Управляващата коалиция зарадва българските делови среди с решението си да намали ставката на корпоративния данък от 15% на 10%. И побърза да обяви България за европейски данъчен шампион, защото от Нова година ще станем страната с най-нисък корпоративен данък в Европейския съюз (заедно с Кипър и евентуално Унгария, където също обсъждат този размер). Без съмнение



десятъкът е най-доброто решение,



което може да се вземе за корпоративния данък. Не вярвайте на приказки, че корпоративният данък можел съвсем да отпадне, защото приходите от него били незначителни. Не можем повече да мислим за България като изолиран остров, който може да приема закони и данъци каквито си ще. Като съюзена европейска държава трябва да следваме нормите на общността и особено границите за приемливост на данъчната конкуренция. Ставка от 10% в Европа вече има, но по-ниско ниво би създало прецедент, който не би издържал. А десятъка се надявам да запазим достатъчно дълго, за да има смисъл от него. Защото



ефектът ще проличи след години



Той ще се усети за пръв път през февруари във фирмите, защото едва тогава те ще реализират първите икономии от намаления авансов данък за януари. Най-важни ще са обаче дългосрочните ползи, които ще дойдат от пренасочване на финансови инвестиции към страната. Това обаче става бавно. Потенциално заинтересуваните фирми първо трябва да разберат, че в ЕС има нов данъчен шампион. После ще се ослушват известно време, за да се уверят, че промяната не е временна и не се готви нова данъчна тесла и връщане към високи ставки на облагане. И едва тогава ще започнат да планират и да местят към България финансови потоци и седалища на дъщерни фирми. Според мен едва след 5 години ще усетим високата приходна вълна в бюджета, породена от международен трансфер на доходи, избрали у нас своя нов, нискоданъчен, корпоративен дом. Но само с десятъка няма да минем.



Нужни са още промени в облагането,



за да станем истински данъчен шампион и да получим реална изгода от това. Сега, преди новият закон за корпоративно облагане да е приет от парламента на второ четене, е точният момент да се направят следващите задължителни промени в него. След като основната ставка пада до 10%, трябва да се намалят съответно и "малките" данъци в същия закон. Става дума за различните данъчни ставки за облагане при източника на доходи. Проектозаконът освобождава дивидентите, плащани от българските фирми на европейските им майки. Но остава данъкът върху дивидента на собствениците извън ЕС. При основна ставка 15% дивидентът се облагаше със 7%. Логично е с приемането на десятъка данъкът върху дивидента на неевропейците също да падне. Най-добрата ставка е 5.1%. (По-добре, отколкото 3% например, защото има държави, които признават облагането при източника за окончателно, ако е над 4%, други имат граница на признаване 5%, защото с 5% ставка работят и до днес доста офшорни зони.) По-добре ще е да се откажем от



прекомерното облагане на разходите,



например разходите за чуждестранни външни услуги, плащани от български фирми, които сега се облагат с 15%. Не е достатъчно да се свали облагането до 10%, както се говори. Нужно е освен това да се осъзнае, че не цялата цена на услугата е доход на чуждестранния получател. Затова е разумно ставката на окончателния данък да е по-ниска от основната. А според мен от окончателното облагане трябва да се освободят поне техническите услуги и лицензионните такси, защото сега окончателният данък бие не само върху плащанията за неясно какъв маркетинг, консултации и реклами, но и върху цената на така нужния трансфер на нови технологии. Крайно време е да се осъзнае, че автомобилът не е лукс, а превозно средство и да се премахне двойната данъчна гилотина върху фирмените леки автомобили (ДДС кредит върху тези разходи не се признава, а отделно се облагат с окончателен данък). И накрая - най-важното. За да станем наистина данъчен шампион,



трябва да сме разбираеми



за света. Не можем да очакваме прилив на финансови инвестиции към България, ако инвеститорите не разбират българските документи. Унгария имаше разкошен офшорен режим, но така и не стана популярна като данъчен рай, защото всички документи на фирмите се издаваха само на унгарски. Голям удар ще е, ако българският законодател вземе пример от Малта и Кипър и наложи на администрацията и обслужващата сфера (адвокати, нотариуси, съдебни изпълнители, банки и други финансови институции) английския като втори работен език наред с официалния, български. Така чуждестранните инвеститори ще могат да си поискат документите за българските фирми и вложения на основния език, с който работи съвременния финансов свят. Много може да се желае за подобряване на административното обслужване у нас, но премахването на езиковата бариера е ключова стъпка, ако си поставим естествената за един данъчен шампион цел - като една балканска Швейцария да привличаме горещи пари, търсещи сигурно, европейско корпоративно гражданство.