Меглена Кунева бе отличничка в Брюксел на изпита за поста еврокомисар. Тя изрече магическата формула, която трябва да спазват българските власти, за да получават похвали в Евросъюза. Вълшебните думи са кратки и ясни: "Ще слушам!". Формулата трябва да се прилага, дори двете страни да са на различни мнения.

Изявата на Кунева съвпадна с още едно знаменателно за България събитие. Днес Европейският парламент (ЕП) ще обсъжда в пленарна зала годишния доклад на своя наблюдател за България Джефри ван Орден, който е най-критичният досега. Междувременно документът обрасна с поправки, добавени и от самия докладчик, които втвърдиха още повече тона му. Защо става така, че евродепутатите галят с едната ръка член на българското правителство, а с другата въртят шамари на същото правителство? Нали точно Кунева е неговото лице пред Европа? Нали тя поемаше ангажименти от името на България, за които сега ни проверяват как ги изпълняваме?

Обяснението е в някои



тънкости на езика



Какво всъщност се крие зад думите на Кунева завчера: "Дори да бъдем на различни мнения, мога да обещая, че ще ви слушам". Някои прибързано решиха, че това означава "Ще бъда послушна". И сбъркаха. Евродепутатите, които отдавна настояват да получат по-силна роля чрез контрол над изпълнителния орган - Комисията на ЕС, изръкопляскаха. Анализатори, които смятат, че Кунева е водила преговорите с ЕС формално и само е изразявала съгласие, решиха, че това е едно недобре премислено признание. Истината е друга. Кунева употреби думата "слушам" в буквалния й смисъл, т.е. "изслушвам", а не в преносния - като "послушание". С други думи: Дори и да сме на различно мнение, поне ще ви изслушвам.

Точно това прави цялото българско правителство, когато получава критики от ЕС. То си кара, както си знае, но любезно дава вид, че слуша какво му се говори. Тъй като Брюксел няма точен еквивалент на пословицата "В едното ухо влиза, от другото излиза", номерът минава. Санкциите, с които ни заплашва, се разсрочват след всеки доклад въпреки употребата на все по-строги фрази. Надеждата е, че посланието на ЕС най-сетне ще бъде схванато.



Българите не са бавноразвиващи се,



които не разбират какво им се говори. Това се отнася и до министрите. Най-острите критики срещу страната ни са в сферата на правосъдието и вътрешния ред. Нима никой не ги чува? Депутатите улавят всяка дума от Брюксел и Страсбург и я претворяват в закони. Те са ударниците в държавата и са готови да коригират всичко - от конституцията до наредбата за правата на домашните животни - само и само да подготвят страната за членство. Допреди година еврочиновниците се радваха: "Слушат ни", и ни окуражаваха да продължаваме. Постепенно обаче започнаха да се замислят: сипят закони като из попски ръкав, а положението не се променя. Бандитите си шетат на свобода, а "неизвестен извършител" от време на време ги отстрелва, колкото да поддържа популацията им здрава и силна. Нито едно поръчково убийство не е разкрито, нито един бос на мафията не е осъден или поне назован публично.

Кунева простодушно даде завчера обяснение какво означава това: "Най-страшно за мен е да има законодателство, което не се прилага - мъртвородено законодателство". Разбира се, тя имаше предвид европейските директиви, а не положението в България, но всеки можеше да върне топката в полето на нейното правителство. Точно такава е целта на доклада на Ван Орден и на поправките към него.

Играта на оглушки като всяка друга няма как да е безкрайна. Както се видя, отсрочването на санкциите не означава отказ от тях. С приемането ни в ЕС нашият език става официален в Брюксел и скоро всички забележки ще се сипят върху държавата на чист български. На първо време ще ни отрежат онези пари, за които нашето правителство толкова много се вълнува дали ще носят надпис и на български. Брюксел е прав, че няма смисъл да добавя български надпис на еврото, защото вече се знае, че вместо то да влезе в България, ще започне изтичане на левове, за да си плащаме за членството и глобите, с които ще ни наказват, докато не започнем не само да слушаме, но и да изпълняваме.