|
| На 25 април 2005 г. Русе и Гюргево отпразнуваха заедно подписването на договора с ЕС с концерти първо в румънския град, а после и от другата страна на границата. |
Между румънци и българи стои вече само езиковата бариера. Но тя никъде не е проблем, щом можеш да си плащаш сметките. Има и още една спънка, специално създадена от общината в Гюргево. Колите, които влизат и излизат от Румъния, трябва да плащат екотакса от 40 евро. Историческата ирония е, че именно Гюргево "има очи" да се прави на блюстител на еконормите.
А само преди 20 години за русенци Гюргево беше синоним на черен кошмар. Години наред преди 10 ноември, а и малко след това, химическият комбинат на отсрещния бряг на реката тровеше русенци. Екологичният проблем роди и част от българските дисиденти. Имаше Комитет за спасението на Русе, който се бореше не срещу Николае Чаушеску, а срещу Тодор Живков. Единствената антиправителствена демонстрация, състояла се някога в социалистическа България, бе именно в Русе. Майки с бебешки колички преминаха през главната улица на града, протестирайки, че тогавашната власт не си мърда пръста срещу химкомбината в Гюргево в името на пролетарския интернационализъм. По този повод бе създаден и документалният филм на Юри Жиров "Дишай", сдобил се също с дисидентска слава.
От мрачното минало на Русе и Гюргево днес няма и помен. Филмът, който се върти тук всекидневно, може да бъде наречен "Купувай".
В центъра на българския град вече често се чува румънска реч. Според изпълнителния директор на асоциация "Еврорегион Данубиус Русе - Гюргево" инж. Любомир Симов цените от нашата страна на Дунав са с 40-50% по-ниски от румънските. Затова и понякога гостите оставят по 3000-4000 лв. в магазин "Метро". Още повече, че в малкото Гюргево - 60 000 жители, няма хипермаркети на големи търговски вериги. Комшиите карат тук колите си на поправка в сервизите на "Мерцедес", "Ситроен", дори носят и телевизорите си за ремонт през границата. "Идвам десетина пъти месечно, купувам си сирене, боза", казва художничката от Гюргевския музей Петра Шербанеску. "Тук имам много приятели, а когато имам пари, си купувам хранителни продукти, обувки, дрехи. Взех си и телевизор. Тук всичко е по-хубаво, по-вкусно, а и по-евтино, но за сметка на това с по-добро качество. Ще празнувам и Нова година в Русе, не знам още в кое заведение", обяснява художничката.
"Над 100 румънци са посрещнали миналата Нова година в русенския хотел "Дунав", обяснява Любомир Симов. Той твърди, че много от северните съседи се насочват вече и към Велико Търново, като постепенно заливат Северна България. В Гюргево има само един хотел, две-три заведения, а в Русе хотели и ресторанти - бол.
Константин Стоенеску е университетски преподавател в Букурещ. Той посещава България често като член на неправителствена организация. "Аз се чувствам тук като турист и задължително посещавам ресторанти и кафенета, за да изпия една бира. Много харесваме вашата "Загорка". Впечатлен съм от различните български специалитети, за мен е интересно да разучавам различната храна на всяко населено място. Консумирам най-характерното, свързано с местните традиции", обяснява Стоенеску. Гостите от северната страна на Дунав
си купуват задължително суджук и луканка,
защото нямат сухи месни специалитети, а много ги харесват. Много се харчи локумът и както стана ясно - бозата.
