Правителствата в целия свят си навличат критики за извънсъдебните мерки, предприети за натикване в ъгъла на предполагаемите терористи - от тайните затвори до тайните отвличания на хора и депортациите, които могат да доведат до мъчения и екзекуции.

В същото време програмата, която е под надзора на Съвета за сигурност на ООН, лиши стотици хора от активи и правото да пътуват зад граница - дори от правото да работят срещу заплащане или да си купят бакалия, - при това без слушания. Да не говорим за съд и правото на обжалване. Освен адвокатите на заподозрените и европейския наблюдателски орган за правата на човека едва ли някой проверява тази програма.

Днес 359 души са включени в черния списък, създаден от резолюция номер 1267 на Съвета за сигурност.



Не се изисква никаква съдебна процедура,



за да бъде включен още някой в списъка, и това не се обсъжда от страните - членки на съвета. Тези, които са включени, нямат нито право да представят на членките на Съвета за сигурност доказателства за невинността си, нито право на обжалване.

Правителствата на САЩ и другите страни казват, че тези санкции са важно оръжие в борбата с международния тероризъм. Мерките изолират заподозрените от парите, които са им необходими за комуникации и операции.

Критиците обаче казват, че програмата е изгубила първоначалната си цел и се използва от правителствата, за да се избегне необходимата процедура при преследването на предполагаемите терористи и съучастниците им. Те говорят и за възможността на правителствата да злоупотребяват със системата, като повдигат обвинения срещу инакомислещите и други, които си навличат чиновническото недоволство.

"Това не е предотвратяване на тероризма. Това е наказание без съд", казва германският адвокат Хайно Пилар, представляващ интересите на няколко души от Германия, включени в списъка на ООН.

В мартенския доклад на Съвета за сигурност се изразяваше загриженост за



ефективността на програмата в борбата с тероризма



В писмо до председателя на комисията шефът на комитета, отговарящ за списъка, говореше за отсъствие на еднообразие в правоохранителните системи на различните страни.

Резолюция 1267 бе приета през 1999 г., за да бъдат принудени управляващите в Афганистан талибани да предадат Осама бен Ладен, когото Вашингтон обвини в организирането на взривовете през 1998 г. на американски посолства в Африка. Вместо да налага широки икономически санкции, болезнени за афганистанското население, Съветът за сигурност си постави за цел изолацията и наказанието на лидерите на талибаните. Година по-късно ограниченията бяха приложени и към Бен Ладен и няколко негови съратници.

След терористичните атаки на 11 септември 2001 г. в САЩ резолюция 1267 се прилага срещу доста по-голяма група, включваща предполагаеми и осъдени бойци от "Ал Кайда". Някои хора от списъка на ООН бяха съдени и осъдени за престъпления, свързани с тероризма, и се намират в затвора. Други - като Бен Ладен, продължават да се укриват. Останалите попаднаха в сивата зона.

Да вземем Саад ал Фагих, когото Саудитска Арабия обвинява в съучастие в убийство и в съдействие при покупката на мобилен телефон, който Бен Ладен използва при ръководенето на взривовете на посолствата.



Срещу Ал Фагих никога не бяха предявени обвинения



в престъпление във Великобритания, където той живее. Включването му в списъка на ООН "е изключително важна съставка в международната кампания за борбата с тероризма", се казва обаче в изявление на финансовото министерство на САЩ.

Два мобилни телефона постоянно писукат, докато Ал Фагих - гражданин на Саудитска Арабия, кара автомобил "Хонда Сивик" сред потока от коли в Лондон, отправяйки се към къщата с четири спални в баровски северозападен столичен район. Домът, както и мобилните телефони, са записани на името на жена му. Ал Фагих отрича връзки и сделки с Бен Ладен. "Ако това е истина, защо не са ми предявили обвинения?", пита той.

Хайно Валдик - шефът на разузнаването в Хамбург, казва, че административният натиск от рода на резолюция 1267 се прилага към хора като Ал Фагих, когато се смята, че не липсват косвени улики за връзката им с тероризма, но наказателното преследване е сложно или невъзможно.



