Тъкмо ни олекна, че Евросъюзът ни погали по едната буза с обещанието за членство от 1 януари 2007 г., и Съветът на Европа ни отвъртя шамар по другата буза. Двете европейски организации, които се основават на едни и същи принципи, изглежда не могат да се споразумеят кога да ни поливат с топла и кога със студена вода, за да отговорим на общите им изисквания.

Вече бяхме забравили, че в Комисията по наблюдението на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 6 години отлежава неприключило българско досие по процедура, наречена постмониторингов диалог. Тя бе задействана през януари 2000 г., когато завърши официалният мониторинг на ПАСЕ над България, който отрови целия мандат на правителството на Иван Костов. Спомняте ли си британеца Дейвид Аткинсън (консерватор) и датчанина Хенинг Гелерод (социалдемократ), които години ровиха за нарушения на принципите на демокрацията в България? Парадоксално е, че тяхната мисия бе изпросена през 90-те години на миналия век точно от Иван Костов и приятелите му, докато бяха в опозиция. Когато двамата пратеници приключиха наблюдението си, докладът им послужи като сертификат за политическа годност на България да настоява за членство в ЕС. Той обаче бе придружен с девет забележки, заради които бе измислена последваща процедура, приложена сетне и върху други държави. Тази процедура бе държана на тъмно от правителството на Симеон Сакскобургготски, а сега изскочи като призрак от гардероба, за да смути радостта на тройната коалиция от европейския й успех.

Вестник "Сега" успя да събере информация за поверителния доклад на датската либералка Хане Северинсен, разгледан от Комисията по наблюдението на 3 октомври в Страсбург в присъствието на ръководителя на българската делегация в ПАСЕ Юнал Лютфи и на депутати от левицата и десницата. Той е предаден за изучаване и отговор от българското правителство.

--------------------

СПРАВКА



България членува в Съвета на Европа от 1992 г. Той е първата европейска организация, която се отвори за нашата страна и която обединява вече 46 държави. Само Беларус не членува в него. Европейският съюз ще наброява след приемането на България и Румъния 27 държави - главно от Западна, Централна и Югоизточна Европа. Той отказва да се отвори за Русия и повечето бивши съветски републики и се колебае кога да приеме Турция. Лишените от перспектива за ЕС обаче членуват в Съвета на Европа, който е преди всичко правозащитна и политическа организация.

----------------------



Съветът на Европа се тревожи,



че разширяването на ЕС стеснява неговата роля. Той иска да си остане водеща организация в сферата на човешките права и контрола над фундаменталните принципи на демокрацията. Към него е Европейският съд за правата на човека. Председателят на ПАСЕ Рене ван дер Линден се възмути на пресконференция миналия понеделник, че ЕС възнамерява да създаде дублираща Агенция за човешки права с годишен бюджет 15 млн. евро, предвиден да нарасне до 30 млн. евро. Бюджетът на целия Съвет на Европа е 18 млн. евро годишно, докато на целия Евросъюз е 100 милиарда евро.

Ревнивото отношение на по-бедната организация към по-богатата прозира в последния постмониторингов доклад за България. В него се казва, че силният натиск на Еврокомисията е имал двоен ефект: от една страна, е ускорил реформите в България, "но, от друга страна, докато е тичала след "моркова", София е показвала старание да угоди на Брюксел, а не да се отнесе сериозно към целите и стратегиите на реформите". Това проличало от обърканото поведение при поправките в конституцията. Добавя се, че "в бързането да се спазят кратките срокове за приемането (в ЕС) някои от реформите и особено реформата в съдебната система представляваха "козметични промени" и се отклониха в нежелана посока". Авторката г-жа Северинсен отбелязва с осезаемо огорчение, че не е била послушана нейната препоръка промените в конституцията да се извършат след консултация с Венецианската комисия, която е нещо като съвет на юридическите старейшини към Съвета на Европа.

Що се отнася до най-острия проблем в България - борбата с корупцията и организираната престъпност,г-жа Северинсен хвърля



камък и в градината на ЕС,



като казва, че тези явления са разцъфтели по време на войните на Балканите и че "европейските страни и институции носят морална отговорност не само да размахват "червени флагчета" (намек за майския доклад на ЕК), а и да помогнат на целия район ... за разбиване на мрежите на организираната престъпност". Добавя се, че "големите суми от фондовете на ЕС, харчени в страната, създават повече възможности за корупция и злоупотреби". Наблюдателката на ПАСЕ е шокирана също като колегите й от ЕС, че при повече от 160 поръчкови убийства в България след 2001 г. не е обвинен нито един заподозрян.

София продължава да не се съобразява с препоръката на ПАСЕ да засили местното самоуправление, като престане да назначава областните управители и даде право на народа да ги избира.

В крайна сметка тя стига до заключението, че голямото препятствие, което държавата трябва да преодолее, е "липсата на демократична култура и познания как трябва да функционират демократичните институции в развитите демокрации". За последно датчанката хвърля още един камък в градината на ЕС, като отбелязва, че "Европейската комисия няма същия опит и сравнително законодателно ноу-хау като Съвета на Европа, особено в сферата на конституционните и съдебните реформи, както и по въпросите на местното самоуправление и малцинствата". Във връзка с това тя добавя, че членството на България в ЕС по никакъв начин няма да повлияе върху окончателната оценка, която ще й даде ПАСЕ.