8-месечната сага, наречена "20-годишно ирландско месо", започна да струва много пари на държавата. Разбира се, най-хубавото е, че не го изядохме, защото имаше реална опасност и това да стане. Така, както вече се е случвало, а и няма гаранция, че няма да продължи да се случва. Но след първоначалното облекчение, че вмирисаното месо бе заловено, се оказа, че и да се отървеш от него не е нито проста, нито евтина работа. А историята с мръвката напомня случая отпреди години с ромската фамилия Зрънкови, която за да не буни видинския квартал "Нов път", беше разселвана от град на град.

До момента решаването на случая струва минимум 35 600 лева. Възможно е да сме пропуснали някой харч. Крайната сметка ще бъде поднесена на данъкоплатеца. Всъщност би трябвало да я плати виновният вносител, но той дължи на държавата вече милиони и никой не му ги търси.

Всичко започна от Деня на митничаря - 26 януари. Три дни преди тази дата през 2006 г. тировете на ямболската фирма "Булимпекс", собственост на бизнесмена Георги Георгиев, изчакват на митница Кулата сякаш да настъпи тържествения 26 януари и по обед на същия ден докарват престарялото месо за оглед. Пада им се ветеринарната инспекторка Таня Джекова, която забелязва, че стоката е с



фалшиви документи за внос,



на които не се вижда дори датата на производство, но пък има печат, разрешаващ вноса.

Всъщност вносителят едва ли е и очаквал подробна проверка. Защото, както се разбра по-късно, още в края на ноември предишната година същата фирма е внесла в страната близо 50 т от старото месо, които са били превърнати в саздърма. Тогава печатът е сложен от шефа на Джекова, Димитър Шаламанов.

За нещастие на вносителя новите 75 тона от токсичната храна не успяват да стигнат до трапезата ни, защото в тържествения ден шведски наблюдател участва в проверката и забелязва върху кашоните числото "86". Той веднага се усъмнява и по сигнала му кашоните остават под забрана на митническия терминал.

"Сега" потърси информация от Агенция "Митници" и Национална служба "Гранична полиция" за направените разходи по съхранение на старото месо на Кулата. Конкретни цифри за периода 27 януари - 1 октомври предостави само Агенция "Митници". Гранична полиция се позова на член 198 от НПК, в който се казва, че материалите по разследването не могат да бъдат разгласявани без разрешение на прокурора. Във всеки случай едва ли виновният вносител ще извади парите от джоба си.

Само за изследвания за възрастта на месото митниците плащат 200 лв., гласи справката. Първоначално от НВМС заявиха, че няма да изследват месото, защото то е без легални документи за внос и според закона не може да се допусне в страната. Ветеринарният закон изисква проби да се вземат само вътре в страната. Заради големия интерес все пак ветеринарите нарушиха закона и взеха проби на митницата. Именно тогава шефът на регионалната служба на ветеринарния контрол в Благоевград Михаил Бащавелов, след като видя месото, заяви, че то изглежда хубаво и че не е по-старо от година. След дни докторът се отрече от думите си и заяви, че не е определял възрастта на мръвката, а столичен всекидневник си направил свободна интерпретация.

Истината дойде с факс на Ирландската ветеринарна служба, където ясно бе написано, че месото е 20-годишно. Ирландците добавиха, че са продали общо 1200 т такова говеждо на Холандия за производство на кучешка храна.

Стоящите доскоро на Кулата 75 т, както и внесените и направени на саздърма още в края на 2005 г. 50 тона са от същата партида, стана ясно от факса. По-късно лабораторните изследвания в София показаха, че месото не отговаря на БДС и не става за ядене. Тестът обаче не можа да покаже възрастта му.

След всички тези разкрития прокуратурата в Петрич започна дознания, а по-късно повдигна и обвинения и определи месото като веществено доказателство.

