Датата 10 ноември вече носи трепет във все по-малко сърца. Събитията, които вълнуваха едно време всички българи, вече са част само от историята.

След време сигурно ще стане ясно какво се случи преди 17 години - дворцов преврат, революция, установяване у нас на новия световен ред или нещо друго. От днешна гледна точка обаче не можем да не отчетем един факт - българският избирател като такъв вече навлиза в годината, в която навършва пълнолетие. Преди 1989 г. у нас избиратели нямаше. Имаше тълпи хора, които водеха почти насила до урните - за да се осигури поредната изборна победа на всемогъщата БКП с 99.99%. Независимо от възрастта ни всички ние вече караме 18-ата си година като избиратели.

Може би е случайно, че



това съвпада с влизането на България в ЕС



Ако се вгледаме в поведението на избирателя през всичките тези години, няма как да не забележим, че навършването на пълнолетие не е просто каламбур. Българският гражданин преживя своето детство, мина през пубертета и все повече проявява качества на разумен човек. В началото на 90-те години избирателят бе едно малко дете, което лесно залъгваха и манипулираха. Към края на миналото десетилетие пък се прояви като юноша-бунтар, готов да срине държавата си, за да изгради след това един по-добър свят. Всички тези очарователно наивни помисли окончателно изчезнаха, след като в началото на този век избирателят разбра, че всеки, който му обещава светло бъдеще, е просто поредният популист. Дори да е със синя кръв.

Проблемът обаче е, че единствената проява на разума на избирателя засега е отказът от гласуване. Негласуващите, разбира се, си имат сериозни основания. Те са разумни хора и искат да изберат нещо наистина добро, а не да подкрепят по-малкото зло. Така у нас властта взеха партии, чиито избиратели все още гласуват по-скоро на принципа отпреди 1989 г. Те са малцинство, но гласовете им са с огромна тежест, предвид апатията на мнозинството.

Именно в това е основното



предизвикателство пред днешния политически елит



Ако в неговите среди се появи човек, който съумее да събере симпатиите на разумния избирател, той ще спечели победа, пред която вероятно ще бледнеят постиженията и на Иван Костов през 1997, и на Симеон Сакскобургготски през 2001 г. и дори на Георги Първанов през 2006 г.

Сигурна рецепта как да стане това едва ли има, а и хората у нас вече не се лъжат лесно. Дори рейтинговата икона Бойко Борисов не може да разчита само на мъжественото излъчване, внушителния мускул и прекрасния опорно-двигателен апарат. При срещите си с обществеността на генерала му се налага да се среща не само с фенове, но и с хора, които се интересуват какво точно би могъл да направи за избирателите си. Времената на "Кой не скача е червен" и "Вервайте ми" са вече минало.

Със сигурност обаче на разумния избирател би се понравил политик, който му покаже, че няма да разчита само на инерцията, идваща от ЕС. Хората вече са наясно, че у нас



параметрите на политиката почти не се променят,



независимо от това кой е на власт, тъй като голяма част от тях се задават от Брюксел. Това е и една от причините, поради която избирателите губят интерес към изборите. Ако някой политик обаче съумее да надскочи това ниво, той определено ще има успех. Разумният български гражданин има нужда да знае, че именно той е господар на съдбините на държавата си. Явлението "Атака" донякъде е отражение, макар и в нелицеприятна форма, и на тези настроения. Господар на собствените си съдбини не означава непременно противопоставяне на ЕС. Това все още не се осъзнава от нашите политици и затова много често техните колеги от ЕС всъщност са по-големи българи от тях.

Лидерът, който иска да спечели на своя страна мнозинството разумни избиратели, също така не трябва да обещава неща, от които след това да се отмята, обяснявайки, че е заварил държавата в лошо състояние - дежурно обяснение на нашите политици през всичките тези години. Би било хубаво, ако предварително е наясно с какво се захваща и какво може да свърши. Така той по много убедителен начин ще покаже на разумните хора, че е един от тях. Черешката на тортата би било, ако някой политик съумее да внуши, че осъзнава обществения интерес и ще го поставя - ако не преди, то поне наравно с партийния.

Накратко - разумни избиратели дал Господ, търсят се разумни политици!