По принцип онзи, който иска да спечели избори, се пази да не изрича неприятната истина. Много повече за изборната победа помагат премълчаването и смелостта да лъжеш. Ето защо повечето граждани имат дистанцирано отношение към предизборните кампании. Въпреки това шокиращо е, когато един политик потвърди по-късно онова, което всички са предполагали, а именно, че е лъгал по време на предизборната борба.

Точно такова болезнено преживяване причини унгарският премиер Ференц Дюрчани на своя народ. Въпреки че в момента все още не е съвсем ясно от какво унгарците са по-шокирани - дали от неприличния изказ на премиера, когато прави



признание за предизборните лъжи,



или от протестиращите, които в нощта срещу вторник щурмуваха сградата на държавната телевизия и за малко не я опожариха.

Онова, което чуха унгарците, не бе предназначено за техните уши. Признанието бе направено на закрито заседание на неговата социалдемократическа фракция. Неприятното за него бе, че някой е записал признанието му, а още по-неприятното бе, че записът стигна до обществеността в автентичния си вид. Така учудените маджари научиха от устата на премиера си, че той и неговите съпартийци не само "са оплескали всичко", но и че са лъгали избирателите през последната година и половина.

От гледна точка на стила изпълненото с груби изрази изявление на Дюрчани звучи като "конско", произнесено от холеричен футболен треньор. В съдържателно отношение то е интересно не само защото премиерът признава за предизборни лъжи, но и защото призовава своите депутати да запретнат ръкави и да тласнат страната напред. При това Дюрчани предупреждава за опасността, че социалдемократите губят популярност.

Щом като Дюрчани не е казал истината по време на предизборната кампания, то поне сега - до следващите избори, ще бъде изправен пред реалността, а това определено е някакъв прогрес.



Пестене, пестене, пестене

Така звучи мотото на Унгария. Някогашният примерен ученик на ЕС се озова на чина за мързеливи ученици. В нито една страна - членка на ЕС, задлъжнeлостта не е нараснала толкова много в последно време. Миналата година Унгария отчете бюджетен дефицит от 6,1 на сто от брутния вътрешен продукт. Тази година дефицитът може и да е минал 10 на сто, при положение че критериите на ЕС от Маастрихт позволяват най-много 3 процента.

Унгарският държавен апарат е толкова раздут, сякаш решенията в страната се вземат все още от комунистите или хабсбургите. Държавата с 10-милионно население си позволява 300 000 държавни служители. 12 000 от тях трябва да бъдат съкратени. Унгарците са в лошо настроение, защото Дюрчани призна проблема и започна оздравителен курс, който предвижда и увеличаване на данъците. Цените на храните вече се покачиха, очаква се да поскъпнат токът и газът.

Това обяснява гнева на унгарците. Дюрчани обаче не прави изключение. По-скоро е част от правилото. Кой европейски политик с инстинкт за изборна победа казва самата истина на своите избиратели? Бившият германски канцлер Герхард Шрьодер също не представи плана за икономически реформи преди изборите, а едва след като бе преизбран през 2003 г. Председателката на Християндемократическия съюз Ангела Меркел се опита при последната предизборна кампания да бъде малко по-честна и обяви намерението си да вдигне ДДС. И за малко не загуби изборите.

Има нещо двулично в това да се напада щабът на Дюрчани. Вярно е, че при предизборната кампания той не е действал честно, но затова пък е подходил рационално. Освен това докато европейските граждани не се научат да понасят истината, политиците ще продължават да ги лъжат.