Изборите отшумяха, десницата сякаш преглътна резултата и продължи напред. Костов и Стоянов изгориха крехките мостове помежду си и отново тръгнаха по самостоятелни пътеки. Недоволни останаха само единици, а техният символ стана първата люспа в ДСБ - Димитър Абаджиев. Той заедно с Мария Капон, Елеонора Николова и Николай Младенов започнаха да се спрягат за



лицата на новата десница



Топлата връзка между тях не е от вчера. Капон и Абаджиев работят вече повече от година заедно в Брюксел и Страсбург в битието си на евронаблюдатели. Тримата с Николова често са придвижвали трудните напъни за общи действия на десницата в парламента. Същевременно всички те - малко или много - са си създали имидж на инакомислещи политици, които не понасят удрянето по масата на лидера.

От новата десница засега не смятат да правят партия, а обмислят форма на дискусионен клуб или фракция. Те се разграничиха от безличната позиция на лидерите си за втория тур. Вече осъществиха и първото си общо действие - внесоха поправка по казуса "Ванко 1". Предложението им не беше най-доброто възможно, но катализира надпреварата на идеи в опозицията и веднага се появиха още три варианта. Всички те ще бъдат разгледани в парламента и ако има воля от страна на управляващите, проблемът ще бъде решен.

Депутатите бунтари смятат да продължат в този дух - да пишат заедно малки, но ефективни законови промени, експертни позиции и становища, да подготвят съвместно въпроси към министрите за парламентарния контрол. По този начин тримата депутати биха могли да бъдат отрядът за бързо реагиране на десницата, където решенията се вземат трудно и често са подчинени на политическа конюнктура. При добра и упорита работа такива действия може да ги изведат на върха след три години като



новите естествени лидери на десницата



Не им липсва потенциал, но и не бива да пенкилерстват - Абаджиев и Николова са юристи, Капон и Младенов - икономисти. Бившият заместник на Надежда Михайлова в СДС е директор на Европейския институт, където работят някои от най-подготвените в областта на евроинтеграцията специалисти. В първите месеци и години на членство в ЕС точно такова експертно говорене за предизвикателствата и възможностите пред България ще се цени изключително много и в крайна сметка би могло да върне към урните унилия десен електорат.

Прав е Иван Костов, че няма много десни избиратели в България - по дефиниция богати, преуспели, бизнесмени, експерти, високо образовани. Има обаче много кандидати за такива - младите хора, които искат да успеят в собствената си страна и не ги интересуват мрачни приказки от миналото за ченгета, досиета и доносници. Освен това евроразочарованието от евентуалния скок на цените и масов фалит на дребния бизнес ще се стоварят върху гърба на тройната коалиция и протестният вот ще потърси своята алтернатива.

Пред новата десница



стоят редица дилеми и капани



Първата е участие на следващите избори - за евродепутати. Ако използват натрупаната популярност само за да си осигурят топли кресла в Брюксел, бързо ще попаднат в девета глуха. Същевременно, ако продължат да имат свой представител в Европарламента, ще имат много повече инструменти за правене на политика.

Най-близкият избор, който трябва да направят от новата десница, ще бъде още на 3 декември, когато ще се учреди партия ГЕРБ. Абаджиев не крие симпатията си към Бойко Борисов, но ако реши да свири някаква втора цигулка в партията на кмета, ще стане просто поредният политически ренегат, скокнал в трета поред формация. Ако новата десница се поклони на Бойко, бързо ще стане ясно, че те не могат да бъдат нищо повече от подгряваща група за дългоочаквания



генералски концерт в

изпълнителната власт



Рано или късно от новата десница трябва и да обявят за какво се борят - за нова партия, за ново ръководство в СДС или за свое местенце в ГЕРБ. В противен случай люспата от ДСБ Димитър Абаджиев, заместничката на Праматарски в ДП Мария Капон и членът на НИС на СДС Елеонора Николова ще си останат просто едни десни калпазани.