България вече съществува на картата. На картата на най-привлекателните туристически дестинации, на картата на пазара за недвижими имоти, а от Нова година ще премине и към картата на Европейския съюз. Каквото и да се говори, колкото и да се мърмори за качеството на живот, очевидно е, че то става все по-добро. Не бива да гледаме толкова към потребителската кошница и оплакванията по телевизионните анкети, колкото към две неща, които са символ в съзнанието на българите на замогване - автомобили и имоти. Не е нужно да се агитираме много, за да заключим, че и двата пазара растат с огромна сила, сиреч нашенците някак си намират пари за по-добър живот. Въпреки това България все още е далеч от стандарта на живот на бъдещите си "сънародници" от ЕС. Това предопределя нещо, което се случи със страните от Вишеградската четворка - мнозина българи ще тръгнат да си търсят работа в силно развитите страни. Родопите ще се преместят към Беломорието, Кюстендил - в Испания, Сливен - в Италия... примерно. Все пак, ако си сервитьор, е все тая къде ще работиш - по българското или испанското крайбрежие, разликата ще е единствено в заплащането. Рано или късно страната ни ще се изправи пред един много тежък проблем - липсата на работна ръка в обслужващия сектор, строителството и пазара на неквалифициран труд. Липсата ще доведе до търсене, което бързо ще създаде пазар на имигранти. Така, както сега налитат англичаните към имотите, така към строежите и хотелите ще тръгнат работници от Изтока.

Денят, в който отпаднат ограниченията за пазара на труда в ЕС за новите партньори - България и Румъния, ще бъде разделната линия, след която ще започне втората вълна на имиграция към нас. Първата, доколкото съществува тя, е една малка вълничка, която създаде повече удобства на българите, отколкото неприятности. Все пак всеки яде в китайски ресторанти, забърсва по пътя арабски дюнери и всички дружно ходим до "Илиянци" за евтини стоки и прочее...

Според проучване на ББСС "Галъп", по поръчка на Фондация "Манфред Вьорнер" (представено миналата събота), в страната ни към момента има около 110 000 имигранти, като болшинството от тях са с руски произход или страни от бившия СССР, което е близо 43%. Важно е да отбележим, че тук става въпрос за имигранти от последните 10 години. Практически това е доста незначителна група от хора, съпоставена към жителите на държавата, като по-важното е, че повечето от тях са доста добре интегрирани. Достатъчно е да се каже, че в процентно съотношение сред имигрантите има двойно повече висшисти, отколкото сред българските граждани. Обяснението е, че тези, които към този момент остават у нас, са предимно бизнесмени и специалисти в различни области. Много малко от тези 110 000 чужденци не знаят български език и не работят, като това са предимно хора от Третия свят.

България продължава да бъде неатрактивна за хора, които биха се прехранвали с нискоквалифициран труд. Така ще е до момента, в който стандартът на живот у нас премине някакво определено ниво. За сметка на това от Нова година страната ни (без да е станала европейска по отношение на доходите) ще стане атрактивна за имигрантите като плацдарм по пътя им на Запад.

Готова ли е България за подобна тенденция? Готовността означава много ясна политика, която трябва да ни предпази от бъдещи кризи и проблеми - такива, каквито имаше във Франция. Ако сме наясно, че рано или късно у нас трябва да се внася работна ръка, е хубаво този процес да бъде управляван, защото либерализмът в това отношение може да бъде опасен за стабилността на държавата.

Като начало трябва да разделим потенциалните имигранти на две. Първата група е тази, която ще се бори за български паспорт като възможност да се реализира на Запад, а втората - която ще иска да остане и да живее в България.

Сред първата група естествено попадат предимно тези, които имат или претендират, че имат български произход. Честно казано, това е огромна маса от хора - като започнем от татарите по Волга, минем през бесарабските българи и стигнем до сънародниците ни от бивша Югославия - Македония, Западните покрайнини. Единствената мотивация на тези хора да искат български паспорт е стремежът към по-добър живот и чак на второ място, евентуално, патриотизмът. Това не е грях, както не е грях, че повечето млади българи търсят реализация на Запад. България обаче трябва да е наясно с всичко това и не бива по никакъв начин да прави рестрикции. Днешното положение на страната ни дава възможност за възраждане на стремежа към българска идентичност и той трябва да се използва.

В същото време е трудно да си представим, че единствено поради патриотизъм хората ще идват у нас и ще бачкат по 12 часа в шивашки работилници, без никакви нормални условия. Все пак сънародниците ни трябва да имат възможност да възстановят историческите си права, а след това - да потърсят щастието си където им е удобно... дори и там, където живеят в момента, било Сърбия, било Македония.

Втората група е предимно тази от Пътя на коприната - Иран, Ирак, Афганистан, Пакистан, Китай. (Към този момент за щастие изобщо не сме атрактивни за Африка, но в бъдеще - кой знае...).

Според проучването на ББСС "Галъп", направено сред имиграцията, корупцията в България е на високо, космическо ниво. Тази болест на обществото обуславя и много по-лесното пребиваване у нас, отколкото в западните ни побратими. Пак за щастие, в страната ни не остана някаква сериозна индустрия, която да се нуждае отчаяно от работна ръка, което засега ни предпазва от навлизането на групи, които след това се капсулират. Това само по себе си предопределя и картината на имиграцията - предимно хора в обслужващата сфера, търговията. В тези области се изисква комуникация, което е добра основа за интеграция. Интеграцията, разбира се, не означава асимилация. Това е и разковничето, върху което трябва да се изгражда политиката на България към имигрантите, когато почукат на вратата.

Българското гражданство трябва да почива върху принципи и идеали. Така, както е, образно казано, "американският пай" за САЩ. Принципът трябва да е много прост: българин е всеки, който има български паспорт. Еднакви права - еднакви задължения. Спазване на закона, закрила от закона. Данъци - социални придобивки. Важно е обаче не само имигрантите да бъдат задължени да изучат втория си роден език, а и държавата да обръща внимание на субкултурните общности, като се интегрира в тях и ги интегрира в себе си. Например - ако вече имаме "Малкия Пекин" в района около "Илиянци", то трябва да има програма, която да работи с тази общност - образование, диалог, ако щете, и китайци - полицаи. И това трябва да стане много преди общността да се превърне в голяма, самоорганизирала се и капсулована минидържава. Защото българското общество в перспектива ще бъде един баланс от много и различни по цвят групи. Те трябва да бъдат обединявани от нещо, което е над етническо, за да чувстват и бранят България като родина. Нещо като "български пай", във вариант българско знаме над китайска къща... За да ни има дълго на картата.