Те са това, чрез което може да се забогатее. Важен, често наивен обект за доене, тоест за лесен бизнес. Можеш да продаваш с финт дъвки, учебници, трева, политически идеи, електронни игри, преждевременен опит в секса, познания за честния и нечестен труд, футболни фланелки от любими отбори, телевизионни шоута, учещи на гръмко уригване пред камера, мелодии за джиесема от прочута певачка, всичко.

Децата на другите са моите пари, вероятно с умиление споделя пред себе си всеки днешен Дани де Вито от Костинброд или Харманли, перифразирайки мошеника от известния филм.*

Те са гъската, която трябва да бъде оскубана.

Българинът може да има като цяло и лоши качества, сравнен с тези, които ни приемат в А отбора на света - по-склонен е към дребни гешефти, подозрителен е, скъп на триците и евтин на брашното, но в едно нещо е бомба. (Това не е моя мисъл, бел. а.; все още се мъти в главата на нашия Де Вито.)

Та плюсът на българина е, че за децата си може да влезе в ада. За да им осигури шоколада, образованието и рахата, българинът е склонен да къса парчета месо от себе си като оня юнак, който



хранел орела с мръвки от тялото си,



за да се издигне на Горната земя.

За тази Горна земя и за възможността да я обезпечи на любимите наследници нашенецът е готов да гладува и студува, да превива гръб като роб, да работи на три места и да тъче на шестнайсет стана, да целува ръце и други чорбаджийски части.

То не е порок, сакън. То е добродетел. Само че тъкмо тази добродетел го прави плячка на една широка прослойка от търговци на блянове за Горната земя.

Между "добрите" сред тях са хитри лавкаджии, които продават меденките и вафлите в училищата по-скъпо, отколкото е примерно в Халите. Също и пресметливи даскали, които правят-струват, и все гледат да добутат отрока до необходимост от частни уроци, иначе няма изкласяване. Между "добрите" са и разните фирми, които предлагат развлечения - примерно оглушителна дискотека за 14-годишни, в които Азис учи питомците на музикална хармония и изискани нрави.

Между добрите са транспортните фирми, които вдигат тарифата, когато вземат поръчка от училищата, но возят с намаление, ако става дума за круиз на куфарни търговци до наш или чужд битак.

Такива са "добрите". Следва да уточня, че има и истински добри - те са хора на професионалната компетентност и здравия човешки морал - педагози, управители на детски заведения, скромни труженици из служби и фондации. Те, уви, са малцинство сред ятата за бърз гешефт край детството на страната. Малцинство са и сред приоритетите на държавата за финансово стимулиране на тези, които възпитават утрешните българи, при това с пъти по-добре от колегите си.

Но дотук за добрите, с кавички или без.



Защото има и лоши



Лошите са, които заради "еasy money"-то си не дават на децата да дорастат до края на детството си. Тоест, които ги пращат направо в безсмъртието, ако е вярна мисълта на Гьоте, че "Животът е детството на нашето безсмъртие".

Случват се такива между собствените родители. Те могат да пребият двегодишния си отрок, защото реве прекалено силно, или да продадат десетгодишната си дъщеря, за да заработва като джебчийка или проститутка в странство. Но нека уточним, без да туряме в кюпа "всички български граждани", защото вестникът не е кандидатпрезидентска кампания. Сред етническите българи такива почти не се срещат, те са в малцинствата.

Срещат се обаче такива, които виждат бизнесплана си за бъдещето като околошколска дистрибуция на дрога. Или се виждат като панаирджийски увеселители подобно "гондолиера" от Харманли, чието съоръжение уби 15-годишния Божидар Иванов. Както съобщиха, гондолата била незаконна. Но тази "незаконност" не й е попречила да се люшка дълги години по панаирите. Едва ли пречи и на други подобни съоръжения из цялата страна. Някои от тези, които е трябвало да дават разрешение, е дрямал и дреме околовръст. Или нещо по-лошо; бди само докато му намажат ръката с кайме.

Сепваме се за кратко



едва щом някой умре



Тогава започваме: коя фирма е пуснала автобуса при р. Лим, кой е охранявал дискотека "Индиго", кой е архитектът, кой е управителят, кой е виновният...

Такива, разбира се, има - те безусловно са сред лошите. В случая ще опере пешкира "гондолиерът", който сигурно е гледал на маховете на лодката си като на звън от личен струг, който сече монетки и му пълни касичката...А децата в примитивното съоръжение са се качвали в него като във възможен и достъпен превозвач до допустимия блян. Вероятно затова гондолиерът е пазел във фургона си и един килограм канабис - допълнителен маршрут към бляна.

Но загиналото момче, впрочем син на учителка, не е само конкретна жертва на въпросния байо. То е жертва и на представата си за полет и развлечение в обществото, което сме му спретнали. Общество, в което без особен труд можеш да си купиш доза в центъра на града или да идеш пиян на училище.

В това общество децата на другите не са вектор към бъдещото му съвършенство, а таргет-група за бързо скубане.

Докато разберем, че децата на другите са нашите деца, току-виж таргетът скочил в Гьотевото безсмъртие направо от пелените.

---------

*The other people money.