Германският канцлер Ангела Меркел натиска шефа на Комисията на ЕС Жозе Барозу да наложи предпазни клаузи на България и Румъния още от първия ден на членството им в ЕС. Имали дефицит в правосъдието. Комисията обаче се опъва, защото даде последна отсрочка на двете страни до средата на 2007 г. с намерението по-късно да пристъпи към твърди мерки, ако няма подобрение.

Колкото и да е странно,



ЕК има нужда от подкрепата на София и Букурещ,



за да защити политиката си. Страховитите брюкселски еврократи се огънаха в последния момент преди огласяването на решителния си доклад за двете страни на 26 септември, като измислиха междинни "придружителни мерки", за да избегнат предпазните клаузи. Такива допълнителни мерки не съществуват в присъединителния договор и целта им е да служат като последно предупреждение. Те могат да бъдат атакувани много лесно, а заедно с тях под натиск ще е и Комисията, ако се окаже, че не са ефикасни.

Брюксел пое голям риск, защото се постави в уязвима позиция. Неговият жест на добра воля обаче се тълкува погрешно в София. Високопоставен служител в ЕК каза на "Сега" на 10 октомври, че според неговото усещане българските власти се държат като победители, които са сломили съпротивата на ЕК и са получили каквото искат - членство без отлагане и без предпазни клаузи. Служителят показа раздразнение, че тържествуващи тонове излитат и от вътрешното министерство, което е главен обект на критика. Сякаш за да засили раздразнението му, вътрешният министър Румен Петков заяви, че след 2 януари ще направи "безпощаден коментар за някои от тези експерти на Европейската комисия, за техния морал и адекватност или за липсата на такива". Изявлението му, цитирано от БТА, бе направено не къде да е, а точно в Берлин. То визираше поименно Клаус Янсен, председателя на Съюза на германските криминалисти и автор на негативен доклад за работата на българското МВР.



Предизвикателството "кой-кого"



получи бърза развръзка. Два дни след изявлението на министъра България пусна на свобода сводника Ванко-1 за свой най-голям срам. В цяла Европа трафикът и експлоатацията на бели робини се наказват като най-тежки престъпления, а България употреби парламента си, а след това и своята съдебната система, за да извади от затвора един от малкото крупни сводници, вкарани зад решетките. Франция и други европейски държави се оплакват от 4-5 години, че български сводници, осъдени задочно от техни съдилища, се укриват в родината си, която им служи за убежище срещу чуждите правозащитни органи. България, която уж иска да стане част от общото европейско пространство, играе ролята на резерват за престъпници, пазени като защитени видове.

В такава обстановка какво можеше да се очаква от и без това резервираните германски депутати, когато няколко дни по-късно обсъждаха готовността ни за членство? Не е ясно дали министър Петков ще изпълни заканата си на 2 януари, но при подновената заплаха от предпазна клауза заради вътрешния ред и правосъдието вероятно ще е най-добре да си мълчи. Когато именити престъпници излизат на свобода, тяхното присъствие тежи повече от думите на министър, защото именно те формират отношението на ЕС към България. Занапред Ванко-1 ще отговаря в по-голяма степен по европейските въпроси на България дори от Меглена Кунева, която вече се стяга за еврокомисарка. Никой не му предлага предвидения за овакантяване от нея министерски пост, но той вече го зае.

Въпросът с клаузите не е приключил и всяка грешка на българската правозащитна система може да се приеме като провокация, която поставя на изпитание търпението на нашите партньори в ЕС. Казаха, че ще ни приемат като равноправни, но не бива да забравяме, че те диктуват правилата и затова ни го напомнят.



Обратът в Германия е внезапен и много показателен



Не е ясно обаче дали българското правителство е започнало да го осъзнава. То все още е под опиянение, след като на 17 октомври външните министри на ЕС одобриха в Люксембург договорената дата 1 януари 2007 г. за присъединяване на България и Румъния. Изпълнителната власт в Берлин даваше сигнали, че подкрепя линията на ЕК за постепенно затягане на контрола над София и Букурещ, но 10 дни след Съвета на ЕС в Люксембург Ангела Меркел се оказа притисната от собствения си парламент да заеме по-твърда позиция. Решението на Бундестага от 26 октомври за ратифициране на присъединителния договор на България и Румъния бе придружено от уж необвързваща декларация, която обаче изрази страховете не само на управляващата коалиция, но и на опозицията от рисковете за спокойствието в ЕС, които носят двете държави. Бундестагът не може да се меси пряко в работата на ЕС, който си има Европарламент, но доколкото Германия е най-мощната финансова опора на съюза, а германският парламент решава всяка година с какви пари да оперира Берлин, едва ли някой би пренебрегнал мнението му, за да угоди на България и Румъния.