"Трябва да прилагаме творчески подход",



казва той.

Макар повечето верни привърженици на талибаните, включени в списъка, да са от Афганистан, тези, които са обвинени във връзки с "Ал Кайда", са предимно от други народности. Сред тях има поне един гражданин на САЩ, трима британци, двама немци и петима граждани на Саудитска Арабия. В черния списък има най-малко 35 тунизийци, петима мароканци, 10 египтяни и 77 души с неопределено гражданство, както става ясно от официалния списък на резолюция 1267.

Миналата година съд в Хамбург призна Абделхани Мзуди - марокански студент и бивш съквартирант на трима пилоти, участвали в атаките на 11 септември, за невинен по всички точки от обвинението за тилово обезпечаване на похищенията на самолетите. Въпреки оправдаването завърналият се след присъдата в Мароко Мзуди продължава да е подложен на санкции в съответствие с резолюция 1267 за предполагаема подкрепа на "Ал Кайда".

Мамун Дарказанли, живеещ в Хамбург, попадна в списъка през октомври 2001 г. - скоро след като каза на полицията, че е прекарал 11 септември пред телевизора с човек, който после призна пред следствието в Сирия, че е вербувал тримата пилоти. Дарказанли, чийто адвокат отбелязва, че клиентът му никога не е бил осъждан за криминално престъпление, остана без средства, когато банковите ограничения направиха невъзможно управлението на неговата компания за внос и износ.



Той живее с помощи,



разрешени от Съвета за сигурност.

Процедурата за включване на когото и да е в списъка на привържениците на "Ал Кайда" или талибаните е проста. Правителството внася името в Комитет 1267 на Съвета за сигурност, който го разпространява сред 15-те страни членки и съобщава потвърждаващите подробности. Не съществуват официални стандарти за доказателствена база, необходима за включване в списъка, казва дипломат, свързан с процедурата, и допълва: "Комитет 1267 не е съд. Това е политически процес."

Ако в петдневен срок не са представени никакви възражения, човекът е включен в списъка. Активите - от банковите сметки до личния кредит в затворническата столова, се замразяват и човекът бива лишен от правото да пътува в други страни. Повечето искания за санкции се одобряват без обсъждания, макар че девет души бяха извадени от списъка. Хората не ги викат на изслушване и те не могат да представят доказателства, оборващи обвинението. Никой не може да подаде заявление за изваждане от списъка, освен правителството, действащо от името на ходатайстващия.

Ал Фагих казва: "Никой не се свърза с мене по повод на обвиненията", когато името му бе представено пред Комитет 1267 през 2004 г. В крайна сметка



той научи за обвиненията, повдигнати от Саудитска Арабия,



от британското външно министерство. Името му бе внесено от Саудитска Арабия, която заяви, че през 2003 г. по данни на Финансовото министерство на САЩ той е получил 1 милион долара от човек, признал по-късно, че е организирал заговор с цел убийството на саудитския престолонаследник. Ал Фагих отрича връзката си с предполагаемия заговор и твърди, че привлякъл вниманието, защото се занимал с организирането на мирни правозащитни демонстрации.

Науаф Обейд - саудитски съветник по сигурността в лондонското посолство, казва, че е разследвал делото на Ал Фагих три години и обвиненията срещу него са "здрави като скала". Саудитска Арабия не е искала екстрадирането на Ал Фагих, тъй като Великобритания, както и другите страни от ЕС, отказват да предадат заподозрените на страни, в които ги заплашва смъртно наказание, допълва Обейд.

Въпреки санкциите на ООН Ал Фагих продължава да предава от Лондон за саудитския дисидентски телевизионен канал "Ал Исла", чиято цел е сваляне на династията в Саудитска Арабия. Той твърди, че влиянието на санкциите върху живота му на практика е незабележимо.

"Нищо не се промени", казва Ал Фагих, докато взима чая и бисквитите от сребърния поднос в своя офис. И на шега допълва: "С изключение на това, че вече не мога да си купя танк."