Валери Рачев е роден през 1953 г. в София. Завършил е Висшето военно-артилерийско училище в Шумен. 30 г. е служил като офицер в Българската армия. Посланик на България в Ирак е от 19 март 2006 г., когато връчи акредитивните си писма.



- Г-н посланик, Ирак беше основна тема по време на срещата Калфин-Райс. Какви са логичните аргументи в полза на едно евентуално удължаване на българската мисия в Ирак?

- България участва във водената от САЩ световна коалиция срещу тероризма, организираните престъпни мрежи и разпространението на оръжия за масово унищожение. Това участие е политическо и оперативно. Да участваш политически, означава да споделяш разбирането за общата заплаха и отговорностите за това, което се случва. Оперативното участие се изразява както в сътрудничеството между разузнавателните и другите специални служби, така и в мисии на военните контингенти в Ирак и Афганистан, Косово и Ливан. Мисля, че посещението на министър-председателя Сергей Станишев в Ирак и визитата на вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин в САЩ са в широкия политически контекст на участието на България в тази коалиция.

- В този политически контекст каква логика може да се намери за удължаване на военната ни мисия до края на 2007-а?

- Логиката на отговорността. В едно от последните си изказвания президентът Буш заяви: "Ние не печелим в Ирак". Едно такова изказване трябва да бъде дешифрирано. Войната в Ирак беше спечелена отдавна. Това, което става в момента, е война за сърцата и умовете на иракчаните. Ние трябва да бъдем абсолютно наясно, че пречупването на негативната тенденция и започването на процес на положително развитие са в ръцете на иракчаните. Още от самото начало стратегията на коалицията е фокусирана главно върху това да се създава благоприятна среда иракските демократично избрани власти да ръководят изграждането на новата нация, политическата система, икономиката и административната структура на страната. Мисията на коалиционните сили е да създава средата, да оказва поддръжка, да мобилизира ресурси; не е "да побеждава". Многонационалните сили не могат да подменят автентичните иракски власти. Премиерът Сергей Станишев каза на иракските си домакини директно: "България е приятел на Ирак. България е силен съюзник на Ирак". Това, което се случва в Ирак, засяга важни интереси на България. Поради това мисията на българския контингент следва да се обвързва с постигането на стабилност в Ирак.

- Казахте, че войната в Ирак е спечелена, но ситуацията става все по-нестабилна, липсват автентичните лидери и това създава хаос? Това не прави ли по-опасни военните мисии там?

- Военните мисии са по принцип опасни. Обстановката на сигурност в Ирак се влошава систематично особено след атентата на "Ал-Кайда" срещу "Златната джамия" в Самара през февруари. Ожесточаването на насилието води де факто до етническо прочистване и страхова психоза сред населението в отделни райони. Атентатите компрометират политическите усилия и подкопават реконструкцията и развитието на страната. Социалното положение на населението е изключително тежко. В тази обстановка ключът към мира е в автентичните иракски лидери. В момента в Ирак има правителство на националното единство. Иракските лидери много държаха на тази формула. Около 85% от политическите сили, представени в парламента, са представени и в правителството. Министрите са изключително достойни и смели хора, които работят в невероятно трудни условия. Но автентичните лидери на Ирак имат все още съществени различия във възгледите за бъдещето на Ирак и затова правителството има затруднения.

- Затова Ирак не става ли все по-опасно място за пребиваване там?

- Дали Ирак става по-опасно или не, зависи от преценката, но мисля, че през последната година напрежението нараства тревожно. Загиват много невинни хора, много са разочаровани от ситуацията, в която се намира страната. Но аз се въздържам да употребявам изрази като гражданска война. Просто защото има големи територии на север и юг, които са в стабилно състояние. Има територии, върху които инфраструктурните проекти са успешни и животът на хората се развива в положителна посока. Както е известно, напрежението е фокусирано около Багдад и няколко съседни провинции, където обаче видимостта на случващото се е по-голяма.

- Какво точно е предложението към България за поемане на политически отговорности в Ирак през 2007-а?

- Не мисля, че трябва да очакваме сериозна промяна в ролята на България през 2007 г. Това, което министър-председателят постави като фокус на своето посещение в Ирак, е постепенното преминаване на двустранните отношения между България и Ирак към нормално развитие. Това също би бил много сериозен принос както към легитимирането на властите в Багдад, така и за подобряване на икономическата и социалната обстановка в страната.

- Възможно ли е да поискат от нас да променим числеността и мястото на контингента ни в Ирак?