Според Любомир Симов постепенно започва концентрация на бизнесинтересите от двете страни на Дунав. Румънци купуват имоти в Русе, оглеждат терени за складови бази, дори и за изграждане на предприятия, пазаруват жилища. Само през последните 2-3 месеца търговията с имоти в дунавския ни град се е засилила много. "Освен че България е по-евтина държава, тук и условията за бизнес се подобряват, особено сега с намалението на данък печалба до 10%, това привлича румънците, където е 17-18%",обяснява Любомир Симов. Той твърди, че услугите в областта на туризма и търговията са по-добри, отколкото в Румъния. Интересът е от страна на фирми преди всичко от Букурещ. И Русе, и Гюргево имат свободни безмитни зони, които дават допълнителни възможности. Фирми от вътрешността на България пък също правят свои филиали в Русе, за да атакуват северната ни съседка. Например пловдивската "Филкаб", която търгува с кабели, проводници, осветителни тела, има база от пет месеца в Русе. 60% от продукцията на русенската "Интертрейд", която прави кашони, заминава за Румъния. "Не става дума за фирми от национално значение като "Приста ойл", които от 5 години са стъпили трайно на пазара в северната ни съседка, имат дистрибуторска мрежа и т.н. "Еврорегион Данубиус" помага на по-малките им събратя при намирането на партньор от другата страна на Дунав", обясни Симов.
Над 100-хилядният Русе
предлага много повече възможности от румънския си побратим,
който разполага само с един хипермаркет на френска верига. "В България са по-евтини хранителните стоки, конфекцията, техниката. Това е така от години и ще остане така. Стандартът на двете държави е близък, но разликата в цените е съществена, това привлича румънците. Страната ни е по-уредена, по-интересна", смята Симов. "Особено в последните години, след като спряха кражбите на коли по шосетата, тъй като преди се притесняваха да пътуват по нашите пътища. След инвазията по Черноморието през тази година предстои подобна в цяла Северна България", твърди шефът на "Данубиус".
В момента Симов съдейства на румънска фирма да построи фабрика за термична обработка на метали.
За българите интересът към Румъния на този етап се изчерпва най-вече с привлекателността й на пазар, на който се пласират български стоки. За русенци има и едно допълнително предимство. Вместо до пътуват до София, за да летят до чужбина, те редовно използват летищата на Букурещ.
"Гюргево и Русе имат обща история, свързана с Влад Трети, известен като Дракула, който е върлувал къде като освободител, къде като опожарител и разрушител в двата града", разказа шефът на Историческия музей в Русе Николай Ненов. "Помнете ми думата, Русе и Гюргево ще спечелят най-много от влизането на двете страни в Евросъюза", прогнозира историкът, който подготвя общи проекти с колегите си от музея на север от Дунав.
След близо 50-годишното прекъсване на интензивни политически и икономически контакти между България и Румъния, които неизбежно се отразиха и на двата града, днес освен активният алъш-вериш, се сключват и първите смесени бракове. Наскоро българин от русенските села си прибрал булка от Румънско. В Русе има няколко смесени семейства.
Езиковият проблем също не е чак такава пречка, защото
младите и от двете страни се разбират на английски
В Русе започват курсове по факултативен румънски в местни училища. "Двата народа не се познаваме добре, медиите пишат само за лошите неща, едва напоследък започваме да се поглеждаме по-дружелюбно и като равностойни партньори", признава Любомир Симов. "Масовият румънец мисли, че ние сме по-скапаната нация, а ние мислим обратното", смее се Симов.
Основна спънка в по-активното движение на хора и стоки между Русе и Гюргево си остават екотаксите на ГКПП "Дунав мост". Налага ги румънската община. Отиване и връщане до един от двата града струва 40 евро. Извън това е и зелената карта, за която поне е ясно, че ще влезе в застраховката "Гражданска отговорност" от 1 януари.
Гюргево събира еко и транзитна такса. "Надявам се да паднат от догодина. Ако не, вече ще можем да ги съдим", каза преди месец в Русе външният министър Ивайло Калфин. "Цяла Румъния и цяло Русе не може да се справи с кмета на едно малко Гюргево, явно нашите искат да са в добри отношения с него", казва пък Симов. Кметът Лучиян Илиеску бе избран за почетен гражданин на Русе на общия празник на двата града Гергьовден.
|
| Гюргево има 60 000 жители и само един хипермаркет за разлика от Русе. Румънците, които получават по-добри заплати от българите, оставят парите си у нас. |
|
| Русенчета и деца от Гюргево се срещат с рисунки на Дунав мост в празник за общото европейско бъдеще на двете съседки. |
|
| Единственият начин да се избегнат досадните гюргевски екотакси от 40 евро е Дунавът да бъде прекосен с корабче. |
