|
| Иван Сираков |
- Г-н Сираков, с какъв документ ще пътуват българите след 1 януари 2007-а в страните от ЕС?
- Съгласно директива 38 гражданите на ЕС, в рамките на пространството му, се движат с лични карти или паспорти. Това означава, че от 1 януари 2007 г. българските граждани ще могат да влизат в пространството на ЕС само с лична карта. 10-те страни-членки на ЕС са срещнали определени трудности през 2004 г. - къде поради незнание на граничен служител, къде поради недоглеждане са били връщани доста хора, когато пътуват с личната си карта. Така че в първите няколко месеца от членството ни българският гражданин трябва да прояви разбиране и да носи със себе си и паспорта, когато пътува за държава-членка на ЕС. Външно министерство е предприело още преди две седмици дипломатическа офанзива със страните от ЕС. Предали сме спесимени на нашите лични карти, за да могат да бъдат доведени до знанието на граничните служби - как изглеждат, какви са защитите по тях.
- Имате ли информация 10-те присъединили се държави на кои граници са имали проблеми?
- Не бих искал в момента да конкретизирам държави, които са създавали такива проблеми. Очакваме от няколко държави да създадат такива неудобства, някои са наши съседи, а други са в Централна Европа. Бих казал обаче, че обратната информация, която получаваме от нашите посолства след проведените демарши и разговори, сочи, че страните знаят за този регламент и не очакваме от повечето от тях да създадат проблеми.
- Как ще се процедира с български граждани, които имат черен печат в паспорта си? Биха ли могли след 1 януари вече да пътуват свободно?
- С датата 1 януари всички тези ограничения трябва автоматично да бъдат заличени в шенгенската информационна система, т.е всички български граждани, които имат наложени ограничения, ще могат свободно да влизат в тези държави, без да бъдат дискриминирани. Съответно и България ще приложи същия режим към граждани на ЕС, които заради нарушения тук са получили такива ограничения. От тази категория ще отпаднат онези лица, които са извършили тежки престъпления или представляват опасност за националната сигурност на държавата.
- Значи те могат да бъдат върнати от границата?
- Точно така. На базата на информация в шенгенската информационна система.
- Има ли опасност веднага след 1 януари масово да се изнесат криминални елементи от България към ЕС?
- Не очаквам такова нещо да се случи, тъй като и в България има информационна система, в която са заложени имената на лица с по-тежки криминални престъпления или издирвания, които могат да бъдат спрени да не излязат. В страните-членки на ЕС все още продължава да тече паспортната проверка - на всяка граница се представя лична карта, но има паспортна проверка.
- Има ли ограничения за престоя на български граждани в страните от ЕС?
- Съгласно регламент 38 всеки един български гражданин ще може да пребивава до 90 дни за 6 месеца без никакви условия във всяка една държава от ЕС.
- Как на практика ще се установява времето на престой, след като вече ще пътуваме с лични карти и няма да се слагат печати?
- Ако лицето желае да пребивава над 90 дни, то трябва да отговаря на определени условия - да бъде учащ, самонает или нает работник, да може да докаже притежание на средства за препитание, както и да има социална и здравна осигуровка. Но как точно ще се установява времето на престой, е проблем на съответните миграционни служби на държавите, ако решат да правят такива проверки. Едно от най-големите достижения на правото на ЕС е свободата на движение и установяване. Така че да не тръгваме от полицейската мярка и ограничението, а да дадем път на гражданина да се движи без никакви условия.
- Ако двама българи отидат да гледат внуците си в държава от ЕС и искат да останат повече от 3 месеца, те няма ли да получат това право?
- Те ще получат това право, след като техните деца им подсигурят квартира, пари за издръжка, социални и здравни осигуровки и ги регистрират в местните служби.
- Как ние на практика ще установяваме, че граждани на страни от ЕС пребивават у нас повече от 3 месеца, без да са се регистрирали?
