Там, където са поставени видеокамери, няма извършено нито едно престъпление. Необходими са извънредни правомощия на прокуратурата по линия на разрешаването и използването на специални разузнавателни средства. Веднага трябва да се промени Наказателно-процесуалният кодекс и дознателите от 2000 да станат 10 000, а пък агентите под прикритие да не могат да бъдат разпитвани пред съд. Какво правят тези хора с толкова висящи производства на свобода?

Това са най-новите идеи на МВР, появили се след актуалното поръчково убийство. Не за първи път сме свидетели на подобна реакция. Случвало се е при предишните ръководства.

По този начин обикновено се лансират силно ограничаващи човешките права мерки, пък каквото мине, мине.

Този път



внушението за остра необходимост от извънредни мерки и правомощия



беше декларирано от вътрешния министър с убедеността, че този път ще се случат.

В част от идеите има много смисъл и трябва да бъдат осъществени. Очевидно е, че не може да се работи само с 2000 дознатели. До април те бяха 10 000 и се занимаваха с разследването на по-малко и като брой, и като вид престъпления. Странно е, че при приемането на новите закони преди няколко месеца парламентът не обърна внимание на предупрежденията - включително и на пресата, че се прави голяма грешка. Затова и сега се иска възстановяване на старото положение, при което МВР шефът да има право да определя броя и хората, които да имат дознателски функции, както и да не е задължително те да са с юридическо образование. Дознателите просто изнемогват.



Има хляб и в идеята за увеличаване на срока за използването на специални



разузнавателни средства - следене, подслушване, наблюдение, контролиране на кореспонденцията и т.н., над 6 месеца. Просто защото често те са недостатъчни, а законът просто не разрешава повече. Но никакви извънредни правомощия на прокуратурата по линия на СРС не могат и не следва да се дават. Съдът е единственият, който може да ги разрешава. И не е разумно министърът да се ангажира с идеята, че в някакви изключителни случаи на по-организирана престъпност трябва да може и прокурор да разрешава подслушване.

Тук много по-важен е въпросът за контрола върху използването на СРС. Защото остава съмнението, че органите на реда си правят каквото искат и не им пука дали данните от подслушването са годни за съда или не. За тях най-важното е да са информирани.

Лансираната теза да се променят законите така, че агентите под прикритие да не дават показания, а това да правят техните началници или ръководителите на съответната операция, е незащитима. И в момента НПК определя разпитите на служителите под прикритие да се извършват по реда на анонимния свидетел при запазване на тайната на тяхната самоличност. Протоколът за разпит без подписа на агент се предявява на обвиняемия и неговия защитник, а в съда - на страните, които могат писмено да поставят своите въпроси на свидетеля. Това е абсолютният максимум.

Т.е. добре е да се направят няколко спешни поправки в НПК - най-вече заради дознателите, но не и да се реставрират отречени положения. Защото остава съмнението, че зад някои иначе смислени идеи прозира силно желание за всеобщ контрол чрез подслушване, видеонаблюдение и агенти на прикритие.