За тези които се вземат насериозно
"Големите събития там са, когато случайно през градчето премине някоя театрална трупа или стане убийство. Иначе - сивота и скука. Тежко му на амбициозния млад човек."
Като направим така, че да се отделим от всички щампи и определения, които са ни набивали в мозъците от раждането ни и се завърнем към изначалното чисто (детско) съзнание, радващо се на всеки ден и приключение, бих поискал да се разясни термина "голямо събитие", ако е възможно разбира се. Ако мене питаш, ще река че убийството е тъжно събитие, а "когато случайно през градчето премине някоя театрална трупа" ще река че е хубаво събитие , ей тъй поне за разнообразие. Щото аз пък мога да река, че като се съберем вечер лятото на двора да пийм ракийка с домати и краставици или на къра за риба е по-хубаво събитие от тва да ходя на симфоничен оркестър. Е па който си го харесва, да си го гледа. Мене ми не пречи. И не се вайкам. Па ти ако искаш викай си му грандиозно събитие. А за сивотата и скуката, е-е-е байно, както си го направиш. Познавам съседно село едни момчета - радват се и живот си живеят. Не, не са паралии. Карат Москвичи, Лади и стари мотори, занимават се със замя и животни и чат пат нещо друга ако падне. Ядат квото дал господ и където огладнеят. И не се вайкат че не са на изискано заведение с хай-лайфа а им стига че са заедно и на къра и с проста храна па им е харно. И не се оплакват. Ей, чудя им се: често са заедно, често правят едно и също, ама не му викат на туй сивота и скука, все са весели. И мечти си имат (на туй ли, не знам, му викаш амбиция), единия иска да се задоми и да има 5 дяца (тъй вика "5 дяца"
, другия пък иска да гледа няколко по толко земя дет я гледа сега, единия пък вика "здрав да съм, другото само ши дойди". Ти, господине Панко Анчев, ако слагаш нещо друго у тая дума "амбиция", нещо по така грандиозно де, имам предвид, е- е- е извинявай. Да не е онуй другото за което дядо ми, господ да го прости, викаше: " Да знайш туй амбициозните хора са напраили най - големите злини на чвячеството". Е, ай стига с тая амбиция. Кат си я харесваш толко, харесвай си я.
"Но аз живея в голям град. Тук има театър, опера, симфоничен оркестър, вестници, телевизии, художници и художествени галерии, писатели, учени. Хора има много - толкова много, че свят да ти се завие. Убийствата не впечатляват никого. На летището кацат самолети откъде ли не, а в пристанището сноват кораби под стотици флагове" Аз пък живея в малък град. Тук няма опера, симфоничен оркестър, художествени галерии и др., и кво от тва. По-близо обаче е природата (мене, а и на други тя по ни харесва от балета). Хора няма толкоз много, но тия дет ги има повечето ги знам и кат съм на зор повечето помагат. И жени има достатъчно, на някои обаче мозъкът им заразен с няква зраза, кат по малки бяха нормални, сетне взеха да гледат по-особено: тва не харесвали, онва не харесвали, туй им пречело, онуй им било криво. Имаме си тука куп свестни момчета а те, шундите му, се замъкнаха с едни гадове, дет са занимават с мръсни работи и все по едни големи черни коли се хвърлят (туй ще да е някакъв природен белег ли, те психолозите по ги знаят тия работи де, ама ай да не са задълбочаваме, дето се вика да не изпуснем главното). Абе, женска му работа. И за тях някои викат, сега се сетих, че били амбициозни. А-а-а, хич не ми харесва тогава тва нещо амбицията. Виж, убийствата, тука ни впечатляват много и бая време ги говорим. Пък самолети по-добре да не кацат. Много гюрултия дигат. Е, че си нямаме море, е тва най ме е яд. Много море - много мацки. Нищо. Здраве да е.
"Защо тогава ме измъчва съзнанието, че въпреки всичко тук цари тежка и непоправима провинциалност? " Ами нали си от Варна, бе, г-н Анчев. Нали всички които не сме от столицата сме от провинцията, що се мъчиш - нищо лошо.
