Драматично разделен свят, в който математическото изражение на бедността е тъй потресаващо, че не може да бъде обозряно, а на фона му богатството на отделни държави изглежда неприлично. Такава е картината на човешкото развитие, отчетена в ежегодния доклад на Програмата на ООН за развитие (ПРООН).
Тематичният доклад, съпътстващ ежегодната статистика, тази година е посветен на глобалната водна криза.

Клубът на високо развитите

страни расте с по-бързи темпове спрямо свиването на групата на най-бедните, показва сравнението между тазгодишните данни и статистиката за 2004 г. (б.а. - годината е използвана за референтна, защото тогава за пръв път са обхванати 177 държави - колкото и т.г.). 55 са били държавите с висок индекс на човешко развитие (ИЧР) през 2004 г. срещу 63 т.г. В групата на страните с нисък ИЧР съотношението е съответно 36 към 31. Списъкът с 10-те най-слабо развити страни през 2006 г. включва същите държави, както през 2004 г.
В тази класация България бележи стабилно-скромен напредък, качвайки се по-нагоре с по 1 позиция напред всяка година. Страната ни бе на 56-о място по индекс на човешко развитие през 2004 г., а заетата 55-ата позиция през 2005 г. я измести от групата на средно в групата на високоразвитите държави. През 2006 г. страната ни се е придвижила с още едно място напред - 54-о, изпреварвайки Тонга.
От четирите съставни показателя, на базата на които се изчислява индексът за човешко развитие - очаквана продължителност на живота, ниво на грамотност сред хората над 15 години, процент на записване в основно, средно и висше образование и БВП на глава от население, страната ни се представя най-добре по втория - грамотност. Тук заемаме 20-о място. 52-и сме по втория образователен показател - обхващане в образование, 66-и по БВП и 67 - по очаквана продължителност на живота - 72.4 години. В глобален план лидер е Япония - 82.2 години.
За поредна година

страната ни изпъква с челната си позиция

в класацията по Индекса на развитието по отношение на двата пола. При него се отчитат същите показатели както при ИЧР, но се внася корекция в зависимост от различията между мъже-жени. По този показател сме на 9-о място, което говори за ниски нива на неравнопоставеност.
По показател овластяване на половете България е на 37-о място, като отношението на доходите на жените спрямо тези на мъжете е 0.65. За сравнение показателят при Ирландия е 0.51, при глобалния лидер по ИЧР - Норвегия - 0. 75, при САЩ - 0.62, при Япония - 0.44.
Бавното придвижване на България в класацията не е особено успокоително на фона на бързия скок при други държави.
Тазгодишните

спринтьори в региона са Румъния и Босна и Херцеговина

Само за 1 година Румъния е успяла да се придвижи с 5 позиции напред - от 64-а през 2005, през 2006 вече заема 60-ото място. С това и северната ни съседка прави скок от средноразвита към високоразвита държава. Основният принос за бързото й придвижване е нарасналият БВП на глава от населението. Румънците за пръв път ни водят по този показател за последните 3 години с 8480 долара БВП на глава от населението (използвани са данни за 2004 г.) срещу 8078 за България. В доклада на ПРООН от 2005 г. България е с 7731 долара на глава от населението срещу 7277 за Румъния. Делът БВП на глава от населението е изчислен на база Purchasing power parities (PPP)- изкуствена тарифа за отчитане на разликите между покупателната способност на валутата в отделните страни.
С 6 позиции напред само за 1 година се е преместила и Босна и Херцеговина. От 68-а през 2005 по ИЧР, тя вече е 62-а и също става част от групата на високоразвитите държави. И тук скокът е главно от рязко нараснал БВП на глава от население - 5976 долара през 2003 г. срещу 7032 през 2004.
От балканските държави сериозно отстъпление бележи Македония - от 59-о през 2005 г. вече на 66-о място. Показателят пада заради намаленото с близо 200 долара БВП на глава от население. От новите членки на ЕС Унгария запазва 35-о място, Латвия се качва от 48-о на 45-о място.
В клуба на най-развитите изпъква постоянното изкачване на Ирландия - от 10-а през 2004 г., Ирландия е на 8-о място през 2005 и на 4-о - т.г.
Впечатление в тазгодишния доклад на ПРООН прави нарасналото използване на мобилни телефони у нас. От 466 на 1000 души население през 2003 г., мобилните телефони през 2004 са вече 609 на 1000. Малко по-бавен е тепмът на разпространение на интернет - 206 на 1000 през 2003 срещу 283 на 1000. Видима е и тенденцията към бързо застаряване на населението. Над 65 г. през 2004 са били 16.8% от българите срещу 14.3% през 2003 г. Демографските прогнози на ПРООН са през 2015 г. хората над 65 г. у нас да са 18.6%.

