България по време на прехода не е единственият случай на бърза смяна на парламентарни мнозинства, правителства, президенти. Другите страни-членки на ЕС от Централна и Източна Европа предлагат подобен пример - дори по отношение на президентската институция, която по принцип се разглежда като по-стабилна. Вацлав Хавел в Чехия и Арпад Гьонц в Унгария имат по два мандата на поста, но са избрани от съответните парламенти. Там, където президентът се определя с пряк народен вот, преизбирането е нещо рядко. Изключенията са три - Милан Кучан в Словения, Александър Квашневски в Полша, Георги Първанов в България.

И тримата са бивши комунисти

Затова е обяснимо, че резултатите от последните президентски избори у нас предизвикаха дискусии за характера на прецедента - за първи път от началото на промените пряка изборна длъжност в централната власт да се заеме за втори път от един и същи човек. Наближаващото полагане на клетва от президента Първанов насочва дискусията към перспективата на



този уникален втори мандат



Оценките варират от все по-голяма освободеност в действията до задълбочаваща се зависимост от някои партии и структури. Самият Първанов очерта набързо контурите на мандата в пресконференцията след втория тур на изборите. Посочените от него приоритети обхванаха укрепването на държавността, социалната ангажираност, децентрализацията, реформите във въоръжените сили, новата законодателна основа на специалните служби, достойното членство в ЕС, окончателното решаване на случая с Либия, енергетиката, културата, младите хора. „Ще се опитаме - заяви Първанов, да вдигнем хоризонта, да погледнем стратегически - далеч зад нашия и зад мандата на това правителство."

Не е лесно. Вторият му мандат изтича на 22 януари 2012 г. Прогнозите за тази дата и отвъд нея вече излизат от сферата на рационалността и се хлъзват към несигурния терен на спекулациите. Мандатният хоризонт на институциите отрежда на настоящия президент най-дългосрочен поглед в бъдещето. ХL Народно събрание ще приключи работа преди юни 2009 г., а правителството - най-късно три месеца след това. Сегашните кметове и общински съвети ще се подменят до ноември т.г. Евродепутатите, които ще изберем през май, ще трябва отново да се явят на избори в средата на юни 2009 г. Националният омбудсман, макар днес да ни изглежда вечен, ще завърши мандата си през април 2010 г. Единствено четирима от действащите конституционни съдии



имат шанс да останат на пост след Първанов -



до 2015 г.

Пет години наистина не са никак малко, включително и ако се погледнат в международен мащаб. По време на Първановия мандат ще свърши управлението на Буш и САЩ ще получат нов президент (януари 2009). През март 2008-а в Русия ще се проведат президентските избори и през юни с.г. Путин ще отстъпи поста си на своя приемник (макар че с руснаците, както и с пчелите, човек никога не може да бъде сигурен). Европейският парламент ще се събере в нов състав година по-късно, а мандатът на Комисията "Барозу" ще изтече през октомври 2009 г. Франция ще има нов президент, а времето на личните познати на Де Гол по върховете на френската политика ще приключи. Във Великобритания ще свърши ерата "Тони Блеър". В Германия изборите за Бундестаг ще отговорят на въпроса инцидент или правило стават големите коалиционни кабинети.

В мандата на Първанов трябва да се реши въпросът за бъдещото разширяване на ЕС. Този мандат ще премине под знака на настоящата бюджетна рамка на съюза за периода 2007-2013 г. и е малко вероятно да му донесе нови членки. Но именно тогава трябва да се изясни позицията за кандидатурите на Турция, Хърватска и Македония, както и за страните от ОНД, и е добре България да определи за какво се бори. В същия мандат по всяка вероятност България ще се присъедини към Шенгенската зона и към икономическия и валутен съюз, приемайки еврото за национална валута. Ще се разбере имат ли бъдеще европейските въоръжени сили и как следва да работи съюзът в Близкия изток и Ирак, особено след неминуемото американско изтегляне. Първанов трябва да се произнесе и дали косовската независимост не рискува да се превърне в емблема на регионалната роля на страната ни. На дневен ред отново ще дойде въпросът за европейската конституция. Ако тя бъде приета, на нея



ще стои и подписът на Георги Първанов



Затова той трябва да заеме активно отношение към новата дискусия. Трябва ясно да се каже, че предложенията да няма постоянен еврокомисар от „малките държави" не ни удовлетворяват. Отхвърляме и всички идеи, които визират създаване на „първа" и „втора" ръка европейци и се опитват да избутат малките за сметка на големите.

Европейският аспект вече неизменно отвежда към българския. Първанов трябва да продължи да показва, че прави ясна разлика между укрепване на държавността и засилване на президентската институция. Той може да стане архитект на новото европейско президентство на България и без да се поддава на изкушения за нови правомощия. В сегашния си вид проблемът се свежда до отношението към другите власти и тяхното взаимодействие - към парламент, правителство, съдебна система. Ако постижението на Първанов в първия мандат бе активната подкрепа за съставянето на правителство, то доста вероятно е във втория мандат активността да се насочи към усилия за въздействие върху кабинета. Предпоставките се виждат отсега. Достатъчно е да се проследи съставът на политическия кабинет на президента, съставът на инициативния комитет за издигането на кандидатурата му, неговите отношенията с малките социалдемократически формации и синдикатите.



Ако има ремонт на кабинета



през първата половина на 2007 г., а това никак не е изключено, мнението на президента ще изиграе важна роля предвид деликатните баланси в коалицията. Във всеки случай Първанов отново ще се убеждава, че запазването на коалицията е в негов интерес и ще се постарае да бъде гарант на коалиционното управление и коалиционната култура у нас и в бъдеще - след 2007-а и след 2009-а. България не е Русия и тук моделът „единна Русия" няма как да проработи. Това ще си проличи още около двата вота през тази година.

Една от основните тези, с които Първанов се включи в президентската надпревара още преди 5 години, беше за националното помирение. Възхвалявана или отричана, тази теза допринесе за нормализацията на страната след прехода и смекчаването на партийната конфронтация. При днешното управление, частично вдъхновено от Първанов, проблемът ляво-дясно постепенно започна да се преформулира от организационен в проблем на политически и бюджетни баланси. Дискусията за леви и десни мерки се състоя между партньорите в управляващата коалиция, а не между нея и дясната опозиция. Лявото и дясното станаха елементи от арсенала управленски практики вместо бойни оръжия на едни партии срещу други. Задача на Георги Първанов вече ще бъде допълнителното засилване на институционалното измерение, на стабилността и предвидимостта, така необходими в един не толкова предвидим напоследък Европейски съюз.

Първанов ще се съобразява със съвета на коалицията, с тримата големи. Но би могъл да ги попита защо те, които вземат поне част от важните решения по управлението на държавата, без да бъдат формално конституционно натоварени с това като група, се събират в резиденция „Лозенец" вместо в Народното събрание, в центъра на държавността, на представителството, на парламентаризма. Въпросът не е периферен. Има сериозно символно значение. И отговорът му би дал представа как ще се мисли политиката в България през втория мандат на президента и отвъд него.