Такива послания ни заливаха в началото на май и паниката започна да работи. Пиратската версия на акция "Респект" бе определяна като трайна политика, а не като кампания, също изкара на преден план единични, но пък показни резултати. Появиха се и контраакции от страна на пиратите, изразени в клипове, осмиващи спецполицаите и юридически консулти кой, кога и доколко има право да рови във файловете на домашните компютри. И когато непросветените даунлоудъри започнаха да умуват дали все пак да не изтрият филмите и mp3, се оказа, че "жегата" е минала и спецполицаите са преустановили домашните походи.
Оказа се още, че борбата с престъпленията срещу интелектуалната собственост е почти морална дилема. Която не е и красноречиво законодателно подплатена. От една страна, МВР опитва да изпълнява изискванията за справянето с този проблем със солови акции, а от друга,
изпълнението им издиша далеч преди резултатът
да стигне до съда заради многосмислените закони. Излиза, че основен инструмент на полицаите срещу интернет-пиратите е предупреждението "Така няма да правите!".
"Апелирам от 2005 г. да спре тази практика, защото е незаконно. Не е и полезно за България, защото пиратството ограничава бизнеса", с право обяснява началникът на сектор "Престъпления срещу интелектуалната собственост" към ГДБОП Явор Колев. Думите му потвърждават схващането, че институциите предимно апелират срещу пиратството. Изключение е борбата с производството на пиратски дискове, която бе доведена до сполучлив край към 2000 г. След това обаче опитите да бъдат установени потребителите на нелицензиран софтуер и да се пресекат сайтовете, предлагащи филмови и музикални заглавия, удариха на камък. Своеобразен прецедент бяха проверките в клубовете "Матрицата". Случаят, по който е заведено и дело, няма развитие повече от година. След това антимафиотите преустановиха практиката с проверките на клубове и обясняват, че това е по-скоро ангажимент на Икономическа полиция. Затишие има и относно акциите по пазарите, където не спират да се предлагат пиратски дискове.
Друг се оказа обаче случаят със свалянето и качването на музика и филми в интернет.
"Няма чисти даунлоудъри. Работата ни досега го е показала, защото не сме отишли в дома на чист даунлоудър. Това в България стана вид бизнес, но ние ще предприемем стъпки това да бъде ограничено.
Няма да има такива сайтове
Не мога да кажа на всички: Бъдете спокойни, няма да идваме у вас, категоричен е Явор Колев. По думите му, такъв вид престъпност е разпространена главно у нас. Във Франция са се справили кардинално с проблема. Като установят, че от даден IP адрес е теглено, процедурата е административна - адресатът получава квитанция за 300 евро, която след един месец се удвоява и докато не се плати, даденото лице не получава право на услуги като кредити и пр.
У нас обаче е трудно да се докаже, дали наистина няма чисти даунлоудъри. Тяхната "чистота" е дотолкова, доколкото те ползват пиратски дискове, но не ги разпространяват.
"Ако в дома ти се открият дискове, които са пиратски и те са за лично ползване е едно, но ако разпространяваш, вече не е лично ползване. Притежанието на пиратски дискове не е криминализирано. Ние не сме ходили по къщите на хората, за да им събираме пиратските дискове. Взети са дискове, които са заглавия и са били разпространявани", поясни още Колев. Според него законът не позволява на този етап преследването на потребителите на тези файлове, ако не е доказано, че ги разпространяват. Тук идва и моралното противоречие как
да се обяснява на обществото, че "пиратството ограбва",
както се казва в рекламите, а същевременно, в едната си част то да не се наказва. Противоречив е и текстът в Наказателния кодекс. Според чл. 172 а за престъпленията срещу интелектуалната собственост наказателна отговорност носи лице, което "записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право". Наказанието е затвор до 5 г. и глоба до 5000 лв.
Според законодателя, който записва чужд обект на авторско право, нарушава закона, но по някаква друга логика в момента като нарушители се преследват само лица, които освен че записват и разпространяват чужди обекти на авторското право. За тази изборна логика тон даде лично главният прокурор Борис Велчев.