"Защо ми се струва, че при всичкия този шум и гълчава животът тече бедно, мудно и еднообразно?" И туй въпрос на виждане, и както си я наредиш. Не случайно викаш "Защо ми се струва..." а пък ако не си я наредил сърди се на себе си, що е нужно да се оплакваш чак у вестико.
"Нямам комплексите на провинциалист - може би защото работата не ме е поставяла в зависимост от местните величия. Това ме е правело свободен и безцеремонен." Какво значи туй "комплекс на провинциалист", тва май само ти си го знаеш, г-н Анчев. И е много е трудно някой някого насила да постави в зависимост освен сам ако не дигне байрака. А с момчетата сме свободни и друга мисъл през главата ни не е и минавала. Пък като решим да свършим няква работа, хич не се церемоним.
"Не съм искал обаче да бъда "градски първенец", "местен велможа", "провинциален водач". Моята амбиция винаги е била не "по-добре пръв на село, отколкото втори в града", а точно обратното. Защото "първото място на село" може и да означава безспорна власт и да дава неизброими възможности за проявление на воля и способности, но е прекалено тясно, неудобно, скрито и не би могло да задоволи амбициите." Е, тва интелигенцията само туй знайте: кой бил първи, кой втори. Само си виж изразите и си направи сметка за акъла си. Къв ти е проблема бе човек, живей си живота и стига си поучавал. Майната и на власта. Е па туй как го измъдри за безспорната власт, волята и способностите, май не си у ред. Комшията, през две къщи, беден и скромен чиляк три деца изгледа и трите са добре изучени, възпитани , имат прекрасни семейства и доста деца. Е ли това човек непроявил воля и способности. А туй за тясното, неудобното, скритото, май на тебе акъла ти такъв. Ама аз не те кося. Бъди си такъв и амбициазен, щом така ти е харно. Ама кат чета кви си ги написал много не ти е харно.
"Та провинциалният комплекс винаги ми е бил чужд -но сега ме обзема все повече" И пак не щеш да кажеш кво значи "провинциален комплекс", кажи бе, г-н Анчев, по ще ти олекне и няма толкоз да те обзема.
"Причината не е, че живея в провинцията и достъпът ми до столицата (да не говорим за чужбина) е ограничен и почти невъзможен." Голям праз. С тоз "проблем" не свършва ни света ни човека. Ама ти щом го имаш за трагедия, добре. Твоя работа.
"Публикувам в чуждестранни издания и се надявам, че ме знаят не само в България." И като те знаят кво. Мене и момчетата никой не ни знай, освен познатите де, и кво от туй. Знам един известен, завалията, на едно кафе не може да излеза кат хората, всеки само него гледа и приказва, ужас.
"Защо, защо тогава не спира да ме измъчва чувството, че съм покрит с провинциален прахоляк; че провинцията е навсякъде, че съм затънал в нея и никога не ще се измъкна?" . Опа, София си е столица. Ний с тебе сме от провинцията. А прахоляк има и в София. А щом си рекал че си затънал .....твоя си работа. Аз, например, си харесвам тва дет го имам, тъй дал господ, не му се сърдя, благодарен съм му и си го споменувам с добро и благодарности от време на време кат се моля. И момчетата, не знам някой да ламти за още.
"Провинцията наистина не е животът извън столицата. Тя е преди всичко живот на бедната мисъл, ниските амбиции, дребнавото съперничество и интригантството." А-у-у-у-у. Найсе горе-долу схванахме какво ТИ имаш наум като говориш за провинция. Ами защо не го каза по естествен и нормален начин , бе човек. Тва интелигенцията, вярно, имате мания към показно оргиналничене и наистина сте скарани с естественото поведение. Не нормална работа. Обратна. Сетне, отде и как се въдили обратните. Провинцията било ..... . Преди ТЕБЕ беше лесно София си е столица другите сме провинция. Ама ти, г-н Анчов, таки-и-ива ги измъдри. Нищо, горе-долу взех да схващам ама не съвсем. "Бедна мисъл". Ако питаш мене такава е твойта. Ти си много навътре по материята за амбицията, но има и други работи, Анчев. Ако ги знаеше нямаше толкоз ограничено да разсъждаваш по тва дет си го писал. Пък и кво лошо има ако някой е с по скромни умствени способности. Важно е човек да прави добри нрща. "Ниските амбиции" , стига с тез твойте амбиции. "Дребнавото съперничество и интригантството". За тези ли неща досега се пени толкова много, Анчев. Тези работи ги има навсякъде из света. А са най много у интелигенцията. Само не разбрах що реши да ги кръстиш провинциализъм.
