Рухналата сграда на ул. "Алабин" 39 е собственост на фирма "Хрисома".

През 1949 г. теренът от 170 кв.м със застроена площ от 150 кв.м, е обявен за държавна собственост с постановление на МС. Дотогава той е принадлежал на Акционерно дружество "Байт", в което участват д-р Барух Яко Конфино, съпругата и синовете му. През 1992 г. синовете на Барух Конфино Яков и Изак Конфино внасят в район "Средец" искане за реституция на имота - сграда с магазини на партера и 3 жилищни етажа. По справка на общината имотът е държавен и ипотекиран. От Столична община искат от пълномощника на братята Конфино да представи документи за "Байт", но той не дава такива. Затова през 1994 г. тогавашният кмет Александър Янчулев отказва да върне сградата.

4 г. по-късно за магазина на партера е издаден акт за общинска собственост и той е включен в капитала на "БКС Средец". Жилищната част - останалите 3 етажа, е дадена за управление на район "Средец". През 2000 г. Изак Конфино представя съдебно решение, с което двамата братя Конфино са признати за собственици на 2/3 от сградата. Година по-късно кметът Стефан Софиянски им я реституира. Партерният етаж не им е върнат, тъй като не е общинска собственост, а е в капитала на "БКС Средец". Областният управител Росен Владимиров обаче отменя акта за общинска собственост на магазина с мотива, че има акт за държавна собственост. В началото на 2004 г. Владимиров връща целия имот на братята Конфино. Половин година по-късно те го продават на "Хрисома".

Фирма "Хрисома" се занимава с мода и е основен спонсор на фондацията на Елена Костова "Бъдеще за България". В управата на фондацията е една от собствениците на текстилната фирма - Мая Кирчева. Зетят на Иван Костов - Георги Христов, пък е работил на трудов договор в "Хрисома" от 3 август 1998 г. до 22 юни 1999 г. Той е завършил текстилен техникум и работел по специалността си.

През 2000 г. фирмата беше замесена и в скандал с митнически далавери. Емилия Масларова, тогава депутат от БСП, обяви, че през 1999 г. "Хрисома" е внесла от Ниш 460 мъжки луксозни палта, обмитени на смешната цена от 9,5 марки. По-късно се продавали се по 300 долара.