|
| Руслан Стефанов |
- Обидно ли е, че ЕС ни налага мониторинг, за да ни допусне за член?
- Всички страни-членки подлежат на някакъв мониторинг. В случая той е по-скоро позитивен и за икономиката, и за хората, тъй като дава допълнителна сигурност в изглаждането на политическия цикъл. Така ще сме сигурни, че българските правителства ще следват една постоянна политика в областите, които са подложени на мониторинг. Негативната страна е, че подобен мониторинг ограничава допълнително способността на българското правителство да прави политика - дано след пoредната форма на борд се научим сами да формулираме и изпълняваме политики.
Това, което по-скоро би трябвало да ни тревожи, е, че България влиза в ЕС като най-бедната страна в историята на съюза. Тревожно е и това, че все още няма осъдителни присъди по отношение на корупцията и организираната престъпност. В първия голям знаков случай, който се разплита в момента - "Топлофикация", разкритията и последиците от тях се ограничават единствено до самото дружество, без да стигат до по-високо ниво. Едва ли някой не разбира, че решенията там са се взимали с политическа протекция.
- Какво ще се промени в икономиката ни с влизането в ЕС?
- Много неща. Една част от фирмите в България, които са средни и големи, около 7-9 % от всички, вече са на европейския пазар и знаят каква е структурата, изградили са каналите си, за тях няма да има проблем. За износителите промяната по-скоро ще е позитивна - по-лесно ще могат да установяват представителства в ЕС, по-лесно ще могат да оперират там. За останалата част от икономиката - около 90% от предприятията, които са с под 50 души персонал - влизането в ЕС ще е много по-динамично и по-трудно, отколкото те предполагат. Много предприятия ще излязат от бизнеса. Предприятия, които са разчитали на лесно технологизируеми дейности, най-вероятно ще се закрият.
Бързи промени ще има при всички дейности, свързани с митническото обслужване. От 2007 г. на практика значителна част от митническата дейност ще бъде съкратена. Много фирми ще потърсят излизане на европейския пазар чрез включване в капитала на европейски партньори.
Голяма част от нашите предприятия, които са все още единствено с български капитал, включително и много от тези, които са били свързани в общественото съзнание в миналото със сивия бизнес, вече гледат навън, търсят излаз към европейската си легитимация. Единици ще успеят да направят този преход без чужди капитали.
- Сивият бизнес се адаптира най-бързо?
- Това е съвсем нормално. Тъй като в общия случай става дума за сравнително големи предприятия, те търсят начин да влязат в ЕС. Пред големите български предприятия въобще стоят два пътя на развитие - да завладеят европейските пазари и да намерят чужди партньори. Но според мен няма такова българско предприятие, което да е достатъчно силно, за да завладее пазара на Европа, освен някои банки и някои по-големи компании от химическата промишленост. Затова много фирми в Източна Европа гледат на изток - към Украйна, Русия, Грузия - пазари, които потенциално биха могли да им осигурят мащаб за ефективна конкуренция в ЕС и които изискват по-малко капиталови инвестиции. Малките предприятия ще срещнат най-голяма конкуренция.
При структурните фондове, които са призвани да помогнат на българските компании да се адаптират към европейския пазар, също ще има конкуренция от ЕС. Това, че тези пари са предназначени за икономиката на България, не означава, че само местни фирми ще ги усвоят. Европейските фирми за разлика от българските знаят технологията за усвояването и могат да бъдат привлечени от тези средства да произвеждат в България.
И все пак смятам, че оценката на ЕС, че България ще издържи на конкуренцията, макар и казионна, реално отразява състоянието на икономиката. Шок вероятно няма няма да има, но промените ще бъдат много динамични.
Но за да бъде преходът бърз и да продължава България да расте с добър темп, от определящо значение ще бъде политиката на правителството. Това показа влизането на първите страни от Централна и Източна Европа. Там, където правителството заема проактивна роля, където има ясни приоритети и последователно изпълнение на политиката, страните бележат най-висок растеж.
- Стабилно ли е правителството в България в това отношение?
- В момента българското правителството се учи как да формира политики, а следващата стъпка ще е успехът в изпълнението им. Виждаме някои позитивни примери например по отношение на иновационната политика. Това, което най-общо липсва в правенето на политика в българското правителство, парадоксално, е доброто познаване на местните условия. Много често основният проблем на страните в преход е безразборното използване на консултантски услуги и приемането на модели от Западна Европа. Такива са инструментите на самата Европейска комисия, но те трябва да се използват от местното правителство разумно и целенасочено. Ако те не бъдат координирани и съсредоточени според ясните приоритети на правителството, ако то не е наясно къде иска да отидат тези средства и техническа помощ, ефектът няма да бъде максимален. В ЕС има 25 различни модела. Нашата страна трябва да дефинира точно какво иска да представлява след 5 и 25 години.
