Колкото повече се реформира здравната ни система, толкова повече затъва. Което активира нови идеи за нови промени, някои от които граничат с чист експеримент със здравето и сигурността на всички ни.

Здравното министерство оповести поредната подобна идея - личните лекари да се разтоварят от задължението си да са 24 часа на разположение на пациентите си и да отговорят за т.нар. неотложна медицинска помощ само ако пожелаят. Дотук прекрасно. Това задължение е вменено на джипитата от над 6 г. и е чест повод за недоволство и скандали. Лекарите с право казват, че няма човек, който да може да е на работа денонощно. И не го правят, благодарение на което на доста пациенти се налага да разменят по нощите любезности с диспечерите на "Бърза помощ" или да обикалят болниците в търсене на помощ. Някои не успяват да я получат.

Проблемът е, че няма особена яснота тепърва кой ще поеме неотложната помощ. И има сериозна опасност хората, на които се наложи да търсят лекар заради жлъчна криза например, да трябва да постъпват както досега - кой както се оправи. Освен това идеята е да се ореже заплащането на личните лекари, които решат да се откажат от 24-часовия ангажимент към пациентите си. Това ще прати доста медици на ръба на оцеляването.

В момента личните лекари са решили въпроса с денонощното разположение по няколко начина. В София някои сключват договори и плащат на частни медицински центрове и през нощта и по празници пациентите им се обръщат към тях. Други, основно в поликлиниките, се обединяват и дават дежурства. Има обаче немалко лекари, основно в провинцията, които са неоткриваеми през нощта и почивните дни. При нужда техните пациенти ходят на крака в болниците и центровете за спешна помощ. По данни на МЗ "Бърза помощ" през м.г. е направила близо 1 млн. такива прегледи.



И така - кого да търсят след 1 януари пациентите?



"В момента се дискутират параметрите на рамковия договор между здравната каса и лекарския съюз за догодина. Поставили сме на дискусия и въпроса за отмяна на вменената на джипитата неотложна помощ", отвръща зам. здравният министър Матей Матеев.

"Дискусията" най-вероятно ще прерасне в тежък спор с неясен край. От сдружението на общопрактикуващите вече обявиха, че са против парите да се вземат от бюджета на личните лекари. Ако изобщо започнат преговорите по рамковия договор за догодина, съпротивата логично ще ескалира.

И как иначе, след като дори въпросът какво точно е неотложна помощ и съответно кой за какво отговаря, до ден-днешен няма отговор. Според Матеев неотложна помощ е всичко, което не е спешна помощ по смисъла на Закона за здравето - аварии, бедствия, катастрофи и преки заплахи за живота на човека. "Неотложна помощ е всичко извън тези неща, което създава тревожност у човека и потребност да се срещне с лекар. Дискусията къде е границата между двете понятия върви и в Европа и не бих могъл в настоящия момент да я посоча", казва зам.-министърът.

И тъй като за пациента е още по-трудно да прецени кое е спешна и кое неотложна помощ, е най-безопасно те да се извършват от едно звено, така че да няма объркване, скандали и инциденти.

"Това е и нашата идея. Неотложната помощ трябва да излезе от пакета, за който се плаща на личните лекари, т.е. сумата - средно 1 лв., която джипито получава от здравната каса ежемесечно за записан пациент, да намалее с 15 ст. Т.е. ако един лекар има 1000 пациенти, здравната каса му плаща 150 лв. на месец за неотложна помощ.

Според министерството тези пари пък трябва да се плащат за вече извършена дейност по неотложна помощ, а не предварително. Изчисленията на МЗ сочат, че общо за страната тази дейност струва 11 млн. лв. годишно.



Тези пари трябва да се изработят,



а не да се дават, както досега за записан пациент. Дейността може да се поеме и от самия личен лекар, така и от група джипита, които са се обединили и дават дежурства. Може да се делегира на медицински център, на ДКЦ, дори и на филиал на "Бърза помощ" - в по-малките населени места, където няколко джипита отговарят за цял район. Друго място е спешният портал в болниците с денонощен прием, ако джипито е в София", смята Матеев.

От личния лекар обаче зависи къде и на кого ще делегира тази дейност. Той е този, който трябва да уведоми пациентите си кого да търсят при нужда. "Няма обща логистика за всички граждани", обяснява Матеев.

Именно затова може да настане хаос, особено в първите седмици и месеци, докато новата система тръгне. Ако например на 10 януари нечие дете вдигне висока температура и той не е питал или не е уведомен от лекаря си кого да търси, значи първо трябва да се обади на личния си лекар и ако не го намери, както обикновено, да търси "Бърза помощ" или да обикаля болниците. Но има и нов момент - джипито може да е сключило договор с "Пирогов" например, а пациентът да иде във Военна болница. Не е особено ясно как в такъв случай ще го посрещнат във ВМА. Или пък какво става, ако лекарят не е сключил договор с "Бърза помощ", а пациентът се е насочил точно натам?

