Такъв продукт на пазара засега не се предлага. Сигурно е обаче, че идва денят, когато адвокатингът (или както там измислят да се казва, като му дойде времето) ще стане обичайна практика, масова услуга и цяла нова индустрия. Зачестилите препирни за надписани сметки от електроразпределители, топлофикатори и водоснабдители показват, че още сега обществото има нужда от адвокатинг.



Какво (ще) е адвокатингът?



Накратко казано, това е изкуството да откриваш незащитени и неупражними чужди права, да водиш дела в чужда полза, да инвестираш в процеса и да печелиш от успешното му приключване - в съда или извън него. Това е комбинирана правна и финансова услуга или, както финансистите предпочитат да го определят - финансов продукт с добавена стойност. Стойността над цената на финансирането тук се добавя от адвокат, затова назовах продукта "адвокатинг". Той има смисъл, когато са нарушени правата на широк кръг лица, но никое от тях няма сметка да предяви и защитава своите собствени права. Т.е. има правен интерес, но носителят му няма икономически интерес да го предяви. Научаваме например, че софийският воден концесионер е отчел и включил в сметките на клиентите си за септември 60% течове по мрежата. Назначеният му контрольор обаче е измерил, че течовете са едва 45%. Моята сметка за вода през септември е 50 лева, значи съм потребил вода за 26.04 лева, към това са добавени течове за 15.63 лв. и ДДС за 8.33. Ако концесионерът не бе надписвал, сметката ми щеше да бъде общо 45.31 лв., аз съм ощетен с 4.69 лв. И какво? Псувам на майка и забравям, защото



не си струва разправията



да претендирам дължимото ми обезщетение. Ще загубя месеци в писане на писма до нахалния монополист, ще трябва да го съдя, ще потроша десетки хиляди за държавни такси, адвокатски хонорари и за експертизи по делото, а накрая наглеците ще ми върнат 4.69 лв. плюс лихвите. Не е така, ако погледнем от позиция на общия интерес на всички окрадени от надписването. В София има над 500 хил. домакинства и над 200 хил. фирми. Надвзетите им суми само за един месец само от надписания теч са няколко милиона. За година те са загубили десетки милиони. Това вече си струва разправията, нали? Ето тук ще е полезен адвокатингът: да заведеш едно дело от името на всички ощетени и като го спечелиш, да накажеш измамника, да изплатиш всекиму неговото, а и за себе си да получиш сочно възнаграждение. За съжаление на начеващото българското право още не са познати



класовите искове,



т.е. възможността един или няколко ищци да водят дело от името на целия клас неопределени на брой лица, които имат аналогични права. Впрочем класовият иск липсва и в най-развитите европейски законодателства. Прецизно уреден е само в САЩ. В Европа, в т.ч. България, е познат масовият иск (иск от името на група изрично посочени и конституирани по делото лица), но не и класовият (иск от името на неопределени по брой лица, от които само едно или няколко са конституирани като "водещи ищци" по делото). Но потребността от института на класовия иск вече е разпозната и на нашия континент. Само след няколко години и в българския граждански процесуален кодекс ще бъде добавена подробна уредба, която ще гарантира на правата на онези, които водят класовия иск. Липсата на тази гаранция, че ако водиш дела в чужд интерес, накрая ще си получиш вложените сериозни инвестиции по делото плюс дължимото възнаграждение за положения труд, е основната пречка масовите измамници (ощетили големи групи хора "по малко") засега да избягват отговорността. При класовия иск



проблемът е финансов,



а не толкова правен. Не е лесна работа да съдиш телефонна компания (това са едни от най-заможните фирми у нас с печалби от десетки милиони на месец) или банка от световен мащаб (защото банките у нас са собственост на именно такива многомилиардни банкови групи, но и те масово надписват лихвите по кредити или "забравят" обещаните премии по депозитите), или пък някой енергиен монополист, който с лекота ще плати десетки милиони за защита, за да избегне осъдително решение, което ще го изръси със стотици милиони. Не е работата само до кураж,



дела от този мащаб са скъпи



Ответникът няма да жали пари за най-добрите адвокати, за да има шанс класовият иск, насреща им трябва да се изправи екип с подобна квалификация (и цена). В успеха трябва да се инвестират милиони. Не само за разходите по самия класов иск, но и за разходите на ответника, защото първата работа на адвокатите му ще е да поискат, а съдът веднага ще им отреди cautio judicatum solvi. Това е парична гаранция за платежоспособност на ищеца, т.е. че ищецът е в състояние да заплати целите разходи по делото, включително адвокатски и консултантски хонорари на ответника, ако класовият риск бъде отхвърлен. Ако сметнете, че едно мащабно дело ще ви струва милион, прибавете още три пъти по толкова (адвокатите и консултантите на ответника ще надуят цените си до безбог) и се пригответе за 4-5 млн. лева инвестиция в делото. Ясно е, че инвестициите в адвокатинга са мощни. Печалбите обаче възвръщат вложеното десетки пъти. Но най-важното - адвокатингът налага справедливост и честна игра на пазара.