Вече няма утринна навалица пред фабриката за електроника в Гоце Делчев - един от последните бастиони на индустрията в България от съветско време. Някога в нея е имало 5000 работници, сега са едва 66.

Тук-там се произвежда по нещо. В повечето случаи възрастни мъже са се навели над антични пещи за топене на метал и стругове. Около тях е пълно с ръждясали машини и локви вода от течащия покрив. Текстилната и цигарената фабрика вече са затворени в този южен град, а младежите продължават да го напускат.



Емиграция



Гоце Делчев не е изключение. Докато нацията се модернизира, за да се отърси от социализма и да стане член на ЕС през януари, българите са принудени да напускат не само остарелите си работни места, но и страната си, за да намерят работа в чужбина. Българското население се топи най-бързо в Европа.

Стоян Ряшев е работил във фабриката за електроника 37 години. И двамата му синове са заминали за Испания. "Това е катастрофа. Държавата не се интересува от фабриката или от работниците - казва Стоян. - А младите хора не могат да останат, защото нямат какво да правят тук. Имаш чувството, че си в град-призрак. При социализма живеехме по-добре. Имаше сигурност и общност".

Кметът на Гоце Делчев Владимир Москов ме извежда на покрива на градския съвет и сочи зелените планини. "Прекрасно място - казва той. - Но ние знаем, че само това няма да задържи хората тук. Хората искат работа, те се нуждаят от работа. Трябва да оздравим отново местната икономика. Трябват ни повече държавни средства и инвестиции от чужбина, за да може всеки да има по-добри доходи и по-добро бъдеще."



Селска бедност



В страна, която някога беше известна със селското си стопанство, усещането за запустялост е още по-силно в селските райони.

Долината Кутела край границата с Гърция е била рог на изобилието - с орехови дървета, ябълки и сливи, отглеждани в колективните стопанства по времето на социализма. Но когато Съветският съюз се разпадна, пазарът на българските стоки си замина заедно с него. Сега всички тези дървета ги няма, а плодовете и зеленчуците, които хората слагат на трапезата си, са предимно от чужбина. Пейзажът е пълен с изоставени или полуизоставени села.

В Лещен до неотдавна е имало 40 семейства, но сега са само две. Между счупените керемиди на покривите растат плевели, а старо куче дреме под грохнала каруца.

Семейство Кирчеви са на повече от 70 години, но все още живеят от земята в Лещен. Те съжаляват, че съседите им са напуснали селото, че полята пустеят. Асен Кирчев спира за малко да остри брадвата си. "Не мисля, че тук се живее трудно. Аз съм на 79 години и цял живот съм работил на полето," казва той. "Младите хора обаче не се интересуват от земеделието. Те искат да седят на бюро."

Жена му Донка храни овцете в покрития с каменни плочи двор. "Имам ниви, останали от баща ми, които никой не иска да обработва. Нашите деца заминаха за града както всички други. Тук сме съвсем сами. Преди, когато имаше празници, всички се събирахме. Сега всичко е забравено. Не остана нищо."



Ниска раждаемост



Проучване показва, че ако тенденцията продължи, България ще изгуби една трета от своето население от 7.5 млн. души само след няколко десетилетия.

Бягството на хората ще се засили, тъй като членството в ЕС прави емиграцията по-лесна. Но зад тревожната статистика има още един фактор: българите нямат достатъчно деца. Повечето семейства смятат, че не могат да си позволят повече от едно дете.

С Весела Райкова се срещнах в един от парковете на София - тя гордо буташе в количка бебето си Радослав. Тя е биолог, а съпругът й е инженер.

Дори за тях обаче семейството е много сериозен ангажимент, обяснява тя. Радослав няма да има скоро брат или сестра.

"Разбира се, ние искаме да имаме повече деца. Бихме искали още две. Но аз не виждам как ще стане това поне през следващите пет години. Такива неща като детски дрехи са скъпи и трябваше да вземаме пари назаем. Всъщност, сред приятелите ни ние сме единствените, които имат бебе. Никой друг не може да си го позволи."

Депопулацията е сериозен проблем за българското правителство. Ако младите продължат да напускат страната или да не създават семейства, няма да има кой да плаща за пенсиите и социалните помощи.

Българският социален министър Емилия Масларова казва: "Предоставяме допълнителни данъчни облекчения, за да убедим двойките да имат повече деца. Имаме политика за подпомагане на майките да се завърнат по-бързо на работните места и ще има повече детски градини. Знаем, че хората искат да останат в България, ако могат."



Пропаст между поколенията



Обратно във фабриката. Стоян ме кани на вечеря заедно със съпругата си в малкия им апартамент, останал от времето на социализма. Храната - колбаси, сирене и салата, придружени с гроздова ракия, са домашно производство - за да се икономисва. На шкафа има снимки на двамата им синове - млади, силни момчета, които се трудят в Барселона.

Върховият момент настъпва, когато започва да звъни телефонът - обаждане от Испания. Да, момчетата са добре и шефът казва, че ще има още работа.

Но Стоян и Мария са тъжни, че семейството им е разделено. "Гоце Делчев изглежда като изоставено място", казва Стоян. Той се чувства самотен: "Виждам колко малко хора са останали във фабриката. Те имат тъжни лица и празни души. Срамно е, че не можем да бъдем с децата си. Но не виждам как това ще се промени."

По-рано оставих един от последните обитатели на Лещен - Асен Кирчев - на един хълм с вече подострената брадва да сече дърва на залез. Неговото огнище ще бъде единственото в селото тази вечер.