- Личното ми мнение е, че никой няма да ходи да установява дали е бил у нас повече от 90 дни. И не е необходимо. Това трябва да го забравим, да остане в миналото.
- Тогава какъв е смисълът от ограничението?
- Такава е директивата на ЕС и тя трябва да се спазва.
- Дипломатическите паспорти остават ли да важат, или и дипломатите вече ще пътуват с лични карти?
- Дипломатическият паспорт е своего рода привилегия, но в рамките на ЕС ще се пътува с лична карта.
- В момента има няколко обществени поръчки на МВнР за осигуряване на техника, четци и софтуер за нашите консулски служби. За какво ви е тя?
- Техниката, която набавяме чрез обществените поръчки, е предназначена за преоборудване на консулските ни служби с по-мощни компютри, способни да съхраняват и пренасят повече информация. Това също е належащо във връзка със стартиращия процес на събиране на биометрични данни от визовите апликанти и от кандидатите за български паспорти в нашите консулски служби. От друга страна, техниката е необходима за оборудване на новите ни консулски служби в Ниш и Битоля и за преустройството на службите ни в Белград и Скопие, за да могат да поемат по-голям поток от хора. В края на тази година предстои да изградим консулски гишета и да преоборудваме 6 наши държави в страните от Северна Африка, където започваме да събираме биометрични данни. Всичко това е за да се синхронизираме с визовата политика и практика на ЕС и ние сме доволни, че този процес при нас върви с планираните темпове и срокове.
- В консулствата ни в Македония и Сърбия събират ли се вече биометрични данни?
- На този етап не, но до 2-3 години всички консулски служби по света трябва да бъдат снабдени с биометрични гишета.
- Защо започвате точно от Северна Африка?
- Там стартираме според общия подход на ЕС, защото има най-голям имиграционен натиск. След това продължаваме с държавите от арабския свят, Русия, ОНД и тогава ще се движим към европейските държави.
- Как на практика ще се изразява облекченият режим за издаване на визи в Македония и Сърбия?
- За гражданите на тези две държави ще се издават визи, без да плащат такси за молба и за обработка на визата. В хода на преговорите с ЕС България си беше извоювала правото да въведе визи за граждани на тези две държави едва към датата на пълноправното си членство, а не 6 месеца по-рано, както са правилата на ЕС. Успяхме и да запазим безвизов режим за българските граждани. България издава около 300 000 визи в цял свят, а само от Сърбия и Македония ще издаваме по още 300-350 хил. годишно. Затова и открихме генерални консулства в Ниш и Битоля, които ще започнат да функционират в началото на декември. Планираме работа с местни фирми, които да събират и подпомагат подаването на документите за визи, така че максимално бързо да можем да ги издаваме.
- Ще се признаят ли шофьорските ни книжки в ЕС?
- Българските шофьорски книжки са изработени по всички стандарти и се признават и приемат навсякъде в страните от ЕС. Ако човек се установи трайно да пребивава в някоя от тези страни обаче, по действащото й законодателство трябва да подмени шофьорската си книжка. Обикновено след 6 месеца престой в повечето държави книжката трябва да бъде подменена след като се изкара местен курс. Това е един от големите проблеми, които стоят пред нашите граждани. В Англия книжките се подменят след 1 година, а с Испания, Италия и Гърция имаме сключени двустранни спогодби, съгласно които шофьорските книжки биват подменяни по определена процедура. За съжаление, този въпрос на настоящия етап не намира решение на проблемите на българските граждани, които за постоянно се установяват в страните от ЕС - особено за българските студенти, за част от българските шофьори, които работят там. Мисля, че в това отношение има какво да се работи по пълното признаване на шофьорските книжки. Някои държави изтъкват като аргумент различните подходи при обучение на младия шофьор, теоретическите курсове, някъде имат и основание. Тъй като всички сме свидетели, че с 24-часов курс едва ли се става сериозен шофьор.
