|
| Алиосман Имамов |
- Г-н Имамов, защо според вас се стигна до спора дали парите за отбрана трябва да се покриват чрез по-високия акциз за горивата или с друго нещо?
- Този спор не е основателен, защото всички източници на приходи за бюджета отиват на едно и също място независимо от това дали са от акцизи, ДДС или други данъци. Приходите не са адресирани и следователно този спор е излишен. За да се съхранят параметрите на бюджета, трябваше да се увеличи както разходната, така и приходната част на бюджета. Повишаването на приходите от акцизи върху горивата беше най-допустимо.
- Кой точно предложи да се вдигнат именно акцизите по време на срещата на тройната коалиция в понеделник?
- Бяха обсъждани всички възможни варианти. Министър Орешарски направи ясна и категорична препоръка да се използва вариантът с акцизите.
- Какви бяха другите варианти?
- Единият беше да се вземат средствата от всички министерства пропорционално, като се намалят разходите им. Другият вариант е да се търси външен източник, например европейски фондове или дори външни заеми. Третият вариант беше да се увеличат приходите със съответната сума и съответно да се увеличат разходите за Министерство на отбраната. Политическият съвет по настояване на министър Орешарски предпочете варианта с акцизите.
- Защо не се прие вариантът да свият разходите на министерствата?
- Сегашният вариант е по-безболезнен, защото всяко министерство вече е наясно със своите разходни тавани и реакциите биха били крайно негативни.
- Обсъждано ли беше увеличение на други косвени данъци вместо по-високите акцизи?
- Не. Беше предпочетено увеличението на акцизите на горивата, защото то е на дневен ред. Ние имаме график за това увеличение.
- Вече има ли приблизителни данни с колко ще поскъпнат горивата? Сметките показват, че увеличението ще е около 10 ст. на литър бензин...
- Ще е спекулация, ако се говори за точно увеличение на цените заради вдигането на акцизите, защото те са само един от компонентите. Много важно е каква ще бъде себестойността на горивата догодина. Предложението беше увеличението да е с 0.1% от прогнозирания БВП, т.е. около 51 млн. лв. Точният размер на по-високия акциз е въпрос на конкретни разчети.
- Не е ли парадоксално, че НДСВ успя да се наложи за парите за отбрана, а БСП не успя да надделее пенсиите да се вдигнат от 1 януари?
- Няма основание за сравнение между двете искания. Трябва да се знае, че по отношение на парите за отбрана имаше определен консенсус между коалиционните партньори. Пък и в случая става дума за по-малка сума, която може да бъде осигурена. Що се отнася до предложението за пенсиите и заплатите, там става дума за повече от 200 млн. лв. Това е сериозна величина, която би затруднила всякакви последващи преструктурирания на бюджета. При това 200 млн. е минималната сума, аз мисля, че става въпрос за много повече пари.
- Имало ли е предложение и увеличението на бюджетните заплати да се измести с 6 месеца, т.е. от Нова година?
- Доколкото знам, първоначалното искане на министър Масларова беше за по-ранно повишение и на пенсиите, и на заплатите.
- Вие коя от двете позиции подкрепяте?
- Ние сме за увеличение на пенсиите и заплатите в рамките на възможното, но моето мнение е, че и двете мерки могат да имат нежелателен икономически резултат за България. Увеличението на акцизите на горивата със сигурност ще има негативен ефект върху увеличението на цените на всички стоки. Предвид високата енергоемкост на нашата продукция това ще се отрази негативно на инфлацията. Що се отнася до заплатите и пенсиите, те ще предизвикат допълнителен натиск върху вътрешното търсене, което също ще стимулира по-висока инфлация през следващата година.
- Икономистите обясниха, че НАТО изисква от кандидатките си да отделят около 2% от БВП за отбрана, а България сама е поела ангажимент за повече, т.е. за 2.6%.
- Наистина искането за увеличение за средствата за отбрана не беше в детайли мотивирано. Например нямаше информация за това какъв е процентът за разходите за отбрана в другите европейски страни, в кои документи, по какъв начин и до каква степен България е поела ангажименти за увеличение на средствата за отбрана. До известна степен това искане се прие по-скоро като претенция на един коалиционен партньор, а не толкова защото е сериозно мотивирано.
- Имаше коментари, че тези пари може да се набавят по друг начин - например да почне да разпродава ненужни имоти?
- Проблемът е, че процедурите по приватизация и концесиониране на ненужните имоти на ведомствата са твърде тромави. Освен това министерствата нямат интерес да ускорят тези процедури, защото средствата, които се получават, отиват в републиканския бюджет.
