Марио Скарамела бе последният човек, който се срещна с бившия агент на КГБ Александър Литвиненко, преди руснакът да попадне в болница, а впоследствие да почине от отравяне с полоний 210. Те обядвали заедно в един от лондонските суши-барове на 1 ноември 2006 г. Скарамела също бе заразен с радиоактивното вещество, от което се развълнува целият свят. Имаше две версии за това - или е бил съучастник на престъплението, или е една от жертвите на нападението. Оказа се, че той не е нито едното, нито другото. Но въпреки това е изключително любопитна персона и неговата история заслужава да бъде разказана. Защото показва доколко може да се вярва на неговите разкрития по случая "Литвиненко".

----------------------------------------------------------------------





Световните медии представяха Скарамела като италиански учен, преподавател в Станфордския университет в Калифорния, Гринуичкия университет в Лондон и Неаполитанския университет, шеф на свързаната с ООН междуправителствена Програма за борба с екологичните престъпления (ПБЕП). Предполагаше се, че той се е срещал с Литвиненко, за да му предаде събраната секретна информация за убийството на руската журналистка Анна Политковская, а също и за възможна опасност за живота на Литвиненко и на Паоло Гуцанти, председател на италианската парламентарна комисия, която разследва дейността на КГБ в Италия. Скарамела бе за кратко консултант на комисията.

Точно преди Коледа, веднага щом кацна на родна земя от Лондон, Скарамела бе арестуван от италианската полиция. Противно на очакванията обаче неговият арест изобщо не е свързан със смъртта на Литвиненко. Прокурорът на Рим Пиетро Савиоти го обвини в лъжесвидетелстване и съучастие в контрабанда на оръжие, предназначено за покушение на сенатор Гуцанти. Скарамела е обвинен, че е организирал доставките, за да си създаде образ на човек, имащ достъп до важна информация за работата на руското и украинското разузнаване в Западна Европа.

Продължилото месец съвместно разследване с италианския вестник "Il Sole 24 Ore" показва, че Скарамела е



спец по саморекламата,



който има необяснимата способност да привлича вниманието на правителствените и международните организации и даже да получава от тях пари и постове.

От различни интервюта и документи се разбира, че в продължение на 17 години създадената от Скарамела фиктивна организация е успявала да получи финансиране и подкрепа от такива организации като италианската комисия за борба с мафията, италианския парламент, американското Управление за защита на околната среда, ЕС и НАТО. Той постига успехите с помощта на множество учени, чиновници и политици, които са или твърде доверчиви, или имат личен интерес в ставащото.

Разследването откри също така връзки на Скарамела с ЦРУ чрез Филипо Марино, консултант по сигурността от италиански произход. В телефонен разговор Марино, който сега живее в САЩ, призна, че познава множество бивши и настоящи сътрудници на ЦРУ, в т.ч. и Робърт Леди, който сега е обвиняем за организацията на отвличането на египетския емигрант Абу Омар на 17 февруари 2003 г.

Възходът на Скарамела започва през март 1989 г., когато на 19 години той и още 8 негови млади приятели създали т.нар. "екологична полиция". Според съдебните документи с помощта на свои семейни приятели, работещи в Националната комисия за борба с мафията, Скарамела съумял да си извади разрешение за оръжие. След това си направил удостоверение за инспектор по лов и риболов, представил се на двамата помощници на окръжния прокурор на градче в близост до родния Неапол и заявил, че му е нужна помощ в правоохранителната дейност. "Той си пуснал дълга брада, за да скрие своята младост. Никой не заподозрял, че е самозванец", разказва съдия Роберто де Фалко, който по-късно произнася присъдата по делото.

На разположение на Скарамела е предоставен полицейски отряд и той започнал да инспектира частни владения и предприятия за екологични нарушения. В продължение на 1.5 г. той успял да развие бурна дейност - от запечатване на обществените бани в Капри до закриване на таен хиподрум, принадлежащ на влиятелен бос на местната мафия.

Чак през юни 1991 г. един от офицерите карабинери се усъмнил в Скарамела, защото забелязал, че той няма офис и не се занимава с никаква канцеларска работа. Кълбото започнало да се разплита - Скарамела бил признат за виновен, че



неправомерно се е представял за офицер от полицията,



и глобен. Но след година при обжалването присъдата била отменена. Апелативният съд постановил, че обозначението "инспектор", което той използвал, не означава непременно офицер от полицията.

Въодушевен от оправдаването, Скарамела основал Научно-изследователски мониторингов център. Използвайки своите връзки с Филипо Марино, той се запознал с Периклис Пападопулос - американски учен и професор, работещ за фирма-подизпълнител на НАСА в Калифорния. Чрез тези запознанства пък убедил окръжните прокурори на Верона и Калабрия да го наемат като експерт по екологичните катастрофи.

През 1997 г. Скарамела създал собствена междуправителствена организация - Програма за борба с екологичните престъпления, - още една фиктивна компания, която нямала нито офис, нито правителствена подкрепа. Интересното е, че тя започнала работа направо с второ пленарно заседание в Неапол. Първо заседание изобщо нямало, тъй като Скарамела решил, че е много по-лесно да уредиш проекти за вече "действаща" екологична програма, отколкото за едва учредена, без никакъв опит и връзки.

Новата организация започнала и силна международна рекламна кампания. Скарамела се отправил директно в щабквартирата на НАТО в Брюксел и подал заявление за получаване на пари за финансиране на "практикум" за използване на космически технологии съвместно с правителството на Литва. Представителите на НАТО одобрили неговата молба. Той получил пари и на 13 октомври 1999 г. провел във Вилнюс еднодневна конференция. На въпрос как такава организация може да получи спонсорска подкрепа и акредитация в НАТО, директорът на програмата "Наука за мир" Крис де Виспелер отговори: "Предложението трябва да бъде сметнато за надеждно".

После програмата на Скарамела получила статут на наблюдател в международната Лондонска конвенция, свързана с Международната морска организация. На 12 октомври 2000 г. фиктивната организация подписала меморандум за сътрудничество със секретариата на Базелската екологична конвенция, която влиза в състава на Програмата на ООН за околна среда. На въпрос защо са сключили такива договори с организацията на Скарамела и на какво основание са й дали статут, двете организации се позовали на "IV пленарно заседание" на фирмата на Скарамела, проведено в офисите на Агенцията по охрана на околната среда в Ню Йорк. Според тях това потвърждава "междуправителствения" й статут.

Разследването показа, че заседанието наистина се е провело там - Скарамела успял да убеди един от юристите на Агенцията по опазване на околната среда - Майкъл Пендерс, да предостави офиса си под наем за един час. Пендерс се съгласил, защото се готвел да напусне и да основе собствена консултантска компания. Затова се нуждаел от международни контакти.

С международните препоръки неговата фирма подписала



договори с два национални парка на Италия за сума над 1.2 млн. евро.



Както показват документите, организацията нямала своя банкова сметка - всички плащания постъпвали по личните сметки на Скарамела.

Колкото до многочислените професорски звания на Скарамела, те изглежда също са изфабрикувани. Гринуичкият и Неаполитанският университет заявиха, че той никога не е бил техен професор, а представителите на Станфорд не можаха да намерят документи той да е преподавал някога там. Скарамела използвал имената на уважаваните университети, за да повдигне собственото си реноме и това на организацията си. Той продавал и дипломи на "Центъра за космическа политика", за които твърдял, че са признати от Неополитанския университет.

Засега Скарамела остава в затвора, а неговият адвокат Серджо Растрели отказва да отговаря на въпроси.