" Провинцията е друг свят. Всъщност почти невъзможно е да избягаш от него. Ежедневието те притиска, мачка, съсипва. Ако упорстваш и искаш да го промениш, настройваш останалите; те те намразват, враждуват с тебе и не ти дават спокойствие. Ако потечеш с потока, ставаш като всички и значи се предаваш. Трябва да избираш.
Невинаги е лесно и безопасно да си горд и самостоятелен. Провинциалният живот се дразни от гордите и самостоятелните, презира ги, но се страхува от тях - особено когато са постигнали успех.
Провинцията е груба и безпардонна, но и страхлива, колеблива, нерешителна. Тя мрази способния, но види ли силен и упорит, започва да се притеснява и да отстъпва. Особено когато е известен и го уважават в "столицата". Ала "доброто мнение" на "столицата" само озлочестява още повече провинцията; макар да стаява злобата си, тя чака мига, в който ще получи свободата да се разправи с непокорния "самозванец", да го постави на мястото му и да го изхвърли от себе си веднъж завинаги. Провинциалният духовен мир настъпва, когато бъде ликвидиран непокорният.
Всъщност идеалът на провинцията е спокойствието и неизменността. Промените я плашат, защото нарушават статуквото. Провинциализмът е неизменност на статуквото. Застиналото движение е обичайно негово състояние, блаженство за душата му. Тук можеш да влизаш или излизаш само ако не смущаваш околните и не претендираш да бъдеш различен, макар да твърдиш, че си уникален. Провинциалните величия са сами по себе си уникални, но не са различни един от друг. Те толкова си приличат, че се сливат в едно.
От тази гледна точка и "столицата" е провинция спрямо големите центрове, а те са провинция спрямо столицата на духа, която е само в светлите глави на човечеството."
Само дето забрави да вметнеш отпред едно скромно "според мене... ''. Щот си го написал като универсален закон. Но да уточним: така мисли г-н Панко Анчев - литературен критик и философ, председател на комисията за култура в общинския съвет на Варна.
________
* Форумецът, написал горното, не обича да критикува, има собствен мироглед, не е председател на никакви комисии и е обикновен човек от народа
[/i ][i]
село е живот без граници, нали в крепостните стени е бил града, но сельо е носителя на простотията и духовния хоризонт на соца, такъв ще прави инвент, българия ще пребъде, забрави, с каскета на баща си и профит далаверката 
заалармиха, е, на крак с еуроцървули.... Господи, мене ми писна да ме концлагерят
Абе варна не беше ли Малката Мечка Бета - някои твърдят, че е най-отвратителното място в познатата ни Вселена, в сп. "Плейбойгърл" се появи статия, озаглавена "Ако някога ви омръзне Малка мечка Бета, това ще значи, че ви е омръзнал животът", там почти винаги е събота, следобед малко преди часа, когато затварят баровете по плажа. 
Пловдив обаче не го месете, той е "царски" град от 2350 години /само Дамаск е по стар/ и това си има значение, въпреки аварите, славяните и т.н. "нови провинциалисти". Преди 1878 година, само в Пловдив, от цялата сегашна България, жените са купували зеленчук от пазара, а не са скубели фитирията в двора!!! Затова и Берлинския конгрес измисли Източна Румелия с Пловдив главен град!! Да отдели вропейския град от България, та да се чуди какво да прави /което историята го доказа по подир/. 
