На 11 февруари туркмените ще трябва да изберат приемник на починалия миналата седмица президент Сапурмурат Ниязов.Такова решение взе Народният съвет, който на практика е парламентарен орган на диктатора Ниязов, наброяващ 2500 лоялни депутати. Изборите, които се провеждат в Туркменистан, са обичаен фарс в държавите на прикаспийските пустини.

Постепенно става ясно как същият този апарат вижда управлението на страната след смъртта на Ниязов в името на покойния му дух. И.д. президентът на страната Курбангули Бердимохамедов заяви: "Всички кандидати за президентския пост трябва да следват пътя, който ни е посочил великият вожд". Това е пътят, който с помощта на бизнеса с петрол и природен газ донася несметни богатства на управляващата клика на Ниязов. Докато на по-голямата част от петте милиона туркмени е донесъл беднотия в страна, където култът към личността на Турменбаши (баща на всички туркмени) Ниязов съперничи на култа към Ким Чен Ир в Северна Корея.

По всичко личи, че култът към личността ще прерасне в дълго и принудително почитане на паметта за покойния. Втори Туркменбаши няма да има, властта просто ще премине към приемника на възнеслия се към небето Ниязов, който ще го превъзнася по всякакъв начин.

Но потисническата система, която той създаваше 21 години, ще продължи да съществува, защото апаратът, който я привежда в действие, не премина във вечността заедно със своя създател. Може би апаратчиците ще започнат тежка битка за власт, Народният съвет вече назова поименно шестима кандидати. Напрежението е програмирано, но по-късно ситуацията така или иначе ще се успокои, дори ако се наложи със сила. Всички претенденти са единодушни, че в Туркменистан няма да има никакви демократични експерименти.

Опозицията на практика не съществува в тази бивша съветска република. И на това положение едва ли ще повлияе радикално призивът на неизвестна досега младежка група за борба за свобода, публикуван в интернет. Тези, които се противопоставяха на Туркменбаши, са мъртви, намират се в лудница или призовават за промяна от чужбина. Репресивният апарат вече показа как ще постъпи с тълпата изгонени противници на режима, които представиха собствен кандидат за президент, като просто им забрани да влязат в страната.

Освен това призивите от чужбина за демократизирането на Туркменистан звучат толкова тихо, че никой не ги чува. Руският президент Владимир Путин в своята съболезнователна телеграма поясни, че Ниязов бе приятел на Русия. Американското правителство просто заяви, че е заинтересувано от мирен и стабилен процес на смяна на властта в Туркменистан. Страната просто трябвало да използва новите шансове за благото на всички свои граждани. Това на практика значи: Вие се постарайте, но ако нищо не стане с демокрацията, поне минете без безредици.

Надеждата умира последна. Все пак Туркменистан е на пето място в света с разработени находища на природен газ. И с автократа Ниязов можеше да се прави успешен бизнес. Така трябва да е и занапред. Затова думите на и.д. президента Бердимохамедов, че страната ще зачита всички сключени договори за доставките на енергийни носители, бяха приети с голямо облекчение от доста хора.

Страните, които зависят от доставките на петрол и газ, не са загубили интерес към Туркменистан. Става дума за конкуренция за туркменските ресурси между САЩ, Русия, Китай и Европейския съюз. Немският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер обяви нова стратегия по отношение на Централна Азия , която ще трябва да действа по време на председателството на Германия на ЕС. Тя обаче едва ли ще има успех заради острата зависимост на Европа от енергийните доставки от Изток. Диктаторите, които контролират значителни запаси от петрол и газ, не обичат да им се правят намеци за правата на човека и икономическите реформи и затова Брюксел говори тихо за тях, макар и да не мълчи. Същите деспоти чуват подобни изявления от Вашингтон, Москва и Пекин много, много рядко.