В продължение на 8 месеца 75-те тона бъдеща храна за кучета се съхраняваха в три хладилни контейнера, като



токът за тях струва на митниците по 35.22 лв. за денонощие



За да не бъде разграбено посинялото месо, му бе сложена и 24-часова охрана. Месечно тя е струвала на държавата по 39 лв. по данни на митниците. Сумата изглежда малка, но вероятно това е част от общите разходи за охрана, които по принцип прави митницата в Кулата. Общо за електроенергия и охрана за 8-те месеца държавата е дала близо 8835 лв.

През юли тройна експертиза от окръжната прокуратура в Благоевград показа, че ирландското е не само старо, но и канцерогенно. Магистратите постановиха то да бъде унищожено в екарисажа в Шумен до 31 юли. Собственикът на мръвката Георги Георгиев обжалва това решение пред апелативна прокуратура и заяви, че си иска месото, за да прави кучешка храна от него. Искането му бе отхвърлено, но това удължи престоя на месото на Кулата с 2 месеца. Извършените експертизи по случая струват на хазната нови 500 лв.

Същевременно Районната прокуратура в Петрич заведе дело срещу Георги Георгиев с обвинение за внос на общо 125 тона 20-годишно ирландско с фалшиви документи.

Справка в системата ДАКСИ показва, че общо в регистрацията на 26 фирми се появява името на Георгиев. На 17 от тях той е собственик, на други 8 е управител и само на една е съсобственик на 50%. В медийното пространство бяха тиражирани и мнения на антимафиоти, според които Георгиев е собственик или е свързан с общо около 50 фирми в цялата страна, а само задълженията му към държавата от невъзстановен ДДС надхвърлят 41.5 млн. лв. По-голямата част от регистрираните фирми на практика не съществуват.

Заведени са дела и срещу инспекторката Таня Джекова с обвинение, че е съставила неверен документ за внос на месото и срещу шефа й Димитър Шаламанов, че е разрешил влизането в страната на 50 т от същото посиняло говеждо през ноември м. г. Прокуратурата в Пловдив пък започна разследване за тези 50 тона. Обвинена там е само санитарната инспекторка Мариана Панайотова, с чийто подпис месото бе пуснато в цеховете за саздърма.

Разходите на Агенция "Митници" за командировки до прокуратурата и екарисажа в Шумен възлизат на 980 лв.

Извозването на трите тира със старо месо от Петрич до Шумен пък струва на хазната още 10 000 лв. По пътя посинялата мръвка се радва на въоръжена охрана.

Вътре в камионите двама гранични служители съпровождат месото, а отвън го пазят още четирима граничари. През всяка област полицейска кола на съответното управление се движи също до камиона.

Опит да се сложи край на сагата бе направен именно в предприятието за обезвреждане на животински отпадъци в Шумен, така наречения екарисаж. Там от 24 септември до 3 октомври посинялото месо бе унищожено. По думите на шефа на митницата в Петрич Христо Обретенов



изгарянето му струва на хазната нови 13 800 лв.



Шефът на екарисажа Тошко Александров пък заяви, че след унищожаването на месото са се получили 15 тона месокостно брашно. Преди години този остатък се е добавял към фуражите за храна на животните, но от тази година заради недопускане появата на болестта "луда крава" със заповед на аграрния министър Нихат Кабил брашното се изгаря в циментов завод. Унищожаването на всеки тон от отпадъка ще струва на държавата 41 евро. Така за изгарянето на всичките 15 тона агроведомството ще трябва да заплати 1230 лв.

И сагата приключва, но само наужким. Защото циментовият завод в Девня отказа да изгори месокостното брашно и агроминистерството започна преговори с концерна "Холцим". Ако не се стигне до изгаряне в пещите на неговите циментови заводи в Плевен, нищо чудно след време да разберем, че и съхранението на месокостното брашно не е било безплатно и сметката от 40 000 лв. да набъбне още.

Агенция "Митници" ще си търси парите, изхарчени за унищожаването на говеждото от вносителя Георги Георгиев, твърдят оттам. Интересно е обаче колко време ще мине дотогава, а и как Георгиев ще бъде принуден да възстанови парите, след като е ясно, че вече дължи милиони на държавата.