На обратния край на скалата картината е страховита

В нито една от 10-те държави с най-нисък индекс на развитие очакваната продължителност на живота не надхвърля 50 г. В тази група най-млади умират гражданите на Централната африканска република - на около 39 години. На глава от населението в Сиера Леоне - втората по най-нисък индекс след Нигерия, се падат 561 долара. За сравнение в Люксембург - първенец по БВП, на глава се падат 69 961 долара - близо 125 пъти повече от Сиера Леоне.
Потресаващи за XXI век са и данните за здравния статус на населението в тези страни. 17% от хората на възраст от 15 до 49 години в Замбия са носители на вируса HIV (данните са за 2005 г.), всеки 10-и в Централната африканска република също има СПИН. И през XXI век тези страни не могат да се преборят с болестта на бедните - туберкулозата. А нивата на детската смъртност са над 100 пъти по-високи спрямо развития свят. 165 от 1000 деца до 1 година не оцеляват в Сиера Леоне, до 5 години детската смъртност нараства на 283 на 1000. 260 на 1000 деца не отбелязват 5-ия си рожден ден в Ангола.

----------ЛЕТЯЩИ ТОАЛЕТНИ ПРЕЗ XXI ВЕК-------
1858 г., Англия. Временно английският парламент е принуден да прекрати работа в периода, останал в историята на Острова като "Голямата воня". Изливането на мръсните отходни води в Темза за едни е досада, за другите убиец. През един океан - в големите градове Ню Орлеанс и Ню Йорк, епидемии от холера и тиф редовно помитат населението.
Докато тези две страни оставят зад гърба си санитарната криза преди цял век, в гетото Кибера, до Найроби, хората ходят по нужда в найлонови торбички, които изхвърлят на улицата, защото нямат друга алтернатива, се изтъква в тазгодишния тематичен доклад на ПРООН "Отвъд недостига: Властта, бедността и глобалната криза за война". Докладът представя данни за дефицита на чиста вода и елементарни санитарни условия, натиска върху селското стопанство от промените в глобалния климат и нарасналото потребление, конфликтите в трансграничното управление на водите.
И тези числа звучат невъзможни. 1.1 млрд. души от населението на планетата нямат достъп до питейна вода, от елементарни хигиенни условия са лишени 2.6 млрд. Вследствие на това 1.8 млн. деца умират ежегодно от диария - болестта на лошата хигиена, втория в световен мащаб причинител на детската смъртност.
Темата "санитарни възли" изцяло липсва от дневния ред на международната политика и заради стигмата върху нея, се изтъква в доклада. "А думите като "без достъп до чиста вода" са ефимизъм за пълна, отчайваща мизерия", се посочва още в него.
Вместо да адресират проблемите, повечето страни хабят енергия в безрезултатни спорове кой трябва да доставя водата - публични или частни доставчици, е друг от изводите на изследователи. В същото време най-бедните са изправени пред парадокса да плащат за ресурса в пъти повече от богатите си съграждани. В някои места цената за бедните е от 10 до 20 пъти по-скъпа, защото минава през много доставчици като собственици на цистерни и частни превозвачи. В индийския щат Гуджарат например вече властват "водни барони", които правят дълбоки сондажи и лишават цели села от вода с цел да я продават обратно на по-висока цена. В Дака, Бангладеш, вместо да помагат на бедните, помагат на богатите, предлагайки им по-ниски цени за потребени по-големи количества.
Драматичната водна криза налага въвеждането на изрично гарантиране в законодателството на право на достъп до чиста вода - по минимум 20 л на ден и спасителни тарифи за бедните, съветват от ПРООН. Оттам обаче признават, че спасителните тарифи няма да помогнат на домакинства, които не са свързани с водопроводната мрежа или нямат документи за собственост. Най-бедните страни трудно могат да инвестират и необходимите средства за качествена промяна. Необходимо е съставянето на глобален план за действие с активното участие на страните от Г-8, който да мобилизира ресурси и да постави проблема в дневния ред на развитието, се изтъква в доклада.

ТАБЛИЦА
Страни с най-висок и най-нисък индекс на човешко развитие

1. Норвегия		177. Нигерия
2. Исландия		176. Сиера Леоне
3. Австралия	175. Мали
4. Ирландия	174. Буркина Фасо
5. Швеция		173. Гвинея-Бисау
6. Канада		172. Централна африканска република
7. Япония		171. Чад
8. САЩ		170. Етиопия
9. Швейцария	169. Бурунди
10. Холандия	168. Мозамбик

54. България

Топ 10 ползватели на интернет

Държава	брой население на 1000 (2004 г.)
1. Нова Зеландия	788
2. Исландия	772

3. Швеция 756

4. Малта

750

5. Дания 696

6. Корея	657
7. Австралия	646
8. САЩ	630

9. Финландия 629

10 Великобритания

628

Държави с най-много учени на 1 млн. население, 2003

1. Финландия	7992
2. Исландия	6807
3. Швеция	5416
4. Япония	5287
5. Дания	5016
6. Сингапур	4745
7. Норвегия	4587
8. САЩ	4484

9. Люксембург 4301

10. Австралия	3670
..България	1263

Най-високи нива на БВП на глава от население и година, в която са достигнати. Данните са в долари

1. Люксембург	69,961	2004
2. САЩ	39,676	2004
3. Ирландия	38,827	2004
4. Норвегия	38,454	2004
5. Швейцария	34,304	2002
6. Исландия	33,051	2004
7. Австрия	32,276	2004
8. Дания	31,914	2004
9. Холандия	31,899	2002
10. Канада	31,263	2004
11. Белгия 31,096	2004
12. Хонконг	30,822	2004
13. Великобритания	30,821	2004