Процесът срещу Саддам Хюсеин с неизбежната смъртна присъда трябваше да стане основополагащ акт на "новия демократичен Ирак". Той трябваше да ознаменува правовия ред в страна, освободена от дълга и жестока тирания. Потвърждението на смъртната присъда завчера стана в момент, когато никой, дори президентът на САЩ, не се надяваше дори в дълбините на душата си, че решението на съда би могло да възвести настъпването на мир в обозримо бъдеще.

До един месец съгласно действащото законодателство бившият самодържец



трябва да се отправи към бесилката:



ще бъде обесен по волята на "иракския народ", чието съществуване като нация изглежда повече от всякога проблематично. Структурата на правителството в Багдад предвижда минимално единство между трите общности (араби-сунити, араби-шиити и кюрди), но това единство до голяма степен е показно, а не реално в условията на сегашната гражданска война.

В тази война общностите воюват помежду си, а и в самите тях често се наблюдава разкол. На практика Ирак е разцепен на три антагонистични клона, които са обречени на борба помежду си, която се изостри още повече в очакване на изпълнението на присъдата. Малко вероятното помилване или отсрочването на екзекуцията само ще изостри страстите на шиитите и кюрдите, върху които се стоварваше гневът на тиранина, докато бе на власт. Екзекуцията на Саддам пък ще засили недоволството на сунитите, които участват във въоръженото въстание и още смятат бившия диктатор за свой върховен вожд. През 50-те дни след прочитането на първата присъда насилието в страната достигна такава степен, че изчезнаха последните илюзии за уреждане на конфликта.

Доколкото отхвърляме по принцип смъртната присъда, едва ли можем да се радваме на предстоящата екзекуция на Саддам Хюсеин -



един от най-жестоките деспоти на ХХ век



Тази позиция важи и спрямо осъдения, който е недостоен за снизхождение. Бившият председател на Хагския трибунал Антонио Касезе заяви още миналия месец след първата присъда: "Това бе несправедлив процес. Саддам трябваше да бъде изправен пред международен съд, а не пред трибунал на победителите".

Сега, когато в очакване на екзекуцията броим дните, става очевидно, че урокът по демокрация, който трябваше да се изнесе чрез процеса над Саддам, се превърна в трагичен фарс. Именно през тези последни часове статистиците отчетоха, че с новите шестима убити американци в Ирак техните жертви там превишиха броя на загиналите при атентатите на 11 септември. Мрачният факт показва, че първата трагедия, която американският президент използва като (неоснователно) оправдание за нахлуване в Ирак, е довела до втора трагедия, за която дори не може да се прогнозира кога ще завърши и с колко жертви. Към втората трагедия трябва да се припишат и 650 000 мирни иракски граждани, убити за три години и половина (данните са от авторитетното британско списание "Лансет").

Стигна се до



политическа и военна катастрофа,



която се осъзнава вече от генералите и агентите на ЦРУ, от политици, демократи и републиканци, от прогресивни журналисти и неоконсерватори. Що се отнася до неоконсерваторите, те трябваше да се отрекат от проповедите си за насаждане на демокрация в долината на Тигър и Ефрат и да признаят, че положението е безнадеждно. Възниква въпрос как да се намери изход от тази долина и се стига до констатацията, че 150 000 американски войници, влизащи в състава на най-мощната армия в света, на практика сякаш са станали заложници.

Не заложници на про-Садамовите бунтовници и на ислямските интегристи, а заложници на своя президент, който, признавайки неуспеха си и готвейки поетапно изтегляне, би признал и провала на своето президентство. Но той засега не се предава.

В тази неуспешна война Саддам Хюсеин е само трофей за хвалба на Джордж Буш. Но не е скалп. Скалпът си принадлежи на тиранина, който е убивал своите поданици по всякакви начини, включително и с газ. Който със своите ръце е премахвал истински и предполагаеми врагове. Каква трябва да бъде присъдата над престъпник от подобен ранг, ако не смъртна, и то в страна, където кръвта тече по-редовно, отколкото водата във водопроводите и където в затворите е по-безопасно, отколкото на улиците? Съдът постанови решение. Но бесилката няма да стане вестителка на демокрацията. Когато Саддам се качи на нея, екзекуцията му ще бъде само епизод от трагичния фарс.