Официалните доклади за корупцията в България рядко обръщат внимание на елегантния начин, по който чиновниците понякога могат да съсипят бизнеса на отделни фирми или цели браншове. Въпреки наличието на добри закони. Едва ли някой автор на доклад например би сметнал незнаенето на чужд език за форма на рекет. Или пък недостатъчното познаване на законите и неправилното им тълкуване. А според български и чужди бизнесмени това позволява върху фирмите да се извършва натиск, в сравнение с който директното искане на подкуп изглежда като стар криминален филм.

Преди две години например американска фирма за софтуер открива клон у нас. Инвестира около 1 млн. лв. в него, осигурява 23 работни места с тенденция те да нараснат. В момента обаче мениджърите на дружеството обсъждат възможността да прехвърлят българския си клон в Чехия. Мотивите са, че условията за правене на бизнес там са много по-опростени и ясни.



Какво всъщност е станало?



"Бюрократичните недоразумения и възможността чиновниците да тълкуват по своему законите е една от основните пречки пред чуждите и наши инвеститори", казва Петър Статев, председател на ИКТ клъстера в България. Липсата на единен източник на информация как работят различните институции в България също спомага за субективизма. "От една страна, имаме относително ясно законодателство, в което съветниците на съответния инвеститор могат лесно да се ориентират. Но от друга - ако решат да приложат бизнес практики, които са все още са непознати у нас, удрят на камък", коментира той.

В сектора на информационните технологии (ИТ) например съществен проблем се оказва прилагането на Закона за ДДС по отношение износа на интелектуални продукти. Нормативната уредба дава възможност при износ на програмни продукти да не се начислява ДДС. Точно това обстоятелство е накарало много чужди софтуерни компании да откриват клонове у нас. Само че тази материя е сравнително нова и позволява тълкувания от страна на администрацията. Ако данъчните преценят, могат да натоварят този интелектуален продукт, предназначен за износ, с ДДС. И понякога се получава така, че ако фирмата майка получи разработка от клона си в България, трябва да плати 20% отгоре. Така много фирми, занимаващи се с разработката на интелектуални продукти, трябва да направят допълнителен разход от 20%, който не е бил предвиден в бизнес плановете им.

Една от опарилите се от този проблем фирми е американската "АМИ Семикъндактър", на която данъчните предявяват иск за дължими 200 000 лв. ДДС. Самата ревизия приключва след повече от година вместо за определените от закона 3 месеца. Обяснението на данъчните е, че няма основание да се смята, че фирмата работи изцяло за експорт. Още по-абсурдно е оправданието, че предоставената документация е на английски и затова



чиновниците не могат да разберат естеството на работа на фирмата.



Въпреки че веднага е подадена жалба срещу решението, данъчната администрация не отговаря повече от 6 месеца.

Според Петър Статев самият закон е написан така, че не приляга на начина, по който е изграден бизнес моделът на големите фирми. "Проблемът с ДДС може да бъде спестен, ако Българската агенция за инвестиции или Министерството на финансите изработят информационна брошура за чуждестранните инвеститори. Така фирми, които идват с чужди бизнес модели, ще бъдат подготвени за реалностите в България", смята той. Според него в ИТ сектора има много случаи, в които данъчните отказват да регистрират фирмите по ДДС с мотива, че не разбират какъв точно им е бизнесът.

Анелия Пергот, мениджър във "АМИ Семикъндактър", също смята, че Българската агенция за инвестиции трябва по-решително да действа. "Агенцията обещава много, но когато фирмата стъпи на пазара, действителността е съвсем различна. Тя не среща бизнесмените с администрацията, за да се облекчи взаимодействието между двете страни", коментира тя.

Фирмите масово се оплакват, че чиновниците в различни краища на страната действат по собствени правила и по едни и същи въпроси взимат различни решения или предявяват специфични изисквания. Обикновено това става в поделенията на Националната агенция за приходите (НАП). На собственици на предприятия, които имат клонова мрежа, често им се случва за едни и същи действия да бъдат глобени от данъчните на едно място, а на друго да не получават санкция.

Друг основен проблем в ИТ сектора е



липсата на достатъчно подготвени български специалисти



Обикновено се счита, че България има достатъчно кадри в тази област. Българските младежи постоянно печелят олимпиади по математика и това заблуждава големите софтуерни компании, които стъпват на нашия пазар.

"Учебните програми в България обаче са морално остарели и не могат да задоволят изискванията на бизнеса. Във Виетнам например всяка година на пазара излизат два пъти повече кадри от всички заети в този бранш у нас", твърди Васил Поповски, технически директор на софтуерната компания "Scaint", която от декември 2005 г. има офис в азиатската страна. Фирмата е на път да изнесе изцяло производството си там, докато не се намерят достатъчно добре подготвени кадри у нас.

Тенденцията Виетнам да измести традиционно силната в ИТ технологиите Индия по отношение на азиатския континент е забелязана още през 2003 г. Тогава изследване на IDC е установило, че за писането на софтуер големите технологични гиганти се насочват към Виетнам, Филипините и Тайланд.

Причината не е само в кадрите. Във Виетнам през първите осем години от създаването на фирма не се плаща данък печалба. Върху софтуера по принцип не се начисляват мита и ДДС, а месечната заплата на програмистите е под 500 долара.

За по-малките фирми от бранша на високите технологии у нас пречка може да се окаже дори самата регистрация. Шефът на Българската агенция за инвестиции Стоян Сталев признава, че административните процедури все още са много бавни и законовите срокове, в които става регистрацията, са твърде дълги. В агенцията постоянно постъпват сигнали от инвеститори, които не могат да се справят с този проблем.

Предложения за облекчаване на процедурите не липсват. Още в началото на годината министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров предложи да се направят предварителни регистрации за фирми, които да се предоставят на чуждите инвеститори. Така те ще стартират бизнеса си за броени минути.

Идеята беше ведомството да запази служебно определен брой фирмени имена и да подготви всички документи, необходими за започване на дейност в България. Когато пристигне чужденец с амбициозен инвестиционен план, той ще получи "виза" за започване на бизнес веднага щом допълни формулярите със своите данни. До момента обаче нищо от тази идея не е факт. Дори улесняването на фирмената регистрация чрез прехвърлянето й от съда в Агенцията по вписванията към правосъдното министерство се забатачи и вместо да тръгне от 1 октомври тази година, е оставена за след влизането в ЕС. Така че засега равносметката е - много обещания, малко действия. Което не само че не привлича чужди инвеститори, но и отблъсква "подлъгалите се" да пробват да работят у нас.