Преподаватели и студенти от Нов български университет направихме през последните месеци теренни изследвания в три селища, където електоралният резултат за "Атака" на предишните избори беше най-висок - Русе, Златица и Несебър. Целта на изследването беше да очертаем не образа на самия "феномен Атака" (партия, парламентарна група, политически елит, местни структури, път на развитие), а мотивацията на хората, осигурили на този "феномен" 21 депутатски места. Както се оказа след президентския вот - избирателите на "Атака" са се удвоили.

Мотивацията да се гласува за радикалната партия може да се канализира най-общо в три направления: социална, политическа, националистическа.

Още преди Волен Сидеров да лансира идеята за всеобща национализация, членовете на партията в Русе обясняваха успеха си с недоволството, че "Русе е първият частен град…" В Златица пък, където голяма част от симпатизантите се оказаха в пенсионна възраст, пледират за изравняване на пенсиите…

Най-силен е социалният гняв, разбира се, в Несебър, където



"Всичко е далавера",



а "Властта се е сраснала с мафията". Изкупуването на парцели за жълти стотинки или раздаването им на "крайно нуждаещи се" (сред които - шефът на Сметната палата в Бургас и няколко прокурори) вбесява не само симпатизантите на "Атака". Почти целият град е единодушен за "разграбването на собствеността". Несъгласията засягат предимно детайли: кой притежава повече от "Слънчев бряг" - ръководителите на местната община, ДПС, фамилията Велчеви...

"Строят като луди, а пречиствателната станция отдавна издиша и фекалиите се изсипват в морето. Ако в ЮНЕСКО разберат какво става, ще отпаднем като обект" - смята един общински съветник, който не е гласувал за "Атака".

Иначе всички се страхуват от общината - дори бизнесмените, защото от нея зависи всичко: парцели, вода, електричество, регулация…

Политическата мотивация се определя преди всичко като



"Разпад на държавността"



Така обясни успеха на "Атака" един областен координатор. А редовият електорат се изрази по-простичко:

"Ред няма! Трябва Пиночет. Избива 30 000 и всичко се оправя."

Националистическата мотивация има няколко аспекта: циганите се очертаха като главен мотив на вота за "Атака" в Златица. И пак - както в Несебър по отношение на "далаверата" - около този мотив се обединиха симпатизанти на различни политически сили.

Основният фактор за страха (достигащ понякога размерите на психоза) от циганите е фактът, че Цветелин Кънчев е от Златица и редовно събира там мешерето.

Всички разказваха потресаващи събития с участието на Дон Цеци. В същото време Цветелин бил "осъден фактически за убийството на едно куче"…

Потресаващите събития обаче бяха отместени твърде назад във времето. Интервюираните признаваха, че - след затвора - "зулумите" вече не се случвали. Признаваха също, че живеят добре с циганите - особено със "старите" - отдавнашните заселници. Кражбите - освен на пазара - били рядкост. И ги извършвали "външните"…

При всички декларации за "голямата сила" на Цветелин Кънчев, предизвикваща масова психоза у жителите, се оказа, че на последните парламентарни избори "Евророма" е взела едва 40 гласа от Златица. Срещу 530 за "Атака"…

Друг тип националистическа мотивация е свързан с преселниците от Македония и Беломорска Тракия през 20-те години на ХХ век. Биографичната непоносимост на тези хора към турците и мюсюлманите е отдавна известна. Проблемите на Кърджали, например, където голяма част от българите са наследници на такива преселници, се дължат в немалка степен и на тази поколения възпитавана непоносимост.

Някои от респондентите ни в Русе се оказаха преселници от Кърджали, родовете на други произхождаха от Одринска Тракия. Те самите твърдяха, че "тези като нас" са много в града.

В Златица са заселени македонски преселници след Кресненското въстание.

Повечето от родовете в Несебър, които не са гърци или с гръцки корен, са потомци на такива преселници.

Един от тях, цитирайки известен градски зевзек - грък, диференцира вълните заселници твърде остроумно:

"Първите (през 1924 от Беломорска Тракия) дойдоха с панталони и меки шапки, вторите (през 1926 - от Егейска Македония) - с шуби и звънци. Като дойдоха третите (комунистите от Елховския край след 9 септември), градът вече затъна."

Опозицията кореняци/преселници - изобщо - е изключително изострена в Русе, където самочувствието на кореняците ("европейци", "аристократи") е по-подчертано, отколкото навсякъде другаде в България. Този тип поведение очевидно създава немалко комплекси на преселниците - не само от Македония или Беломорска Тракия, но и от селата или от други, не толкова "европейски" и "аристократични" градове. Преселниците вероятно се опитват да изнамерят "по-долни от себе си" в лицето на турците и циганите. Тази хипотеза се потвърждава от отчетливо ниския вот за "Атака" в центъра на града, стремително нарастващ в периферията.