- Каква е причината НДСВ да настоява толкова силно за парите за отбрана според вас?
- Има обективни причини, защото армията се нуждае от повече средства, за да отговаря на изискванията на НАТО. Но има и чисто политически - това министерство се ръководи от представител на НДСВ.
- За какво ще настоявате между първо и второ четене на проекта на закон за бюджета?
- Взе се решение всички предложения между първо и второ четене да се правят от коалиционните партньори и да бъдат одобрени от политическите ръководства и на трите партии. Всички предложения, които не са съгласувани с политическите партии, трябва да се разглеждат като резултат от лична инициатива, която няма политическа подкрепа. Ние няма да ги подкрепим.
Възможно е между първо и второ четене да има предложения за вътрешни преструктурирания. Например няма причина да не се приеме преразпределение на средства от едно ведомство в друго, ако има взаимно съгласие. Нямам нищо конкретно предвид.
- И все пак - какви ще са споровете по бюджета оттук нататък?
- Два основни проблема ще се обсъждат по-сериозно. Това са бюджетът на София и средствата за другите общини. По тези въпроси много се спекулира и често се правят предложения за увеличаване на средствата главно за капиталови разходи за общини, тясно свързани с един или група депутати.
- Как политическите сили ще се разпределят по въпроса за бюджета на София, която иска 50% от платения от нейните граждани ДОД да й се върне от държавата чрез субсидията?
- На базата на фискалната и данъчната логика няма основание да бъде прието такова предложение. То ще е във вреда на по-бедните общини, които получават средства от по-богатите. Учудващ е фактът, че подобно предложение за увеличаване на данъчните средства на София се подкрепя от социалдемократите, които по принцип би трябвало да бъдат на страната на по-слабите общини в България.
- Т.е. вашата партия няма да подкрепи исканията на столицата?
- Смятаме, че София има проблеми с финансирането, но те трябва да се решат със закон за столицата на България. Там могат да се предвидят специални механизми за преразпределение на този данък след сериозен анализ на собствените приходи на общината. Тя има значителни предимства пред останалите общини, има много недвижими имоти, собственост, които могат да продават, да концесионират и т.н.
- Очаквате ли по отношение на бюджета за София също да се намеси политическият момент както за парите за отбраната?
- Няма как да стане, защото МО се ръководи от министър, който принадлежи към една от управляващите политически сили. Това правило не важи за София. Възможно е да има негативен политически ефект, ако някой депутат чрез своето гласуване "против" изрази политическото си отношение.
- Защо на съвета не бяха обсъждани спорните въпроси за данъка върху хазарта и затварянето на безмитните магазини?
- Вероятно тези въпроси не са от такъв ранг, че да бъдат включени в дневния ред на коалицията, и могат да бъдат решени на по-ниско равнище.
- Странно как въпросът за данъка върху хазарта забуксува в парламента и бе върнат на премиера за становище, пък не е толкова важен, за да се обсъди на коалиционен съвет?
- За да се включи в дневния ред на коалиционния съвет, въпросът трябва да засяга и макрорамката на бюджета.
- В каква посока вървят решенията - за единен 10-процентов данък или да се запази диференцираният от 8 и 12 % в зависимост от играта?
- Предполагам, че скоро премиерът ще оповести своето решение, което ние ще подкрепим.
- Спорът за ставката не е много ясен. Създава се впечатление за лобистки натиск, отколкото за спор по същество.
- Има основание за подобни съмнения. Моето лично мнение е, че хазартът трябва да се облага с единна ставка. Няма логика да се диференцира ставката само заради мащабите на хазартната дейност - големите да плащат едни данъци, а малките други. Все едно по-мащабните фирми да се облагат с голям данък, а малките - с малък. Няма логика.
- Странното е, че министърът на финансите се разграничи от позицията на правителството и предпочете да се запази диференцираният данък...
- Това според мен е един от парадоксите на политиката.
- ДПС вече обяви, че иска безмитните магазини да се запазят. Но стана ясно, че Еврокомисията настоява да се затворят магазините за пристигащи пътници. Ще промените ли позицията си?
- Още не е ясно дали има подобна категорична забрана. Последните становища на експертите са, че европейските директиви не забраняват съществуването на безмитните магазини, ако отговарят на определени изисквания. Ако това е така, ние нямаме основание да ги премахваме, защото България ще загуби от това. Такива обекти ще съществуват от другата страна на границата и клиентът ще харчи парите си там, а не в България.