- Аз нямам такава информация или индикация, няма и никаква обективна необходимост това да се случи. Всички институции, които посетихме в Багдад, изказаха изключително задоволство от начина, по който българският контингент изпълнява задачите си. Това, което премиерът и министър Калфин видяха в лагера "Ашраф", надмина очакванията им. Мерките за сигурност и взаимодействието с американския контингент са надеждни. Условията за живот са напълно задоволителни. Но най-много впечатлиха мотивацията и самочувствието на хората ни. Тези истински българи предадоха пари за "Българската Коледа", което е израз на дълбока вътрешна сила и човечност, на нов морал и ценности. Благодаря им.

- Това означава ли, че ако НС реши да удължи мисията, контингентът ни ще остане да охранява "Ашраф"?

- Според мен - категорично да.

- Вече почти година сте посланик в Ирак, но отсядате на хотел. Защо не се урежда въпросът с посолството?

- По-точно е, че изпълнявам задълженията си по т.нар. дистанционен начин. Това не е уникална практика, има я в много държави. Вероятно в България в бъдеще тази форма ще бъде регламентирана. Връчих акредитивните си писма на 19 март и досега съм бил четири пъти в Ирак. Действително отсядам в единствения хотел в "зелената зона". Причината за това е известна. Българското посолство е разграбено и в близко бъдеще завръщането в него едва ли ще е възможно. По време на посещението на Станишев министър-председателят на Ирак г-н Нури ал- Малики специално обеща, че до две седмици ще реши проблема с временната сграда за българско посолство.

- Знаете ли вече колко са българите в Ирак?

- Не мога да кажа. Няма механизъм, по който може да се разбере това. Не забравяйте, че част от насилието е свързано с чуждото присъствие в Ирак. Всеки, който работи не само за коалиционните сили, но за държавните институции, може да бъде обект на насилие. Така че не надценявам евентуалната си роля и не очаквам, че дори да се отвори посолството, тези, които имат български корени, ще ни търсят по всеки един въпрос. Трябва да се създаде друг механизъм за комуникации и за информиране. В началото ще разчитаме по-скоро на дистанционна комуникация с българските граждани. Ще се опитаме да установим контакт чрез помощта на МВнР, организации за българо-иракско сътрудничество, интернет, вероятно и с помощта на иракските медии.

- Българският бизнес хранеше много надежди да се настани в Ирак, но това не се случи. Какви са шансовете за 2007-а?

- Проблемът е комплексен. Той е свързан с несигурността в Ирак, с развиващата се нова система за държавно управление, с особените механизми на обществените поръчки и с капацитета на българските фирми да работят на 2000 -3000 км от България. В Ирак и сега има райони, в които може да се прави добър бизнес. В регион Кюрдистан например проектите са въпрос на изпълнение, а не на сигурност. Там имат мащабни планове за развитие на инфраструктурата, електропреносната мрежа, телефонизацията и за всичко около очаквания бум в експлоатацията на нови залежи на петрол и газ. Няколко са възможностите за българските компании - да развиват търговия с надеждни партньори, да участват в тендери, обявявани от иракските власти, да създават съвместни структури с партньори от съседни на Ирак страни, да участват като изпълнители на обособени елементи от по-големи проекти.

- Има ли български фирми, които са успели да вземат такива проекти?

- Още от 2003 г. се работи в тази посока. Има решения на Министерския съвет, създадена е организация за координиране на действията, има и "бяла книга" с потенциални участници в бизнеса с Ирак. В Ирак има голяма необходимост от преработени петролни продукти. Перспективни бизнес направления са също сферите на производството и доставянето на електроенергия, пакетите за телефонизация на средни населени места. От първа необходимост е изграждането на нови водоснабдителни канализационни системи. Поддържането и развитието на мелиорацията на Ирак е жизненоважна. В Ирак към момента има почти 500 000 души сили за сигурност, които се нуждаят от надеждна екипировка и въоръжение. Въпросът е, че това са опции, които изискват капацитет да се работи на 2000-3000 км от България. Преди години за това са били създавани специални структури. Не бива да изпадаме в илюзията, че това, което сме могли да вършим преди, можем да го вършим и сега само поради това, че сме го вършили преди.

- Външно призова българите да се въздържат от пътуване и бизнес в Ирак. Смятате ли, че през 2007 г. може да бъде оттеглен този призив?

- МВнР направи това предупреждение, защото в Ирак отвличането на хора се превърна в доходен бизнес. Според едно проучване терористи и криминални групи получават около 35-50 млн. долара годишно само от отвличания за финансиране на дейността си. Този проблем за съжаление не е решен. Има случаи на отвличания на по 20-40 души едновременно, което показва, че няма основания предупреждението на МВнР да бъде снето.