Човек, ако се вгледа внимателно в телевизиите, ще открие колко много от предаванията, репортажите и новините в тях са посветени на проблемите на гражданите с институциите. "Частен случай" и "Открито" по БНТ, по bTV - "Репортерите", в Нова тв е "Темата на Нова" и т.н. Въобще в някаква степен именно телевизията в днешно време се е превърнала в истинския омбудсман, който пази индивидуалните права от посегателствата на държавни и други органи. Навремето - някои от по-зрелите си спомнят, по програма "Хоризонт" на Българското национално радио в петък течеше предаването на Божана Димитрова "Разговор с вас", което изцяло се беше специализирало да разкрива такива нередности и вероятно поради това се радваше на огромна обществена популярност (отделно хубавата музика, която излъчваше). Медиите като поправител на недъзите на институциите. Когато говорим за тях като за четвърта власт и като съвест на нацията, имаме точно тази им функция предвид. Особено тук, особено у нас...

Това не е случайно, за България - абсолютно никак. Защото институциите по българските териториално-държавни ширини страдат от изключително изкривена представа за това



какви трябва да бъдат за своите граждани



Те се възприемат като контролиращи, санкциониращи и разрешаващи, а не като услужливи. Българската институция се има за наказателна институция, неин принцип е презумпцията за виновност на индивидуалната личност, тя няма съзнание за себе си, че именно благодарение на тези индивиди нея я има и следователно тя трябва да ги обслужва и да улеснява живота им. Обратно - вгорчава го и го усложнява още повече.

Влизате в държавно учреждение, за да се срещнете с някой чиновник за някакъв документ. И веднага започват проблемите. Отделно разкарването - ако минете само през 3-4 стаи, сте истински щастливец, но в един момент може да се окаже, че ето тая формулировка не е така, както сте я написали, ето този формуляр, който сте използвали, не е този, който е трябвало да използвате, ето тази запетайка, която сте сложили, не й е баш там мястото. А бе, направо сте нарушител и ви натирят като такъв: "Ами, научете се, господине, пък тогава елате!" За бюрократа отсреща сте не човек, комуто трябва да се помогне, а личен враг, който е нарушил неговото безметежно спокойствие, нахълтал е в личното му пространство, а на всичкото отгоре не познава и правилата, които той самият, бюрократът, е благоволил да си направи труда да измисли. За вас уж, ала по-скоро за себе си.

На пътя - твърде често тежка ситуация. Клаксони гърмят, шофьори псуват, гуми съскат - работата е сериозна. Там обаче няма полицай от пътната полиция, което още повече изнервя обстановката; обаче такива с радар винаги ще се намерят на някое място, където по незнайно какви причини има ограничение на скоростта до 50 километра, за да изскочат и да изкарат някой лев от глобата. Разбира се, шофьорите са му намерили колая на този рекет с присвятканията на фаровете, но проблемът остава - институцията, каквато в случая е КАТ, отново възприема себе си като наказателна, не като подпомагаща гражданите и обслужваща ги. Напротив, те за кой ли път са по презумпция виновни и не е въпросът дали са нарушили закона - това е без съмнение и не подлежи на обсъждане,



въпросът е с какво точно са нарушили закона



Но институцията е бдителна - винаги ще го открие...

Не зная на 100% защо е този тукашен институционален порок. Вероятно е заради огромната централизация на българската държава, от която отново преди няколко дни проплака изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова. Българското социално битие наистина е тръгнало отдолу, от устройването на читалища (които наскоро празнуваха 150 години читалищна дейност в България), училища, черкви - един вид тръгнало е като гражданско общество; но с Освобождението през 1878 г. и Берлинския договор може да се каже, че нашето гражданско общество делегира на държавата проекта, който така много е заслепявал българите - "Мизия, Тракия, Македония" и "Сите българи заедно". Ние се отказваме от гражданствеността за сметка на държавността, макар този процес никак да не е протекъл леко: всичките преврати, контрапреврати, черни джамии и политически убийства са рожба донякъде и на този отказ. В резултат чиновникът се превръща във всесилен командаджия спрямо гражданина и понеже той няма как иначе да се прави с него, прилага му селски хитрости - съдия-изпълнителят в блатото, а Андрешко - на коня. И сме склонни да съдим, особено днес, Андрешко, но той е прав - след като държавата, институциите мислят за себе си като за наказателен отряд, а не като обслужващи населението структури, ясно е, че населението ще бяга от тях като дявол от тамян.

И в някаква степен тази криворазбраност продължава и днес: когато в парламента тръгна да се гласува принципът "мълчаливо съгласие", депутатка от БСП се възправи - съща Раймонда Диен, и отсече: "Българите не са дорасли". Голямо било, видите ли, изкушението да бъдем модерни, това безспорно бил по-европейският начин, но трябвало да си дадем сметка за последиците от тази революционна промяна. Логика, та дрънка...

А после някои български управници се чудят защо българинът не си обича много-много държавата. Ясно е защо - защото, където го види, все гледа да му отрови живота.