- Има ли такива приоритети в политиката на правителството?
- Формално има програмни документи, но липсва обществената политика. Това обикновено са няколко министъра, които носят ядрото на правителството и определят политиката му.
България трябва да гледа със сигурност в поне две посоки: от една страна, да намали обезсърчителните фактори пред предприемачеството (корупция и организирана престъпност, концентрация, монополи), където е нужно просто по-добро прилагане на съществуващите правила, и от друга, следене на глобалните тенденции в икономическото развитие - иновации и икономика на знанието. България трябва да направи нещо смело, което не е правено на други места, да поеме бизнес риск, а не просто да намали данъка върху печалбата.
Премахването на корупцията, особено между бизнес сектора и администрацията и корупцията по висшите етажи на властта, където през определени компании минават пари на политическо основание, е изключително важно. Според последният доклад за оценка на корупцията на Центъра за изследване на демокрацията все по-малък дял фирми участват в търговете за обществени поръчки, а подкупите за спечелване на поръчки стават все по-големи. Според изчисления на центъра, през миналата година около 300 млн. лв. са преминали през т.нар "обръчи от фирми", а други 75 млн. са били платени от фирмите за спечелване на обществени поръчки.
Често се смята, че организираната престъпност това са профучаващите коли със затъмнени стъкла и еднакви номера и показните убийства. Но най-страшната част от организираната престъпност е контролът върху ключови икономически лостове, които не позволяват на предприемаческия дух да се прояви свободно.
- Кои сектори контролира организираната престъпност?
- Аз не бих отличил определени сектори, но се знае къде те искат да имат контрол - инфраструктурата, енергетиката, строителството. Това са ключови сектори, които на практика контролират останалата част от икономиката. Навсякъде, където има потенциал за бърз растеж, ще има опити за овладяване.
- Какви са тенденциите в корупцията и организираната престъпност?
- Тенденциите са към намаляване. Причините са две: от една страна, засилване на принудителните мерки от страна на МВР и прокуратурата. От друга страна - с влизането на страната в ЕС има естествена тендеция към "избелване" на бизнеса. Въпросът на българското общество обаче е защо се позволява на всички да се "избелят", защо не носят отговорност.
- Не говорите с примери.
- Най-трагичното, което и Европейската комисия отбелязва, е, че тези примери са навсякъде по масмедиите, но остават единствено там. Все още е модно да се казва, че България има нужда от по-малко държава. По-скоро икономиката има нужда от повече държавност.
- Намаляването на данъка върху печалбата няма ли да стимулира бизнеса?
- Намаляването на данък печалба без подобряване на общата административна среда от един момент нататък става безсмислено и води единствено до намаляване на приходите на държавата и намаляване на частта от дохода, който остава в страната. 90% от бизнеса в България е малък. Дали данъкът е 40, 15 или 10%, няма да го плаща, докато е рекетиран от данъчната администрация, докато е подложен на корупция, докато регистрацията му е усложнена. Намаляването на тези пречки пред бизнеса ще бъде далеч по-ефективно за работата на икономиката.
Голяма заблуда е, че Словакия е постигнала добрите си икономически параметри с въвеждането на плоския данък. Тя го е постигнала с опростяването на данъчната система. Плоският данък е маркетинговата страна на една огромна реформа, която се прави отдолу. Естония не постигна феноменалния си растеж само с това, че отдавна премахна ограниченията пред вноса на стоки в страната. Реформата е много по-дълбока. Намаляването на данъка е PR мярка и тя е вероятно по-малко от 5% от всичко, което може да се направи.
Да сме най-бедната страна в ЕС, не е толкова лошо - все пак някой ще ни тегли на буксир, доходът ни ще се повишава, макар и бавно. Но ако искаме да не сме непрекъснато най-бедните, ако имаме амбицията да направим нещо, за да бъдем видени и оценени, необходимо е да следим най-новите тенденции, тези, които са на границата на съвременното световно развитие. Едновременно да укрепваме базисната държавност и да се опитваме да извършваме висш пилотаж в правенето и изпълнението на политика. Но това изисква по-смели решения - в иновациите, IT сферата и образованието. Колкото и банално да звучи, основната цел на България трябва да бъде да стане богата. Ние не можем да бъдем Естония или Дания, но защо да не бъдем най-богатата страна в Източна Европа? Това е напълно постижимо. Но за това са нужни силни, знаещи и можещи лидери.
