Помните ли онова странно стихотворение от "Алиса в страната на чудесата" - "Бе сгладне и честлинните комбурси тарляха се и сврецваха в плите…."

Точно като в знаменитата книга на Луис Керъл се тарлят и сврецват българските чиновници, призвани да разясняват на простосмъртните хора теорията и най-вече практиката на европейските фондове.

Нашите апостоли на безвъзмездните милиони от ЕС често насърчават публиката в следния стил: Като интервенирате в референтната рамка и селектирате оперативни програми, които кореспондират на вашите инвенции, може да откриете адекватния инструмент и респективно апликационната форма....

При такива разяснения колко бизнесмени и кметове ще рипнат от възторг и ще заседнат пред лаптопа, за да попълват трескаво бланки за кандидатстване за някой от милионите евро, отредени за България?

Наскоро Министерството на икономиката откри чрез социологическо проучване, че малките фирми никак не се интересували от еврофондовете. Как да се интересуват, като знаят какво ще им сервира властта! Ще им сервира презентации, на които учени лектори с бели якички, вживели се в ролята и жаргона на еврочиновници, ще ги зашеметят с конвергенции, кохезии, многогодишно програмиране, устойчиво развитие, гарнирани с Лисабонската стратегия и обилно поръсени с Маастрихтски критерии.

Разбира се, знаенето на английски и романски езици е полезно за разгадаване на чуждиците, но буквалният превод рядко помага за разгадаване на другия - финансовия и евроинтеграционен смисъл на сложните думи и словосъчетания. А когато помага, човек се чуди защо трябва да прекръстваме ползвателите на "бенефициенти".

Колкото до "презентациите" на тема "Как да се класираме за безвъзмездните милиони на ЕС", конфекцията, поднасяна по семинари, конференции и дискусии, е напълно несмилаема за непосветените в жаргона на еврочиновниците.

Представители на бизнеса се шегуват, че просветните материали, посветени на възможностите за финансиране от ЕС, приличат на страници от учебници по физика, допълнително усложнени с термини от историята и политиките на Европейския съюз. Всъщност май не се шегуват - вижте илюстрациите:

........



Има ли нужда да оценяваме полезността на подобни нагледни материали? Те по-скоро ще докарат възпаление на мозъка или поне главоболие, нежели да улеснят подготвянето на добър проект, годен за финансиране от някой от структурните фондове. Хората чакат прости напътствия къде да отидат, кого да попитат, откъде да вземат документи за кандидатстване, какви са изискванията и условията, колко пари могат да се получат, от коя точно общоевропейска каса и т. н. Няма нужда да ги обучават в теории на конвергенцията. Те искат да чуят отговори на въпроси от типа: има ли фонд, който да даде субсидия, ако: искаме да направим инсталация за отвеждане на отпадните води от цеховете; искаме да открием клуб за компютърно обучение в село Х; искаме да превърнем старите казарми в града в бизнес инкубатори и т. н.

Вместо да прожектират скучни слайдове на жадните за информация "потенциални бенефициенти", по-добре е българските чиновници европросветители да изгледат мюзикъла "Криворазбраната цивилизация", да си вземат поуки от прекаляването с подражателството и да зарежат брюкселския жаргон. Няма нужда да копират сложни графики от интернет страниците на някоя европейска институция, подготвени за чиновническа употреба, и да ги пробутват на семинари в Елхово, Каспичан или Годеч.

Властта всяка година заделя милиони за така наречената "комуникационна стратегия". Вместо да се пилеят пари за папагалски преводи на избрани части от доклади и отчети на брюкселски чиновници, част от средствата непременно трябва да бъдат впрегнати за производството на нови брошури, графики, диаграми, таблици, описания на успешни примери, които да указват на обикновените хора верните пътечки до правилната програма на точния европейски фонд.