Страхотен патос! Позната реторика на познат човек. Само че годината не е 2005-а, когато Сидеров събираше митинги като в зората на демокрацията. Сега ситуацията е друга. Волен твърди, че е приготвил за предстоящите избори
"една хубава изненада..."
И сигурно има основание, щом като в щаба на Първанов мигом се закахъриха как да не допуснат националиста до втори тур. Накрая стигнаха до прозрението - да не произнасяме името му, белким се размине. Също както в Ефес забранили да се произнася името на Херострат, след като пироманиакът драснал клечката на храма на Афродита. Името на Херострат надживяло забраната. Какво ли ще стане с името на Волен?
Вотът на 22 октомври обаче има много сериозна роля за бъдещето на "Атака". Той е жизненоважен за Сидеров, защото само по избори адреналинът на българина се вдига. Българинът отдавна възприема изборите като своеобразен конкурс по надлъгване. Интересно му е, когато на общия фон изпъкне някой непознат и добре говорещ Волен, да изкаже пред мегафон онова, дето си приказваме всички на маса. После редовият гражданин се алианира от света на политиката.
Бедата на Сидеров е, че
изтърва инерцията
от предишните парламентарни избори. Добрата новина е, че разстоянието между двата вота - парламентарен и президентски, е твърде малко и все още е възможно да напълни стадиона с фенове. Първанов - родителят на коалицията с ДПС, и Сидеров - борецът срещу монопола на Доган. Изберете сами! Особено в районите със смесено население, особено след като етническото движение обяви, че е на страната на Първанов на вота. Това е като да избираш между Елизабет Тейлър и Памела Андерсън.
"Атака" не е в цветущо състояние, но все още може да експлоатира успешно темата за национализма и да печели. От това са притеснени всички останали участници в пиеската. Особено в БСП, защото територията на патриотизма бе червена в ранните демократични години. Волен иззе тази територия и трябва да му се признае - прави го добре.
Масираната атака срещу Сидеров можеше да се превърне в един хубав пиар, но
той самият изигра зле картите си
Първата му работа бе да се обиди на целия свят, а втората - да направи "Атака" семейна организация с идеална цел. Стресирани от неадекватните му реакции, близките до Сидеров почнаха панически да напускат кораба. Вижте Боян Расате - най-ентусиазираният от появата на "Атака", днес той си има организация и не иска да чуе за бившия си приятел. После дойде ред на Стела Банкова - сега кандидат-вицепрезидент в двойка с Петър Берон. После Павел Чернев - и той е пред включване в нова партия.
А междувременно потекоха съдебни дела срещу Сидеров
Неволите връхлетяха партията много по-рано, отколкото е нормално. Дори Бизнесблокът на Жорж Ганчев не успя да се оголи толкова спешно откъм кадри. А най-парадоксалното е, че Волен Сидеров прогони хората си целенасочено, бързо и методично - той редуцира парламентарната си група до 12 души в рамките на по-малко от година.
Равносметката от всичко това е, че депутатите от ПГ на "Атака" много скоро
могат да се окажат волни като птици
Повече от очевидно е, че Петър Берон вече не принадлежи към групата. Няма как - все пак конкурент е на Волен на президентските избори, вършее на нивата на национализма и под път и над път разправя колко лош е Сидеров. Засега лидерът на "Атака" не си признава, че Берон ще е следващият изхвърлен от депутатската група, но това ще стане задължително. Веднага след вота. Още двама отлюспени и "Атака" пада под санитарния минимум в парламента.
В партията пък отдавна се възмущават от начините, по които се ръководи "Атака". Въпрос на време е структурите да се изправят срещу лидера си. Разбира се, след изборите.
Какво ще стане след това ли? Нищо по-различно от досегашната практика. Част от "Атака" съвсем ще олевее, друга ще се определи като дясна, а трета ще запълни и без това претъпкания списък с националистически организации.
Джамии заглушават Деня на независимостта
Райд 3, 5 Буден