|
| Николай Ангелов |
Навремето, за да обясни на читателите си що е национализъм и къде имал той почва, Гелнър написва цял трактат. А за да „онагледи" теорията си за развитието на типичния национализъм, разказва в него история за отношенията между измислените народи руританци и мегаломанци.
Когато трябваше да обясни, защо руританците изведнъж отказали повече да се интегрират, т.е. натурализират и асимилират в Мегаломанската империя, защо добродушните вицове за езиковите каламбури на различните говори изведнъж станали зли, какво е подтикнало руританската общност да иска независимост от много по-голямата и могъща, ще рече - богата империя, Гелнър внезапно „изклинчва". Казва само, че „нещо такова явно се е случило". Но не каза какво „такова" и защо е могло да стане точно сега, вместо няколко века по-рано. (Примерно - какво е отличавало 1989 г. от 1914 г. и т.н.) Пред тези въпроси капацитетът деликатно онемява. А ако не признаем какво поражда национализма,никога няма да разберем нито какво точно е той,
нито как да го избягваме в бъдеще
Да казваме, колко е опасен, то е като да обясняваш, че от чумата се умира. (Хората го знаят и без теб). А въпросът за профилактиката е важен както за анализирането, така и за прогнозирането. Иначе каква е ползата от политолозите.
Най-голямата заблуда по отношение на национализма е, че го пораждат националистите. Това е не само погрешно - то е и вредно. Защото така им приписваме енергия, влияние и значение, каквито по правило нямат.
Национализмът се поражда не от хората, а от обстоятелствата, при които те са принудени да живеят. По-точно, поражда се от съществуващите национални въпроси. Тези въпроси по правило се изразяват в неравностойното положение на някоя общност. А който има интерес от това неравенство, той не само умишлено го създава, но и непрекъснато го задълбочава, предизвиквайки по този начин ответната реакция на онеправданите. (Най-простият пример - ще откаже да им плати, защото „не са от неговите", или ще ги обложи с по-тежък данък. Примери за това колкото щеш). Поставени в извънредно положение, те ще се опитат да оцелеят, ще рече национализмът е тяхната отбранителна реакция. В някои случаи тя изхожда от едно онеправдано малцинство, на което е втръснало да го използват като боксова круша за разтоварващите пердаси (еврейския ционизъм). В други случаи то изхожда от онеправдано мнозинство, на което е втръснало да служи като работен добитък за другите (виж историята на Третия свят). Но винаги
е отбранителна реакция срещу нечий натиск
(все едно отвън или отвътре в държавата)! Затова е погрешно да се мисли, че ако националистите изчезнат по някаква причина, (арестуване, прогонване, изборен провал), ще изчезне и национализмът. Примерите са пред очите ни - 70 години в СССР и 45 години в СФРЮ пропагандирането на национализъм беше престъпление, а девизът на мъртвата вече Югославия гласеше „БРАТСТВО & ЕДИНСТВО". Там обаче станаха най-грозните националистически сблъсъци в Европа.
Законите преследваха национализма, но не и националните несъответствия, които го пораждат. Не националистите, а националните въпроси пораждат националистическите настроения. Тези настроения, веднъж създадени, търсят своите лидери и говорители. А когато по някакви причини сериозните политици загърбват тези въпроси, тогава с тях се захващат спекуланти. Така немският национализъм след Първата световна война е бил неизбежен, защото е последица от немския национален въпрос, създаден с несправедливите договори от Париж. Но ако национализмът е бил неизбежен,
Хитлер е можело да бъде избегнат
Сръбският национализъм в Югославия в края на ХХ в. беше естествена последица от съществуването на сръбски национален въпрос, предизвикан от порочното конституционно устройство на СФРЮ (т. нар.Титова конституция). Но Милошевич можеше да се избегне, ако националните лидери там търсеха трайно и демократично решение. Дезертирайки от решаването на националния въпрос, демократи, интелектуалци и дисиденти го предадоха на произвола на Караджич, Милошевич и Шешел... Резултата видяхме.
Ето защо най-голямата глупост след поражението на Волен Сидеров е да продължим да загърбваме националните въпроси у нас. (Циганската маргинализация, течащата ислямизация, младежката емиграция и т.н.)
Прехваленият етнически модел на България винаги може да рухне - ако безотговорността на елита продължи.
Национализма , вероятно и по Автора 
Бойко Борисов: ГЕРБ и “Атака” имат коренно различен електорат 