В Несебър, когато говорят за "града", имат предвид Стария град. Останалото е "кварталът". Съотношението на гласовете за "Атака" напомня онова в Русе, но е по-размито.

Националистическата мотивация е насочена, разбира се, не само против "нашите чужди", но и против "чуждите чужди".

В синдрома



"Чужденците ни изкупиха",



отчетливо проявен в Златица и Несебър, се преплитат социални и националистически мотиви.

Миннопреработвателният завод в Златица е купен от белгийци, а добивът на злато в Челопеч - от австралийци. В градчето се шири митология за чужденците: целият персонал (и най-простите работници) си го водели от Австралия; получавали заплати по 15 хиляди долара; влизали в кръчмите кални и мръсни и се опитвали да командват…

В Несебър пък голямата болка е земята: "Чуждите (не само чужденците, но и онези от София, въобще - не-несебърците) идват и ти вземат земята. Няма жалване, няма съд!" - оплаква се един симпатизант на "Атака", непоклатимо убеден, че земята е вземана, а не продавана.

Доста по-рядко се срещат и други мотиви: "световен еврейски заговор" или "гласувахме ей така - за шоуто." В Златица сочеха като фактор за успеха местния произход на Илия Киров (един от мандатоносителите на коалиция "Атака"), другаде казваха за Волен, че е много хубав…

Независимо дали мотивацията е социална, политическа или националистическа, ясно се очертават два фактора: страхът и жаждата за възмездие.

Страхът има преди всичко социални измерения - това е



страх от поредна загуба на статус:



поредно обедняване, поредно социално прекатегоризиране, поредно отнемане на престижност.

Засега страхът не се очертава като категорично етнизиран. Етнически "другите" все още са не толкова заплаха, колкото несправедливо привилегировани "хрантутници". От потенциала им да бъдат привидени като заплаха ще зависи националистическата мобилизация на големи масиви от хора.

Досегашните и бъдещите загуби на статус трябва да бъдат възмездени - мислят (не само) симпатизантите на "Атака". Виновните - политическата класа, богатите, чужденците, малцинствата - трябва да бъдат посочени и справедливо наказани. Справедливото наказание се интерпретира повече като морална, отколкото като юридическа категория. От което следва, че самото му постигане има категоричен приоритет над дебата за средствата, с които трябва да бъде постигнато.

Изследването потвърди данните на социологическите агенции, отхвърлили "лесния" образ на избирателя на "Атака": беден, безработен или нискоквалифициран работник, необразован, без самочувствие. Мнозинството - и от нашите респонденти - бяха хора със среден и малко над средния материален статус и образователен ценз. За твърде малко от тях можеше да се каже, че са загубили всичко. Напротив - именно страхът от загубата на все още наличния статус ги мотивира да гласуват за "Атака".

Повечето от тях преценяват себе си като



"Средна ръка хора", които "свързват двата края"



Симпатизантът, който мечтаеше за Пиночет, сподели още: "Не се оплакваме. Не е въпросът за хляба." Тук няма да коментирам възможното изкривяване на самопреценката и представата за "средна ръка". Важното в случая е самочувствието, което твърде малко от интервюираните сочеха като ниско. Наистина, при някои от тях подчертано високото самочувствие прикриваше видим комплекс. При други обаче изглеждаше съвсем естествено. Трудно ми е да кажа коя група преобладава. По-важното е, че всички групи - независимо от самочувствието - се усещат измамени, ощетени, обидени, неполучили онова, което им се полага по заслуги. Ако трябва с една дума да определя твърде неуютното усещане, тя е "прецакани". Прецакани от несвършващия преход, прецакани от "другите" (политическата класа, богатите, чужденците, малцинствата), прецакани от природните катаклизми дори, но - никога от самите себе си.

Прецакани се чувстват много по-голяма част от българските граждани - не само гласувалите за "Атака". Досегашните изразни средства и агресията на Волен Сидеров им пречеха да се идентифицират с нея. Би могло да се предположи, - с голяма степен на вероятност - че подкрепата за "Атака" ще расте, ако изразните й средства бъдат смекчени, както проведе на практика Сидеров президентската си кампания. Ако изразните средства станат отново крайно радикални, прецаканите граждани ще бъдат привлечени от нечия друга популистка риторика.

-------

Доц. Евгения Иванова е политолог, преподавател в Нов български университет