---визитка---

Проф. Вихрони Попнеделев е роден в 1953 г. в Пловдив. Завършва Художествената гимназия в Казанлък и Художествената академия в София, където в момента преподава. От 2001 г. е професор по живопис. Има над 20 самостоятелни изложби в България и чужбина. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия и частни колекции в Холандия, Англия, Италия, Гърция, Франция, Швейцария.

-------

- Проф. Попнеделев, още ли поддържате тезата си, че художническият занаят трябва да се избягва?

- О, това съм го казал на шега! Но наистина, не е лесно да се реализираш. Ако рисуваш само за удоволствие, от това по-хубаво няма. Даже препоръчват рисуването като лечебна терапия на душевноболни, защото то е едно прекрасно състояние на духа. Но ако тръгнеш да си храниш семейството с четката... Не случайно хората понякога питат: "Абе, хубаво рисуваш, ама какво работиш?" Изправен си и пред деликатния момент да се съобразяваш с пазара. Ако напълно го игнорираш, не можеш да оцелееш. Ако изцяло се съобразяваш с него, си загубен като творец. Но ако успееш да намериш вярната пътека...

- Т.е. ако уцелиш масовия вкус?

- Не бих казал, че масовият вкус е пазарът. Много хора бъркат двете неща, като гледат не точно картини, а разни глупости, които хората си закачат по къщите. Има си действително познавачи, които преживяват истински изкуството. Те знаят какво да избират. За тях най-важното е живописта. Няма телевизия, няма радио, почивката им се състои в това да си извадят някоя картина, защото не стига място за всички по стените, и да я съзерцават.

- Но не всички могат да си го позволят.

- Не е задължително да събираш картини. Има хора, които знаят как да живеят живота си, и такива, чиито години минават в безцелно и безинтересно съществуване. Виждам, че свободното време е най-ужасното нещо за хората, те не знаят какво да правят с него. Ако разчита на "Биг брадър" и Слави Трифонов да му осигурят разтуха, човек оскотява. А едно безсмислено стоене в кръчмата още повече те унищожава. Но нещата ще се избистрят. Ще има и хора, които ще живеят, за да си пуснат новините, и други, които си доставят удоволствие, като слушат музика или гледат изкуство.

- С каква мотивация влизат младежите в Художествената академия?

- Е, не е както едно време. Може би витае сред обществото убедеността, че художникът не може да вади толкова пари, колкото преди години. Затова са по-малко кандидатстващите и като че ли момчетата проявяват по-слаб интерес. Прави са дотолкова, доколкото художеството не е свързано с готови пари и редовна заплата от 1000 лева. Художеството е риск, усамотяване, трябва да го правиш за себе си - пръв да изпиташ щастието и ако не го изпиташ, не можеш да разчиташ, че друг ще купи работата ти. Докато правиш картината, изливаш в нея не само положителните си емоции, но и мъката, и гнева си. Казвате: че кой ще купи платно, което има негативен заряд?... И това си има предимствата. Достатъчно е картината да бъде силна, да носи внушение.

- Важна ли е академичната школовка?

- Академията не е мястото, където ставаш художник. Аз твърдя, че художникът се прави в леглото. Оттам нататък, щом си се родил творец, щеш не щеш, ще рисуваш. През каквито и пътища да минеш, пак ще си художник. Академията е мястото, където ще ти покажат възможности и техники, ще те запознаят с историята на изобразителното изкуство, можеш да се видиш с други автори, да те посъветва колега, който самият рисува. Подчертавам го, защото не може някой професор да е рисувал преди години, а сега само да претендира за можене. Трябва постоянно да работиш, за да имаш какво да кажеш на студентите.

Друг проблем - много рано постъпват в академията. А като са малки, не знаят, че художникът трябва да мисли, да чете, да ходи по изложби. Мислят си мамините и таткови чеда: в академията ще ме научат. Ще те научат друг път! Ще те научат как се мешат бои, останалото от теб зависи.

- Има ли тенденция неумелият рисувач да се прикрива зад т.нар. концептуално изкуство?

- Много често това, че не можеш да рисуваш, дори се издига в култ, за да се прикрие безсилието. Ценителите се дразнят - лошият рисувач си личи, без значение как е маскирал несръчността си. Но! Има хора, които са навътре в занаята и могат да нарисуват каквото си поискат по всякакъв начин, но виждането им за нещата е друго, изказът им е друг - работят с нестандартни материали и нови техники. Те нямат нищо общо с онзи, който го прави, защото не може по друг начин и е лишен от всякакво умение.

