Една от нелеките битки на данъчния фронт тази година бяха даренията, които гражданите могат да правят на друго физическо лице. Финансовото министерство твърдо застана зад тезата да се премахнат облекченията заради невиждания бум на измами. На противоположното мнение бяха засегнатите - хората с увреждания. Те смятат, че МФ изнася твърдения, които не може да докаже, и че е против принципите на правовата държава коректните дарители да страдат заради нарушителите.

За какво става въпрос?

За една година



даренията между граждани са скочили тройно



- от около 6 млн. лв. през 2004 г. на 21 млн. лв. през миналата година. Над 90% от тази сума са били благотворителност към лице с увреждане. За сравнение - даренията към фондове, училища, болници, фондации са били едва около 2 млн. лв. От 2002 г. пък увеличението е почти 20 пъти. Ако през 2004 г. дарения са направили около 8000 граждани, то през миналата година техният брой е бил близо 28 000. Средният размер на дарение, направено от един човек за годината, е над 800 лв. Това са все числа, взети от данъчните декларации.

Две са вероятните интерпретации на данните - или сърцето на много повече българи изведнъж е започнало да бие по-благотворително, или безпогрешният нюх на българина е надушил далавера.

"Нито един социален процес не може да се развие толкова бързо", смята Весела Герчева от Български донорски форум. Още повече че специалистите от неправителствения сектор са категорични, че не данъчните облекчения стимулират хората да даряват.

"Да се правят договори за дарения и да се превъртат някакви пари, за да се спестят 200 лв. данък, започва да се превръща в национален спорт", твърди директорът на дирекция "Данъчна политика" в МФ Людмила Елкова. В министерството са убедени, че голяма част от парите, които се ползват като облекчения, на практика не стигат до лицата, които би трябвало да подпомогнат. "Това обаче трудно се доказва", признава Елкова. За да се ползва облекчението, е достатъчен документът от ТЕЛК, който се прилага към данъчната декларация, а също и уверение, че дарението е получено. "Данъчната администрация няма смисъл да бъде впрягана да разследва въртележки със средства, защото това би отнело сериозен ресурс, а резултатите не биха били големи," казва Елкова.

Проблемът според експертите е, че в случая става дума не толкова за големи суми, които могат да провалят бюджета, колкото за



масово явление, което дава лош пример



Затова МФ предложи да се постъпи радикално - да няма никакво данъчно облекчение, когато фирма или гражданин дарява на физическо лице. Депутатите обаче не прегърнаха идеята и в крайна сметка в закона влезе по-мек вариант. Той предвижда данъчната основа да се намали с направените през годината дарения, когато те са до 5%, а не до 10%, както бе до момента. Това важи обаче за всички дарения, които правят физическите лица, т.е. към фондации, училища, болници, фондове, БЧК, към социално слаби, сираци, наркомани. През следващата година министерството ще следи как работи новата мярка и ако съмнителният бум на дарителството не спре, отново ще се мисли за по-тежки мерки спрямо благотворителността, независимо лъжлива или истинска.

Проблемът на взетото от депутатите решение е, че покрай фиктивните дарения на физически лица вече е ограничено и облекчението, когато човек дари например на училище, болница или фонда за лечение на болни деца към здравното министерство. "Само с това решение злоупотребите няма да спрат. Най-лесно е да се орежат облекченията, а това, от което има нужда, е контрол", коментира Елица Баракова от фондация "Помощ за благотворителността в България". Според нея недостатъчно хора знаят за данъчните облекчения, а немалка част от тези, които са ги научили, ги ползват за злоупотреба.

Според Български донорски форум обаче облекчението от 5% е оптимално, не е по-ниско от редица европейски държави, но остава проблемът за контрола. "Убедена съм, че зад по-голямата част от тези над 20 млн. лв. не стои действителна подкрепа и реално тези пари не помагат на хората с увреждания", смята Герчева. Проблемът и според нея е, че данъчното облекчение



не е обвързано с работещ механизъм за контрол



Още повече че за даренията между граждани няма ограничение за свързани лица, както е при фирмите. Това означава, че човекът може да "дари" сумата на своите родители, брат, сестра и т.н. "От една страна, това е правилно, защото например аз като лицето, което подпомага и издържа тези хора, е редно да мога да даря първо на собствените си баща и майка, а не на съседа. Но липсата на такова ограничение също спомага за нарастване на фиктивните дарения", обяснява Даниела Влъчкова от МФ. "Сред хората е станало популярно, че могат да си намалят данъка просто защото имат роднина с увреждане и дори не знаят, че става въпрос за дарение. Твърде много мярката се е популяризирала в посока, различна от целта", разказват от МФ.

Освен това тези дарения не се облагат с 5% данък по закона за местните данъци и такси. Така този, който бъде надарен, има интерес да получи парите, защото той на практика не плаща никакъв налог върху тях.

Финансовото министерство признава, че за проблема няма лек и че собственото им предложение за премахване на облекчението при дарение от един гражданин на друг е твърде крайна мярка. "В това облекчение има логика, защото самата идея на благотворителността е в това дарителят да види къде отива онова, което е заделил. Това става най-лесно, когато го дари пряко на лицето, което ще ползва дарението", казва Влъчкова. Не бива да се пренебрегва и друг факт - ако дарението не е фиктивно и трябва да мине задължително през юридическо лице, например фондация, пътят му много се усложнява и пак няма гаранция, че ще отиде по предназначение.

Весела Герчева обаче твърди, че в чужбина списъкът на даренията, за които може да се ползва облекчение, непрекъснато се скъсява. На много места физическите лица изобщо отсъствали от този списък.

В крайна сметка



проблемът изглежда като омагьосан кръг



От една страна, силата на благотворителността е именно в нейната масовост и е добре хората да бъдат стимулирани да даряват дори чрез размера на данъка. Добре е също този стимул да е разрешен дори между членове на семейството на човека с увреждане, защото именно близките поемат най-голямата тежест от социалните проблеми на тази група от обществото. Слабият контрол обаче опорочава идеята. Той се пропуква още при получаването на експертиза за намалена работоспособност, а оттам и при ползването на самото данъчно облекчение. Така излиза, че високият скок на даренията за хората с увреждания вместо добра новина всъщност e проблем. Няма и гаранция, че приетата от догодина мярка за двойно орязване на облекчението ще стопи ентусиазма на фиктивните дарители.