"На никой не е отказана "Бърза помощ", отвръща Матеев. Според него няма нещо, което да затруднява системата. "И тепърва, ако джипито не е делегирало точно на "Бърза помощ" тази дейност, те пак ще дойдат, ще помогнат и ще ви посъветват на другия ден да потърсите личния си лекар", смята зам.-министърът.

Според Матеев неотложният ангажимент на джипитата може да се прехвърля на "Бърза помощ" най-вече в по-малките населени места в провинцията. Например в село Черноочене, община Кирково, има филиал на "Бърза помощ". Джипито пък е от Кирково и напуска кабинета си в два на обяд. Ако медикът сключи договор с филиали или с работещите там лекари и те получават по 15 ст. месечно за всеки от пациентите на личния лекар, то когато някой в Черноочене има бъбречна криза, той може да иде във филиала на "Бърза помощ".

Интересно обаче как ще постъпи филиалът, ако там се появи пациент, чието право на неотложна помощ не е делегирано точно на спешния център? "Бърза помощ" все пак работи за всички, нищо, че сега на получава пари за неотложните случаи, а тепърва ще получава, но за част от тях. "Джипито трябва да бъде почтен към лекарите във филиала. Какво да кажем за тези, които са получили пари за тази дейност, а ги няма при нужда -



пият кафе в дискотеката",



отвръща Матеев.

Според него джипито също може да дежури във филиала и така да си взема парите за неотложна помощ. Така обаче става още по-объркано, защото джипито ще трябва да отговаря за пациенти, които не са в неговата листа.

"Джипитата в Кирково са 5 и отговарят за 10 000 души. Ако всички работят с филиала на спешна помощ, значи ще дават дежурства по 6 нощи месечно. И ще носят отговорност за всички пациенти", смята зам.-министърът. А ако само един реши да работи с филиала? "Това е тяхна работа. Нека районната здравна каса да носи отговорност, тя сключва договор с тези лекари и трябва да провери дали са създали система за неотложна помощ. Ако не са, няма да получават парите за тези помощ и ще се дадат на този, който я изпълнява", отвръща Матеев.

"Няма проблем, ако личният лекар декларира, че ще поеме и неотложната помощ догодина, да му плащаме отново цялата сума - средно по 1 лв. на записан пациент", смята и директорът на здравната каса Румяна Тодорова. Ако не иска и предостави договор със спешен или медицински център, те ще вземат тези 15 ст. на записан пациент на джипито", смята тя. Единственият проблем е лекарският съюз да се съгласи на промяната, предупреждава Тодорова.

Очевидно е, че цялата промяна е доста неясна на тези, които са я измислили. Какво остава за самите лекари и



пациенти, които ще трябва да я прилагат на практика,



и то само след няколко месеца...

Всъщност всичко това няма да промени сегашната ситуация. Само дето има вероятност да доведе до повече от обичайните хаос и истерия в първите месеци на 2007 г. Пациентите, чиито лични лекари и сега са уредили въпроса с неотложната помощ - с дежурства или с договори с частни центрове, ще ползват тази помощ, както и в момента. Останалите пък ще продължат да обикалят болниците и да въртят телефони по нощите, докато открият джипито си, за да разберат с кого то е сключило договор и кого да търсят. В крайна сметка тези, които досега са търсили "Бърза помощ", пак ще стигнат до нея. Тези, които са ходили в болниците, пак ще идат точно там.

Проблемът е, че личните лекари ще разполагат с по-малко пари. А митът за високото им заплащане отдавна умря. Дори и даден лекар да получава 2000 лв. месечно от касата, реално му остават не повече от 500-600 лв., след като плати всичките си разходи. Ако сумата намалее с още 15%, доста медици или ще фалират, или ще престанат да работят като лични лекари.

Затова далеч по-логично и естествено е вместо да се правят експерименти със съмнителен ефект, неотложната помощ просто да се прехвърли към "Бърза помощ", която и без това поема повечето такива случаи. И да се финансира от държавата, а не за сметка на личните лекари. Все пак става дума за около 11 млн. лв. - сума, смешна на фона на 2 милиарда лева бюджет за здравеопазване. Още повече, че другото логично място, където болката или страхът отвеждат пациента - болница с денонощен прием, вече ще се финансира от МЗ. Министерството обяви, че ще плаща по 20 лв. за преминалите спешни пациенти, които обаче не остават за лечение в клиниките. И не е нужно за тази цел джипитата да делегират и договарят каквото и да било.

Така хем личните лекари ще се разтоварят от ангажимент, който и без това не е по силите им, хем пациентите ще са по-сигурни. Разбира се, няма нищо лошо вместо на записан пациент джипитата да вземат пари за дейности. Те могат да заработват въпросните 11 млн. лв., но не за нещо, което априори не им е работа. Парите могат да се дават за повече профилактични прегледи. Което не само е плачевно неотложно, но е и в компетенцията именно на личните лекари.