- Все повече автори се отказват от "разказа" в картината и залагат на други начини за внушение. Цветът ли е вашият начин?

- Аз на това уча и студентите си. Забележете, че когато влезеш в една изложбена зала, някои работи грабват окото още при първия поглед, а други претендират да те възпитават как да живееш, и в края на краищата нито си възпитан, нито картината ти е въздействала. Това са картини тип илюстрации, те обслужват дадено повествование. Там колоритът служи на литературата. Но когато прякото внушение е водещо, си длъжен виртуозно да играеш с цвета, за да внушиш настроението. Не да запълваш с боя платното, а да разгръщаш колорита. Все едно свириш джаз. Покрай честванията около рождението на Моцарт правихме изложба с Греди Асса и Андрей Даниел. Моята идея беше композициите ми да следват само музиката. Но Моцарт се оказа толкова могъщ, че... Направих опит, но не мога да се меря с него. И осъзнах, че музиката разполага с други възможности. Нейното възприемане е процес. Процес е и възприемането на киното, на литературата, на театъра. А картината я виждаш само за част от секундата и тя или те грабва, или не.

- Можем ли да говорим днес за "придворни художници" у нас?

- За да има придворни художници или "близки до властта", трябва да има власт с отношение към изкуството. Сега няма дворове, няма и отношение. Може би има, но по друг начин. Да речем строи се невероятна баровска къща в бароков стил, изписват се тавани, колони и арки. Сръчни колеги се трудят неуморно. Но стопанинът казва: "Писнаха ми лебедите и херувимчетата, замажете ги и ми нарисувайте дракони". И си плаща. В това няма нищо лошо. Аз съм против това да казваме "един художник, ако не е гладен, значи не е художник". Чувал съм реплики - "Този уж художник, пък глей го богат!" Е, защо трябва да ни подхвърлят стотинки? За да се чувства някой парвеню меценат?

- Лесно ли се разделяте с картините?

- Едно от най-големите удовлетворения е да ти се обади някой собственик на твоя картина и да каже: "Абе, Вихрони, като гледам еди коя си твоя композиция, се разтоварвам от всичките си грижи". Това е голям комплимент. А ако си я задържа вкъщи, ще ме е яд, че не мога с никого да споделя идеята, която е въплътена в картината. Но интересът към моите работи не ме кара да се чувствам задължен да ги "произвеждам". Не съм от онези автори, които си чертаят план-график. Ето, от два месеца не съм работил. Не ми се прави, не усещам необходимост. Но пък се зареждам, набъбвам, генерирам идеи, които после ще осъществя.

- Ако трябва да размените живописта срещу друга професия?

- Най ми е по сърце да отглеждам домати. Обаче тази работа се оказа доста трудна - зависиш от времето, от климата. Напоследък обаче си мисля, че спокойно мога да стана строителен мениджър. Този опит го трупам, докато строя къщите в Долно Камарци. Ясно ми е кой как шикалкави, как краде, чудил съм се как може да има такива артисти, дето от девет кладенеца вода ще донесат само да те метнат, че нещо ще направят и накрая не вършат нищо. Колко енергия хвърля този човек, за да те излъже! Ти му плащаш като на бял човек, а той лепи плочките с гипс и те след една година падат. И е щастлив, че те е излъгал. Затова в България всичко става трудно.

- Що за проект е "Долно Камарци"?

- В това село под Стара планина строя няколко къщи, които ще станат обител за нашего брата художниците. Стари постройки, но станаха чисто нови. Ще бъде място, където да се събират керамици, графици, живописци, най-различни хора с идеи, които да се срещат със себеподобни и да си отварят душичките. Ще каня и хората, които купуват изкуство. За колекционерите ще е изключително интересно да посетят място, където се правят творбите, да видят как се създава една керамика или как се изживява една картина. Идеята ми е да идват и млади художници, да се докоснат до някой майстор. Да речем два дена да живеят със Свилен Блажев, да гледат как си рисува платната, как си пие ракията. Прохождащите автори могат да научат магията. Всякакви творци - писатели, музиканти и т.н. Да уточня, че нямам предвид хотелиерство. Къщите са си мои, когото си искам, него ще каня на гости.