Когато американският президент Джордж Буш посети Будапеща през юни т. г., за да отдаде почит на жертвите на въстанието през 1956 г., той посочи унгарската борба за свобода като пример на борещите се иракчани.

Но изказванията му само подсилиха усещането сред някои кръгове, че САЩ всъщност са предали кратката унгарска битка за свобода, започнала на 23 октомври и смазана жестоко от съветските войски на 4 ноември 1956 г.



Основното обвинение срещу Америка



на автори като Виктор Себастиен и Чарлз Гати, изследвали подробно събитията преди половин век, е, че Съединените щати са помогнали за разпалване на бунта, без да са били готови да го подкрепят.

Смята се, че обещанията на президента Дуайт Айзенхауер и на държавния секретар Джон Фостър Дълес, че комунизмът ще бъде свален, са факторите, допринесъл за избухване на въстанието. Най-острите критики обаче са срещу финансираното от ЦРУ радио "Свободна Европа". По време на революцията унгарски емигранти обясняват на слушателите как да правят коктейли "Молотов", омаловажавайки мощта на съветската армия. Според дипломата Том Роджърс, работил в американското посолство в Будапеща по време на бунта, без съмнение тези предавания и коментари са оказали влияние. "Като слушаха "Свободна Европа", унгарците си мислеха, че



ще получат конкретна помощ



от САЩ. Хранеха по-големи надежди от това, което им бе обещавано", споделя Роджърс. Коментарите, които според мнозина са били одобрявани от ЦРУ, породиха очаквания, че Америка ще се притече на помощ.

Разхлабването на терора в Унгария след смъртта на Сталин през 1953 г. и заклеймяването на сталинизма от Никита Хрушчов през пролетта на 1956 г. вдъхват надежди за промяна. Изведнъж хората, които преди са се страхували да изразяват своето мнение, започват да говорят открито. Студентите и интелектуалците оглавяват движението. Именно студентите участват в първия конфликт, отприщил бунта на 23 октомври 1956 г. Вдъхновени от успешното реформаторско движение в Полша, те се опитват да прочетат свой манифест по държавното радио. В отговор унгарската тайна полиция открива огън.



Тази жестокост и последвалото клане



на невъоръжените протестиращи пред парламента в Будапеща отприщват народния гняв. На най-високия държавен пост е възстановен Имре Наги - популярния комунист-реформатор, който за кратко бе министър-председател след смъртта на Сталин. Смята се, че той е можел да овладее покачващото се напрежение, ако тайната полиция не бе започнала да стреля.

Немалко хора смятат, че виждайки първото пропукване на СССР, САЩ са можели да направят нещо, за да помогнат на въстаниците. Намесата обаче е била проблемна - не на последно място заради факта, че войските е трябвало да бъдат вкарани през Австрия, обявила се за неутрална.

Имре Наги е възлагал големи надежди, че ООН ще се намеси както през 1950 г., когато избухва Корейската война. Между другото и за войната в Корея историци също приписват вина на американския държавен секретар Дълес. Те отбелязват, че агресията срещу Южна Корея на КНДР с китайска и съветска подкрепа идва броени дни след негова реч, в която той казва, че Корея е извън американските интереси.

Но



на ООН не й е до Унгария



Международната организация се занимава със Суецката криза. И докато в Будапеща се водят тежки улични битки, Великобритания и Франция в съюз с Израел нахлуват в Египет в опит да сложат ръка върху контрола над важния канал. ООН се концентрира само върху този проблем и СССР се възползва от липсата на внимание към Унгария.

В същото време САЩ се колебаят дали да помогнат на Наги, който си остава убеден комунист. "Свободна Европа" отразява системните свирепи атаки на Вашингтон срещу премиера Наги.

"Още не се бяхме отърсили от макартизма и в част от американското правителство имаше отрицателна нагласа към Наги и неговите поддръжници, защото са комунисти. Не знаехме какво ще се случи, ако се окаже, че са комунисти от типа на Тито", казва бившият дипломат Том Роджърс.

В интерес на истината,



Хрушчов също се колебае



дали да прати войски. Все пак само няколко месеца по-рано той е развенчал култа към Сталин и е обещал, че вече никой няма да бъде преследван за инакомислие. Отгоре на всичкото само три години по-рано съветските войски са удавили в кръв работническия бунт в Източен Берлин.

Освен това Имре Наги е наследил заклетия сталинист Матяш Ракоши, наричан презрително в СССР "Матвей" и недолюбван дори от Лаврентий Берия. Когато избухват първите демонстрации, Хрушчов заявява, че унгарците са прави в своите искания за подобряване на живота. И това е знак към Ракоши да не разчита на съветска подкрепа.

Смята се, че натискът за военна интервенция идва от две посоки. Първо, от депешите на тогавашния съветски посланик в Унгария, небезизвестния Юрий Андропов - по-късно шеф на КГБ и генерален секретар на ЦК на КПСС. На второ място, от намиращата се точно по време на събитията на официална визита в Москва китайска делегация. Хората от Пекин са ужасени, че унгарците бесят по уличните стълбове служители на тайната полиция.

Последната капка е изказването на Имре Наги, че страната му



излиза от Варшавския договор



и ще установи многопартийна система. Вероятно точно тогава Хрушчов се съгласява да прати войски.

Но и интервенцията не върви по мед и масло. Вярно, жертвите сред местното население са колосални - 25 000. Но там намират смъртта си и около 600 съветски войници. В началото в Унгария нахлуват военнослужещи предимно от Русия и прибалтийските републики на СССР. Очевидци си спомнят, че те стрелят предимно във въздуха. Два дни по-късно идва смяна от азиатските републики. И тогава вече няма милост.

Имре Наги се укрива в югославското посолство. По-късно, подмамен, че ще му бъде позволено да напусне Унгария, той излиза, но е хванат и закаран в Румъния. Там е осъден на смърт и екзекутиран. На негово място идва Янош Кадар, управлявал чак до 1989 г. Започнал отначало с репресии, все пак Кадар наложи доста по-либерален режим в сравнение с другите комунистически държави.



Унгарците бяха първи в соцлагера,



които получиха правото да пътуват свободно из целия свят. Днес, точно половин век след революцията и 17 години след падането на комунизма, унгарците отново са разделени. Вече месец опозицията протестира и иска оставката на премиера социалист Ференц Дюрчани. От изтекъл в публичното пространство магнетофонен запис става ясно, че той признава как партията му (наследничка на бившите комунисти) е лъгала "от сутрин до вечер", за да спечели парламентарните избори през април т.г. Сред най-често скандираните от демонстрантите лозунги е "56".