Един от сериозните въпроси, които повдига уважаваният от мен проф. Ивайло Дичев, е проблемът за елитите в българското общество. Това е болезнен въпрос, защото е известно от историята, че от 600 години насам ние нямаме конструиран естествен елит. Първо турското робство унищожава благородничеството, после създаденият военен елит е унищожен от войните на ХХ век и от репресиите на комунизма, а после профанната революция, която наричаме "преход" окончателно подмени представите за елитарност, като наложи образа на рок-, поп- и фолкмузиканта и на съмнителния бизнесмен като знак за елитарност. Това размиване на ценностите в българското общество е показателно за факта, че в България продължават да протичат егалитарни процеси, като този път не се унищожава физически носителят на елитарността ,
а се променят критериите за това що е елит
Издигането единствено на имущественото състояние и шоу имиджа като белег за елитарност обаче е много опасно за културата на българина. Профанният образ на новобогаташа, изплувал в мътните води на обществените сътресения след 1989 година, има своите конкретни примери и сред политиците, и сред представителите на шоубизнеса. Излиза, че у нас културната революция на безпросветността е достигнала своя апогей, което личи най-вече от характера на риалити шоутата, излъчвани по най-гледаните телевизии. По правило елитът се конструира не от социално-икономически фактори, а от културни категории, които се създават от философията на образованието и на възпитанието. В тези две цивилизационни явления ние търпим регрес. На училището е забранено да възпитава по либерални съображения (по въпроса за плурализма две мнения няма!), а
философията на образованието в хуманитаристиката остава крайно марксистка,
което не предполага условия за духовно и интелектуално съграждане на елит. Затова задачата на българската интелигенция, ако тя въобще е някакъв фактор е да създаде условия за кристализирането на елит. Това може да стане само ако в образованието и културата на България има съзнание за историческа мисия. Тази мисия несъмнено не е модернизацията и технологизацията на България, защото това са прагматични технически въпроси, които се решават от битови техници, каквито са по философията си българските политици.
Съзнанието за историческа мисия
се формира на базата на философската еманципация на личността, която у нас преминава през познание на езика, историята и религията на нацията. Всъщност в старобългарските документи пише, че българите имат изключителната мисия да запазят истинската вяра до последните времена. Това заявление на елитарния български книжовник беше скривано от българите през годините на комунистическото образование и подценявано от философията на българската политика преди 1944 г. Именно изоставянето на цивилизационната мисия на българския народ от успешното в исторически план Средновековие доведе до всевъзможните катастрофи през модерността. Паденията на българите през Новото време бяха възможни, защото ние пренебрегнахме основата на националния ни характер, която е славянобългарска езикова изява на мистическия идеализъм. Философията на модерността с нейната познавателна елементарност и с отсъствието на идеалистични хуманни проекти не може да бъде съзидател на културен елит. Съвсем погрешна е прогнозата на британските учени, според които технологиите ще доведат до ренесанс на обществените отношения. Историята на човечеството показва, че ренесанс на хуманността има тогава, когато се развиват хуманитарните и духовните науки, към които по генетичната си дефиниция българинът е силно пристрастен. Затова, възпитани от поуките на историята, е крайно време, влизайки в ЕС и търсейки битийно присъствие в световната култура, българската интелигенция да възобнови съзнанието за цивилизационното призвание на българския народ. Само така ще се породят устойчиви философски критерии за създаването на истински елит, който да санкционира явленията в интегралното ни битие.
Елит не се прави без наличието на национален авторитет
в областта на науката и културата. Това значи прекрасна общофилософска подготовка на българската интелигенция, която през изминалите 50 години познаваше само социаллибералната философска интерпретация на световните феномени. Затова проектът за български елит преминава през създаването на автентични духовни и интелектуални български критерии за това що е ученост и що е житейска философия. Със спорт и музика съзнание за цивилизационно присъствие на българите не се прави. Само чрез философско самопознание на българите ще се породят реални цивилизационни предпоставки за изграждането на автентичен и ефикасен елит, от който има нужда цялото българско общество. Ето това е проблемът на българската интелигенция, която през епохата на модерността се е проваляла, защото е отличен ученик на слаби уроци в училище.













В м е с т о д а с п о р и м и з л и ш н о , н е к а п о д к р е п и м А в т о р а ... М н о г о с а п р и ч и н и т е д а с м е н а я с н о с ъ с с е б е с и , д о р и и в М а к д о н а л д с к а т о в л и з а м е ... Н а й -м а л к о , з а д а с м е н а я с н о с м е н ю т о ...М о и т е у в а ж е н и я , А н а ц е ф а л ... 
