Тези дни стана ясно, че "Софийска вода" е готова да отстъпи от голямото поскъпване, за което отдавна напира - 1.44 лева за кубик при 84 стотинки сега. Но внезапната отстъпчивост има прозрачно обяснение - просто Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) не одобри бизнесплана и препоръча на концесионера да преразгледа исканото повишение на тарифите. Сега компанията обещава, че новата цена ще е под 1.32 лева...

........................

Не са много столиците в света, разполагащи с водни ресурси като тези на София. Градът има добре изградена довеждаща система, която включва водопроводите от язовир „Искър", Рилския водопровод - от яз. „Бели Искър", допълнителното захранване от водохващания на Витоша. Тези източници спасяват столицата от сух режим дори и при продължителни засушавания.

София разполага и със значителен ресурс от подземни, хидротермални и пресни води, които се използват сравнително слабо. На практика, довеждащите съоръжения за водоснабдяване на столицата, включително и пречиствателните станции, са отдавна изградени.

На този фон и при наличието на общинската ВиК, работеща добре и на прилични цени, през 2000 г. се подписа договор за отдаване на водоснабдяването на София на чуждестранен оператор. Както и в ред подобни случаи, мотивът за пред простолюдието бе, че концесионерът "Софийска вода" ще инвестира в „безнадеждно остарялата" водопроводна мрежа, защото има и пари, и опит. Парите се оказаха кредити - столичната общинската фирма също можеше да тегли заеми за инвестиции в мрежата, при това при по-благоприятни условия. А колкото до опита, "ВиК-София" го трупа повече от 100 години.

Със старта на концесията тръгнаха



странните ходове



на "Софийска вода". Започна планомерно уволнение на най-добрите специалисти от фирмата и подмяната им предимно с девойки на видима възраст до 25 години и сносен английски език. Доведен бе екип от външни специалисти, предимно с произход от страни от третия свят. Техният фонд "Работна заплата" се оказа съизмерим с този на цялата фирма ВиК до концесията, в която работеха около 2000 души.

Закупиха се огромно количество нови автомобили за нуждите на концесионера. Строителните и ремонтните дейности се прехвърлиха на външни фирми, като се увеличи броят на нископлатения административен персонал.

За да се откъснат от обществения контрол на остатъчната общинска фирма ВиК, концесионерите напуснаха строената с парите на софиянци, специално за нуждите на водоснабдяването, общинска сграда на ул. „Георги Белов" № 2, разполагаща с всички удобства, работилници, складове и т. н., и си наеха цял билдинг в луксозния бизнеспарк в „Младост 4" за, предполага се, огромна сума - пак за сметка на пиещите вода граждани.

Наеха също помещения за офиси в суперлуксозни сгради в районните центрове, вместо да ползват наличната база на общинската фирма ВиК, която е съдружник в "Софийска вода".

За сметка на всички тези "съществени разходи"



цената на водата скочи над 2 пъти



Качеството обаче не се повиши. Инвестиции в ново строителство почти няма. А сега се иска и ново двойно постъпване.

Сравнения от вида "столичани плащат много по-малко за водата си от Добрич", са непочтени и манипулативни. Водата в София пристига под голям напор - слиза по природните закони на гравитацията. Това изключва разходите по поддръжка на довеждащи водопроводи и на практика тя слиза до града почти безплатно.

Нещо повече, във водоснабдителната мрежа постъпва истинска стихия - около 9 куб. метра вода в секунда при напор 8 - 9 атмосфери, от които могат да се получават значителни количества електроенергия. Част от тези води се преработват във ВЕЦ.

За разлика от столицата в много части на страната, включително и в Добруджа, се налага водоснабдяването да се прави чрез изпомпване на подземни води или чрез припомпване за създаване на достатъчен напор. Това, естествено, води до разходи, далеч по-големи от софийските.



"Софийска вода" отчита огромни загуби - над 60%



В София влизат около 300 млн. куб. метра годишно. Ако наистина 60 или дори само 40% от тях се губеха, градът отдавна би се превърнал във Венеция на Балканите. Проблемът е другаде - много консуматори не са регистрирани или отчитат и плащат само част от водата, която ползват.

Без съмнение „Софийска вода" е далаверен компромис на гърба на столичани. Близнак й е последвалата я приватизация на електроразпределителните дружества. Сигурно е имало политически натиск за тази сделка. Но със сигурност и договорът е неадекватен. Контролът върху концесията - също. А както знаем - вече и на собствен гръб, по-страшен от държавния естествен монопол е само частният.



*Авторът е геолог, бивш зам.-министър на околната среда и водите