Добре, изходът от кандидат- президентската надпревара е ясен, затова няма дебати, сблъсък на личности, няма дори намек за провокация на обществения интерес. Играчите просто си стоят на терена и чакат между другото да дойде денят на вота. Защото, както казва Любен Дилов (макар и по друг повод), важно е какво ще правят партийните лидери в 22 часа на 22 октомври. Комай единствената интрига, свързана с изборите, е следизборна - как ще се прегрупират политическите сили и ще се начертаят ли нови коалиции.

На първо четене



най-много ще пострада десницата



Разбира се, големият резил за някогашния СДС ще бъде, ако на втори тур Георги Първанов премери сили с Волен Сидеров вместо с Неделчо Беронов. Ситуацията ще повтори местните избори в "синя" София, когато десният кандидат не стигна до балотаж. Това би означавало, че на десните политици цяла година не им е стигнала, за да си извадят поука. Нормално е в такава ситуация Костов, Стоянов и Праматарски вкупом да си подадат оставките и да освободят пространство за нови, необременени и модерно мислещи лидери, които по-успешно ще обединят дясното. Но отсега се знае, че това няма да стане, защото всеки от гореизброените ще намери с кого да се извини: Костов ще каже, че Стоянов не е бил достатъчно искрен и всеотдаен в подкрепата си; Стоянов от своя страна ще вдигне многозначително вежди, защото не той е предлагал този кандидат. Накрая ще се появи Бойко Борисов, който с отвращение даде рамо на Беронов и ще повтаря до втръсване: "Ами, аз ви казвах".

Много е вероятно след прогнозираната загуба за десните СДС още да се раздроби. Петър Стоянов, чието оставане на председателския пост става все по-спорно, като нищо ще си спретне фракция подобна на Демократичната алтернатива на Надежда Михайлова. Всъщност кратката история на партията показва, че всеки излязъл от редиците й лидер запазва лидерските си амбиции и намира нова форма, за да ги реализира. С което само дава своята дан за раздробяването на дясното пространство. И дори вездесъщата Европейска народна партия-майка не може нищо да направи по въпроса.

Е, ще каже Бойко Борисов, десните имаха шанс да обърнат тенденцията и от изчезващ вид да яхнат отново политическата вълна. Просто останалите лидери трябваше да признаят авторитета му и да му дадат марката си. Те обаче, разкъсани или обединени, няма да го направят. И



ще се наложи генералът да атакува



политическата върхушка без тях.

Самоопределянето на кмета като на човек, който седи в "дясно-център", нещо не среща доверие. Вероятно, защото в България "ляво" и "дясно" са понятия с различен от европейския смисъл, Борисов се харесва повече от българите с по-леви възгледи. Хората, които се движат в орбитата му, пък са толкова различни, че е трудно по тях да се определи политическата му идеология. Нерде Божидар Димитров, нерде Йордан Лечков. Според някои наблюдатели, колкото и да флиртува с десните, кметът всъщност замисля да детронира НДСВ и ДПС като единствени представители на центъра и да влезе в съюз с левицата.

Близки до управлението твърдят, че след президентския вот Първанов вече няма да има нужда от ДПС и отношенията му с движението ще се променят. Това може да повлияе и на конфигурацията във властта, защото не е тайна, че немалка част от самата БСП не харесва Доган за свой партньор. А колкото до НДСВ, както наскоро се изрази един познат - само да се разсее за момент царят - и царедворците ще се разбягат. Някои в дясно, други при ГЕРБ.

Лошото е, че докато дойдат следващите парламентарни избори след 3 години, генералът ще е позагубил от блясъка си. Затова той всеки ден яростно критикува властта. Така нажежава настроенията и все ще се намери някой, който да сравни ситуацията с тази в Чехия и Унгария. Всъщност Борисов няма нищо против Сидеров да спечели престижното второ място на президентските избори.



Ако Волен обвини властта, че е фалшифицирала



резултатите и заплаши с уличен бунт, кметът може успешно да изиграе ролята на народен трибун и да успокои страстите в замяна на преструктуриране на властта. Той ще работи за предсрочни парламентарни избори през 2007-а, след които заедно с БСП да сформира новото управляващо мнозинство.Това, изглежда, е единственият шанс на Борисов да остане в играта, преди боклукът да му вмирише рейтинга. Гласове за самостоятелно управление няма да има, а заедно с десните няма как да направи кабинет.

Казват, че бъдещото му влизане във властта било договорено заради негласната подкрепа, която той оказва за преизбирането на Първанов. Но дали БСП е съгласна с тези договорки? Засега Борисов и социалистите само мерят мускули, може и да е привидно.

От друга страна, столетницата вече трупа негативи от упражняването на властта в тройната конфигурация. Въпреки че запазва влияние на първа политическа сила, а членството в ЕС може да й донесе още позитиви, след президентския вот в левицата е възможно да се появят отново центробежни сили, които бяха стопирани именно от мобилизацията на вота. Опозицията в левицата традиционно е слаба, тя няма да доведе до разпадане на най-голямата партия у нас, но може допълнително да я отслаби.

Подмолно играят и коалиционните партньори на левите. Един от тях - Политическо движение "Социалдемократи", вече даде заявка за самостоятелно участие на местните избори. Оттам се прокрадват и тези в защита на столичния кмет за сметка на представители на БСП във властта.

Всъщност, дори теоретично се знае, че ако властта се разклати по средата на мандата, единственият правилен ход на управляващите е да търсят по-широка подкрепа, т.е. да разтегнат рамките на коалицията. А вариантите за привличане на нови партньори не са много. Въпросът е дали Борисов и Сидеров искат и могат да разклатят властта. Десните ги забравете, те вероятно ще имат нужда от дълъг курс реанимация.