"Защо да наказваме тези, които свалят филми от интернет в домовете си, а не тези, които ги продават на Славейков, например", попита Велчев в началото на май. Думите му тогава съвпаднаха с кулминационната точка на обществено напрежение - затворения сайт "Аrenabg.com"; търсенето от всички и по всякакъв начин да се докаже, че действията на антипиратите са незаконни; неразбирането какво му е толкова опасно да смъкнеш един филм; защо се преследват такива младежи, вместо извършителите на показни убийства и т.н. В случая, тогава все още набиращият популярност главен прокурор
удари едно рамо на даунлоудърите
и насочи действията на ГДБОП към разпространителите на такива файлове. Иначе казано, държавата дава права на антимафиотите да преследват и потребителите на пиратски филми и музика, но не толерира такива действия. Затова и последните абдикират от тези си права. Ситуацията отпреди половин година бе резултат от една кампанийна акция, която показа, че в борбата с интелектуалната престъпност има организационни пробойни. Затова и си остана една акция.
"Винаги се създава впечатление за кампанийност, но няма да е така. И в момента работим. Това, че не се чува не означава, че бездействаме", категоричен е Явор Колев. Работата обаче е съсредоточена върху потребителите на т.н. торент тракери. Тези сайтове са така устроени, че за да ти позволят да издърпаш нещо за свое ползване, ти си длъжен да го разпространиш. Разпространението се доказва лесно с наблюдение на активността на посетителя.
"Това, което виждат разпространителите, се вижда от хората, които искат да го притежават, но се вижда и от нас", обяснява още специалистът от ГДБОП.
Според него по отношение на торент тракерите, самите потребители като качват и споделят файлове извършват криминализирано деяние. Тези, които поддържат такъв сайт, са един вид съучастници и това дава права на
специализираните органи да търсят отговорност
поравно и от двете страни.
Именно такъв бе случаят и със сайта Arenabg.com, върху който бе съсредоточено вниманието на ГДБОП. Обяснението на спецполицаите е, че това е най-големият такъв сайт и затова акцията е започнала оттам. Въпреки че сайтът беше спрян за известно време, а администраторите обявени за опасни престъпници, "Арената"-та си работи и днес.
"Това, че сайтът работи е отговорност на хората, които са вътре и които го администрират. Хванахме хората с най-голяма активност. Единият Payforfree беше администратор. Има заведени дела в Столична следствена служба. Ако продължават, може да им се обърне внимание отново и случаят ще е по-тежък", казва още Колев. От столичното следствие пък отказват коментар по всички дела, за които материали са им подадени от ГДБОП.
Като контрареакция същият Payforfree публикува пък данни за трафикът към сайта на "Арена" от държавни ведомства. Статистиката показа, че именно МВР е сред най-честите посетители на сайта.
"Ние не бяхме запознати с такива данни. Защо не ги предоставиха на прокуратурата? Приемам това като елементарен отговор на нашата дейност спрямо тях", коментира случая Колев.
От думите му става ясно още, че относително спокойствие може да имат потребителите на информация, теглена от т.н. free hosting като сайта http://www.data.bg. При тях е възможно теглене на музика и филми, без да е необходимо да се разпространява.
---КАРЕ---
Престъпленията срещу интелектуалната собственост, каквито ги познаваме у нас, нямат традиции в Европа. Там са разпространени компютърни престъпления на много по-високо и обществено опасно ниво. Става дума за особено разпространени измами, като един от модерните способи за осъществяването им е използването на фишинг сайтове. Образно казано, това са фалшиви страници, които копират дизайна на реални сайтове за услуги с електронно плащане. Ако попаднете на такъв сайт и въведете данните си, то без да разберете, паролата ви ще бъде използвана от престъпници, които незабавно ще източат сметката ви.
"Мним санитар може да постави специално миниатюрно устройство на служебния ви компютър, след като си тръгнете от офиса. На другия ден нищо неподозиращи, вие използвате компютъра си, за да платите по електронен път сметките си. През това време всяка операция се записва от устройството. След известно време престъпникът взема чипа и вече има достъп до потребителското име и паролата", обясни такава схема за измами немският специалист по компютърни престъпления д-р Марко Герке. Подобна схема със записващ чип се прилагала и в магазини, където се предлагат плащания с кредитни карти. Единственото, което правели измамниците, било да се представят за служители на банка, която е собственик на терминалното устройство.















