"Фирма "Булекопак" постави преди седмица специални съдове за разделно събиране на стъклени отпадъци и опаковки в столичния квартал "Младост" 1 А. Пред бл. 502 само за няколко дни се образува сметище от всякакъв боклук....."Очевидно сме сложили съдовете на неподходящо място, но и хората свикват трудно. В Западна Европа им е отнело 20-30 г.", каза Илия Маринов, прокурист на "Булекопак". Той обеща фирмата да изчисти натрупалата се смет пред бл. 502 и да измести контейнерите."

"Сега" , 4 октомври



За 2-те години от проходилката си у нас и немалко глашатайство, каузата на разделното събиране на боклука явно още няма достатъчно почитатели. Ден след горната публикация "Булекопак", която е една от петте организации в страната, занимаващи се с оползотворяване на отпадъци от опаковки, е изпълнила обещанието си. Кварталната площадка е изчистена, цветните контейнери за разделно събиране на сметта са преместени и мръсотията в софийския квартал се е върнала в нормалното си "русло". А идеята за разделното събиране не е спечелила - заради половин тон гражданска индиферентност и някои управленски недоразумения.

Първото: двата цветни контейнера за стъкло, хартия, пластмаса и метал били на 50-ина метра от редовите казани. Образувалото се разнородно бунище е показателно, че малко хора са склонни да се разхождат до няколко места, за да си хвърлят боклука. В най-добрия случай, повечето биха ползвали иглутата като обикновени казани. Различните контейнери обаче са на разстояние и в други райони на София. Къде да се поставят контейнери определя или Столична община (отдел "Околна среда,чистота и концесионен контрол" в Столичния инспекторат) или кметовете на райони. В конкретния случай грешката ще да е в общината, защото районният кмет на "Младост" Иван Карайончев не е разписвал адреса за кофите на "Булекопак". Според него това не е грешка - "доколкото знам, е практика да са разделени от редовите казани, за да не се объркват хората и да не хвърлят в тях каквото не трябва". Осведомени източници споменават и друга вероятна причина за разделното поставяне на кофите: Румен Гайтански - Вълка, концесионерът на столичния боклук чрез фирмите "Волф" и "ДИТЦ", не желае да дели печалбата от сметта с други фирми и държи кофите им да са на разстояние от неговите. "Така или иначе, аз също смятам, че не е минус да са на разстояние; ако искаш да си разделяш боклука, ще го правиш", коментира Лорита Радева, председател на екосдружението в кв. "Дружба", което е чувствително на тема чистота и през лятото шумно протестира срещу площадката за балиране на столичния боклук до квартала. Дружба е сред районите, в които работи "Булекопак". Другите са Нови Искър и "Люлин". Общо взето, най-многолюдните софийски квартали. Според Радева проблемът в квартала й е, че цветните контейнери са малко. Нейни съседи сами пожелали съдове за разделно събиране да сложат и до тях, но още чакат.



Наблюдателни софиянци недоумяват и по друг повод



На повечето места в София, особено в центъра, контейнерите за разделно изхвърляне са 3 вида: за хартия, за стъкло и за метал и пластмаса. Защо да деля боклука си на 3, аджеба, след като и 3-те цветни казана се извозват накуп от един камион, без отделения? Това е едно от недоразуменията в началото, признават управителите на "Булекопак" Илия Маринов и Диан Димов. Напоследък организацията слага само по 2 контейнера: в единия стъкло, в другия всичко останало. Само стъклото се извозва отделно, останалите отпадъци са в общ камион, който ги пресова. Ако не са пресовани, би возил въздух. Затова е желателно и опаковките и пластмасовите бутилки да са предварително смачкани. "Съвестните хора обаче могат да са спокойни, казва Маринов, на място отпадъците се сепарират лесно, тъй че няма значение, че в кофата за хартия има пластмаса, да речем; където вече сме сложили по 3 иглута, сме оставили нещата така, за да не объркваме хората". Любомир Томов, шеф на фирма "Унитрейд - БГ", която извозва, сепарира и продава на рециклиращите заводи отпадъци, разсейва съмнението за неговата лична полза от разделянето: "Често ме питат дали наистина отпадъците се рециклират. Как ще ги депонирам - аз печеля от тях! Тон от пет-а (pet - полиетиленов тетрафталат, от тази пластмаса са бутилките за безалкохолни, минерална вода, олио и др., б.а.) го продавам за 500 лв., а хартията - за 120-150."

Друго, което дразни и еколозите "по душа", са малките отвори на иглутата, в които не може да влезе кашон или туба от минерална вода. Ако не искаш да ги мяташ в тревата, трябва да режеш. От "Булекопак" вдигат ръце по въпроса: "Контейнерите са немски, не ги измисляме ние". Направени са така, за да не влиза вода, обясняват те, понеже се развалят отпадъците. "Ако хартията, да речем, е влажна, цената й пада", казва Томов.



ЦЕННИТЕ БОКЛУЦИ

Повечето отпадъци се рециклират у нас. Едно от малкото изключения е споменатият "пет". От кв. Божурище например, където е сепариращата инсталация на "Унитрейд", половинтоновите бали велпапе например отиват в заводите в "Белово" и "Костенец". Когато се съберат 20 тона стъклени бутилки пък, ги пращат в завод "Рубин" в Плевен, където се прави ново стъкло, по-евтино. И т.н. Пет-ът се изнася, един от най-големите му пазари е Китай. Образно казано, изпращаме там бутилки от минерална вода, които после купуваме във вид на анцузи - материалът се преработва в изкуствени текстилни влакна. Въпреки че имат полза да продават, случва се оползотворяващите организации да задържат сортиран отпадък. Това е така, защото невинаги промишлеността се нуждае от всичко налично, което предлагат. Ето защо е необходимо да се изнася. Базите, като тази на "Унитрейд", могат да правят износ, но 5-те организации - все още не. "Очакваме скоро да получим това право", казва Илия Маринов. Друго законодателно недомислие лишава организациите от право да търгуват с цветни и черни метали. Затова трябва отделен лиценз от Министерство на икономиката, отделно от този, който им е издало екоминистерството, за да третират отпадъци. "Ако сме събрали 100 тона метални опаковки, да речем, и искаме да ги продадем в "Кремиковци", ще ни върнат, защото нямаме този документ", обяснява Диан Димов. Вариантът е подизпълнителят, в случая "Унитрейд", да продава метала от свое име, понеже има право да търгува с всякакви вторични суровини.

Какъв би бил екоефектът от отделянето на ценните суровини от общия отпадък? Анализ на екоминистерството на софийския боклук показа, че 40% от съдържанието на всяка една бала е оползотворимо. Тоест, ако разделното събиране се разгърне, площадките ще се пълнят почти двойно по-бавно. Толкова по-малко ще е и депонираният боклук. Ако и биоотпадъкът от обикновените контейнери се компостира масово, количеството би намаляло драстично.



ОРГАНИЗАЦИИТЕ

3 от организациите по оползотворяването работят в София: "Екопак", "Екобулпак", "Булекопак". Другите, "Репак" и "Рекопак", събират разделно само в страната. Във всяка една членуват фирми, които произвеждат отпадък от опаковки. Те плащат на организациите да обработват отпадъците им, иначе дължат на държавата т.нар. продуктова такса. Ежемесечно фирмите подават данни на организацията си колко и какви отпадъци е пуснала на пазара и плащат съответната сума за това. Миналата година те трябваше да рециклират и оползотворят минимум 25% от всички пуснати в страната опаковки, а тази - поне 32%.