Литератите идват от литературните салони, глитератите от панаира на светската суета. Сещате се какъв смисъл вложи в думата политерати коментаторът Уилям Сафайър, който пръв я употреби.

Български политерати въведоха клишета като "Активни действия" и "По-нататъшното и все по-пълно задоволяване на непрекъснато нарастващите потребности на трудещите се". После - клишета като "Краят на прехода", "Публичното пространство" и "Отлагане във времето" (да не си помисли някой, че в пространството).

Когато политератите изрекат някоя метафора, стават за смях. През студената война те измислиха доминото: ако падне Виетнам, като плочки за домино ще изпопадат съседите му и Югоизточна Азия ще се комунизира. И - няколко десетилетия по-късно - домино с обратен знак: като бутнем Саддам, ще изпопадат другите лоши. "Притискаме Саудитска Арабия (we get tough with Saudi Arabia), в Ирак отцепваме петролните провинции, пришпорваме иранците и сирийците да съборят техните правителства, подготвяме превантивен удар по ядрените съоръжения на Северна Корея (a pre-emptive strike on its nuclear plants), ревизираме устава на ООН, за да легализираме удара, подкрепяме мюсюлманките да се еманципират и парираме попълзновенията на Париж да противопоставя ЕС на САЩ."

Това е откъс от книгата на политератите Фръм и Пърл "Край на злото: как да спечелим войната с терора" (An End to Evil: How to Win the War on Terror. By David Frum and Richard Perle). Фръм измисли "оста на злото", докато бе шеф на групата, пишеща речите на Буш-син, а Пърл беше шеф на политическия борд на Пентагона. Той написа политическия роман "Хард Лайн", наруга Ноам Чомски и Том Кланси. После Кланси призна, че му се приискало да набие Пърл, който сложи в един кюп религиозните екстремисти, безверниците, сунитите, шиитите, комунистите и фашистите и на 7 август 2006 президентът на САЩ изрече думата "ислямофашизъм"(?!).

След като бяха изкопирали руските клишета, българските политерати изкопираха и западните. Като: "Пазарът гарантира качество" (Ами ментетата?); "Раздържавяването премахва държавния монопол, цените на стоките и услугите падат, печели потребителят" (Ами спечели ли потребителят от онова, което стана с банките, електричеството, гражданската авиация, водоснабдяването и пр.?) През 90-те имаше режим на тока и нямаше протести; сега има поскъпнал некачествен ток и протести.

Нито по мащаб, нито по естество те са сравними с унгарските протести 50 години след революцията от 1956, последвана от годините, в които Унгария беше "най-веселата барака в социалистическия лагер" и унгарците можеха да слушат всякаква музика, да гледат всякакви филми и да четат (почти) всякакви книги, само и само да не мислят за политика и да са доволни, че имат повече гулаш на масата си. Не го измислих това за гулаша, каза го навремето Хрушчов, политерат от световен мащаб.

Сега триглавата българска ламя е на принципа "аз на теб, ти на мен". Тя гледа на българското политическо униние като на здравословна деполитизация. Нормализиране като унгарското някога. И постигнато без гулаш.

Управляващият триумвират е самодоволен и спокоен. Ще ми кажете: недей само да констатираш; кажи какво предлагаш. Аз нищо не предлагам, самият живот ни предлага последната възможност да спрем ликвидирането на България. Като:

- Въведем по-пряка демокрация (швейцарците например, макар да не са в ЕС, в неделя имаха референдум да дадат ли пари за бедняците в ЕС и решиха да дадат - въпреки дясното несъгласие да се дават пари на бивши комунисти). Българската непряка демокрация е като онези плодове, които загниват, преди да са узрели (парадоксът е, че и зрелият уж социализъм загни, преди да узрее).

- Коригираме пропорционалната избирателна система, предизвикваща ответното "Що да им гласувам аз техните партийни листи?" В българските избори за европарламентаристи очаквам да се въздържат над 60% от избирателите, освен ако гласуването стане задължително де юре, каквото то бе де факто в годините, когато кварталните активисти на ОФ звъняха от врата на врата.

- Не с кървав уличен бунт, а с нежна революция си върнем властта, която триглавият триумвират узурпира. Безсмислено е да гласуваме на избори, в които нямаме избор; смисленото е един милион от нас да си сложат подписите за референдум. За българска конституция, изключваща етническите партии.

Поднасям извинения, че заговорих с директност, която е обидна за интелигентния читател, но триумвиратът ме извади от търпение.

Testing the limits, казват политератите. А границите на нашето търпение са прекрачени.